"Усмихни се, човече!"

Георги Мамалев "Усмихни се, човече!"

Книги

“Голямото БУМ!”. Разказ за още едно приключение на Професора, 11-годишно момче, сътрудник на Специалния отдел за предотвратяване и преодоляване на кризи, 2012.

Свали книгата във формат pdf или fb2

Прочети книгата онлайн
Професора във Фейсбук

Безплатни е-книги за сваляне

Свали безплатната компютърна игра “Numberis” на твоя компютър или за вграждане в интернет страница

Описание на играта
Играй онлайн - play online

Вълнуващата история за един идиот, една жена и още нещо…

Писан изцяло в offline режим, с отмъкнати химикалки еднодневки и огризки от моливи върху гърба на стари рецепти и всякакви други случайни листа, “Блогът на местния идиот” е уникален документ на една кретения. В него е пълно с груб език, нецензурни изрази, вулгаризми, турцизми, сексизъм, политически некоректни тези, ругатни, псувни, натурализъм, чиновнически жаргон, наукообразни теории, но не това е, което би трябвало да ни плаши, а фактът, че 74 процента от съдържанието му е взаимствано от актуалните български новини.

Шутиран от живота в дома за настаняване на психично болни граждани в село, което е рано да назовем, след реституирането на сградата разказвачът естествено става местният идиот. Той плува като пържена риба в горещо олио във ферментиращата обществена ситуация и подпомаган от факта, че никой не обръща внимание на идиотите, наблюдава пряко или с бинокъл както героичното превръщане на селяните в граждани, така и прелестите на една съвършена жена – направо богиня с главно “Б” и великолепни гърди, тоест Богиня ( . )( . )

Освен идиот и сексбомба, в историята са забъркани още сексуален ямакаши, корумпирано ченге с шавлива жена, лакомо прасе, невръстна блудница, млад ром, бодигардове, говедовъд с 37 години трудов стаж в ядрената енергетика, прострелян кон, малък ангел, закърмен с джанковица и още куп други сублимати на нашето време, за които колкото по-малко кажем сега, толкова по-добре после, при четенето.

В един от последните постове местният идиот цитира недоумението на цялото общество кой уби Павлин Пуев – Готиния, стар познайник на полицията. Който обаче прочете целия блог никога няма да се чуди това, а ще се пита и препитва: Кога, по дяволите, ще стисна в жадните си ръце и втората част на книгата, вероятно озаглавена “Завръщането на местния идиот”?! Спокойно, идиоти у нас дал Господ, все някой от тях пак ще седне да пише блог, пък макар и offline.

Прочети блога на местния идиот

Кой е местният идиот?

Другите за местния идиот

Внимание!!!

Декларация

Подкрепи местния идиот  - купи книгата с автограф от автора!

"Да не бъдем кльощави" - каква е тази книга?

Това вляво не съм аз, това е котаракът Мистерия, но за него след малко.

Сега за най-важното – всички мъже харесват дами, към които Творецът е бил щедър, но само някои си го признаваме. Не на тях обаче е посветена тази книга, а на храната – без нея пухкавите дами няма да са така прекрасни. Може би затова и мъжете толкова обичаме хубавото похапване и любовта ни минава през стомаха. А когато човек хапне, той става по-мек, по-спокоен, по-обичлив, душата му поляга на хълбок като един котарак и доволно мърка, а ако наоколо има друга душа, тя се отърква гальовно в нея.

В тази книга съм описал 55 лесни и вкусни рецепти за стомаха и за душата – от препечена филийка с масълце до супа гаспачо (за стомаха) и от смисъла на сутрешната закуска до смисъла на цялото това всекидневно търчане (за душата).

За кого е тази книга? За всеки, който е губил поне един приятел. Който поне веднъж си е казвал “Кога мина това време?!” Който поне веднъж е плакал. Който поне веднъж е правил голям компромис. Който поне веднъж е вършил глупост. Който поне веднъж е бил щастлив просто така, защото е жив. И за всеки, който не е познал всичко това.

А снимката на котарака Мистерия поставих тук, защото той много по-добре от мен знае как да бъде в равновесие със себе си.

* * *

Тази книга не е безплатна. Книгата може да се разпространява свободно (можеш да свалиш книгата във формат pdf или fb2), но за прочитането й е редно да се заплати минимална цена. (Защо е редно да се плати за книга съм се помъчил да обясня ТУК). Подробности ТУК или на www.e-knigi.net

Използваните снимки са public domain и са публикувани в freeimages.com.

Части от текстовете могат да се публикуват свободно ако се постави връзка с ясно указан източник и автор, например така за публикуване в Интернет:

“Да не бъдем кльощави” от Весел Цанков

Или така за публикуване на хартия:

взето от www.veselbg.blogspot.com/

Публикуване на цели текстове в комерсиални сайтове или на хартия става след писмено разрешение.

За връзка с мен използвай формата по-горе вдясно.

Приятно четене и добър апетит.

За писането - почти всичко, което знам за него

Преди да кажа, че съм писател, добре е да дефинирам това понятие.

Според мен писател е човек, който пише не само за себе си, но и за другите. Може да е малка група хора, може да го харесва само един човек (освен майка му, разбира се), но писанията му трябва да са нужни на още някого, освен на него самия. Най-точно това се разбира, когато някой плати за да чете написаното от теб. Което не значи, че ако пишеш за удоволствие, не си писател.

И така, аз съм писател. Пиша за другите. И за пари. Често пъти пиша за пари. Но и за другите.

Писането до голяма степен е занаят. Има и вдъхновение, но то зависи най-вече от самия писател.

Всеки занаят си има своите тайни. Аз съм в този занаят от 1979 година, а някъде от 1984 си вадя хляба с него. Мисля, че съм научил доста неща за писането. Не става дума дали моите писания са хубави или не, а че знам доста за това как се пише. И имам желание да го споделя с другите.

Голямото БУМ!

След като с маймуните оцеляхме в Африка и донесохме в България диаманта (за подробности виж "Спасяването на африканските диаманти" на издателство "Егмонт България"), логично бе да ме очаква едно страхотно лято. Ваканцията тепърва започваше, в джоба ми се криеше златна кредитна карта с 4 милиона евро - какво повече му трябва на едно 11-годишно момче, сътрудник на Специалния отдел за предотвратяване и преодоляване на кризи? Естествено, кризи за предотвратяване и преодоляване! И те не закъсняха...

х х х

27 юли, адски рано сутринта.
Персоналният ми комуникатор звънеше. На външен вид нищо и никакъв евтин мобилен телефон, тази машинка е много яка - съчетава свръхмощен компютър с джипиес система за навигация и сателитна връзка до всяка точка на земното кълбо. Както и по всяко време, за съжаление. Погледнах екрана - беше Генерала. Веднага се разсъних.
- Да, Генерале?
- Професоре, пред входа те чака микробусът. Отиваш на състезание по шахмат във Варна. Забравил си да кажеш на вашите за него.
- И им казвам в... - погледнах часовника на комуникатора - 6 сутринта?
- Професоре, коефициентът ти на интелигентност е над 200.
- Разбрано, Генерале.
Прекъснах връзката. Лесно му е на Генерала! Дава заповед и ти си блъскаш главата как да я изпълниш!

"Да не бъдем кльощави" - съдържание

___Текстове___

• Вместо ордьовър • Нискокалорийно меню • Като сме в задръстване да не сме задръстени! • Ах, тези баби! • Кой не е спазвал диети? • Красиви и вкусни • На чаша кафе • Закуска в леглото • Разнообразието• Как се дроби попара • Известните • Грешката е вярна • Чисто и просто • Вкусни фестивали • Като по книга • Доброто старо време • За трудно увиращите глави • Жега! • Чудеса • Шведска маса и други северни красоти • Бал с маски • Дивото зове • Отшелническа супа за душата • Пазете старите готварски книги • Пиперът на щастието • Намажи-захлупи филийка • Коледа • Огън и лед • Нова година отминава, хапването продължава • Кулинарните форуми • От пиле мляко • На пълен стомах по-добре се мисли • Лудостта на зайците • Нещо в плик • Ритай топка, карай лодка • Здраве да е • Грам, стотинка, сантиметър • Нагоре, нагоре... • Големи козунаци • Още може • Мариновани краставици и други предизвикателства • Ваканция • А някой кара колело • Слънце грее, дъжд вали • Светът е малък • И кралете се хранят • От Пекин към Лондон • Като катеричките • Усеща ли се или не се усеща? • Кулинарите не броят пилци • Спокойствие и здрава храна • Рицари без броня • Кароши и други стресове • Стражари и апаши • Носталгично меню • Много бавен бобец

___Рецепти___

• Шейк за „добро утро” • Сандвич със сварено яйце • Залчета в царска туршия със зехтин • Как се запарва зелен чай? • Хем маска за лице, хем първо, второ и десерт • Кафе от кафемашина • Как се поднася закуска в леглото? • Филийки с моцарела • Попара • Извара с печена чушка ала Джулия Робъртс • Айрян по турски, ама побългарен • Пиянска яйчена салата • Пилешки бутчета с много чесън и бира • Печена риба ала Бай Ганьо • Зеленчукова вечеря, лесно смилаема • Задушени зеленчуци • Боле • Пилешки кюфтета с кашкавал • Дребни шведски кюфтенца • Моркови с текила • Чесново-лучени сандвичи • Отшелническа чорба от боб и леща • Бабините катми • Картофи по индийски • Сандвич с лук ала Хемингуей • Горещи кестени • Фламбиран банан • Печена луканка • Цедено кисело мляко със сладко и смлени орехи • Древноримска шарена сол • Пържени филии по кубински • Сандвич с краставица • Сандвич в плик • Циганска баница • Препечена филийка с масълце • Филийки с чесново масло • Филия с масло и сирене • Зелена салата • Агнешко бутче във фурна върху чесново легло • Мариновани краставици • Филия с лютеница и сирене • Лимонада от лимони • Как се прави сандвич? • Гаспачо • Млечен шейк ала Елвис • Английска закуска • Туршия „арамия” • Две салати с цвекло • Солени палачинки • Филия с мед и масло • Попарен банан с обикновена бисквита • Шоколад • Яйца по бургундски ала Ниро Улф • Локум с обикновени бисквити • Много бавен бобец

Местният идиот отново действа

В "Коледната песен на местния идиот" отново се срещаме с някои от героите, познати ни от романа "Блогът на местния идиот", но този път най-важна е ролята на звездочелото прасенце Вихрогон. Благодарение на него и на любовта, а най-вече на това, че по Коледа добри чудеса се случват дори и на идиоти, политикът наречен Фюрера е спасен, наемните убийци са заловени и зад завесата на падащите снежинки местният идиот получава съвършения подарък от съвършената жена.

"Коледната песен на местния идиот" е замислена и реализирана като е-книга, изданието на хартия е в ограничен тираж, няма да се продава в книжарниците и може да бъде поръчано само тук.
За съжаление хартиеното издание на книгата свърши!

Прочети е-книгата онлайн.

Свали е-книгата във формат PDF или FB2.
Купи книгата, отпечатана на хартия - с автограф от автора!
Прочети блога на местния идиот

Основни действащи лица в продължението на сагата

Местния идиот - недоунищожен висшист и т.н. (за подробности виж Цанков, Весел. Блогът на местния идиот, С.: Сиела, 2011. 115 с.)
Монахинята - съвършената жена, направо богиня с главна буква и разкошни гърди, сиреч Богиня ( . )( . ), а инак - вдовстваща мутреса (пак там, стр. 19)
Дядо Огнян Огнянов Огнянов - син на Огнян Огнянов Огнянов и внук на Огнян Огнянов Огнянов, селски неформален лидер (пак там, стр. 20)
Онан Огнянов Огнянов - син на Огнян Огнянов Огнянов и внук на Огнян Огнянов Огнянов, на дядо буквичката (пак там, стр. 21)
Доктора - получил по линия на реституцията сградата на лудницата в селото, понастоящем кръчмар (пак там, стр. 14)
Докторицата - съпруга на Доктора (пак там, стр. 14)
Бонка - кметица на селото, според самия дядо Огнян за нея е написана онази част за кметицата и сапунисването в хита "В селската баня" (пак там, стр. 20)
Говедовъдът инженер Ганчев - след краха на бизнесплана му за отглеждане на добитък остава единственото говедо във фермата си (пак там, стр. 37)
Мико Резачката - пребродил необятните дървесни простори на Коми АССР, днес разнася из селото бензинова резачка за дърва (пак там, стр. 31)
МАРА - 100-процентова жена, способна за 24 часа да заколи и разфасова 150-килограмово прасе (пак там, стр. 86)
Живко - 100-процентов мъж, с един бъбрек (пак там, стр. 24)
Джон О'Хара - американски мисионер, посветил се е да убеди българите да копаят кладенец поне на метър от градинския клозет и обратното (пак там, стр. 14)
Фюрера - политически лидер, депутат, тепърва ще го разберем какъв е, що е
Стар, мъдър циганин, малки циганета, проститутки, сводници и други - роми от циганската махала (пак там, стр. 25)

До тук в сагата за местния идиот

Захвърлен от живота в едно село, което все още е рано да назовем, този недоунищожен висшист и страничен продукт от жизнените процеси в големия град естествено става местният идиот. Оттук до блогърстването крачката е една и той я прави като започва да описва в offline режим върху случайни хартии и картони с огризки от моливи какво е видял из селото със своя луксозен китайски бинокъл. Някои от наблюденията му, обнародвани в романа "Блогът на местния идиот", издателство "Сиела", 2011: разкошното тяло на мутресата по прякор Монахинята, любовта на Джалма и Албен, разкошното тяло на мутресата по прякор Монахинята, превръщането на селяните в граждани, сиреч човеци осъзнати и готови да се борят за правата си, разкошното тяло на мутресата по прякор Монахинята, убийството на Джалма, разкошното тяло на мутресата по прякор Монахинята, убийството на силовия бизнесмен по прякор Монаха, отпътуването на мутресата по прякор Монахинята.

Прочети "Коледната песен на местния идиот"

Тихо, тихо, много тихо.

Снежинки като американски пуканки се юрнаха към земята. Спускаха се устремно като парашутни командоси, първите се стапяха, идваха следващите, после пак и пак, докато желанието на земята да се съпротивлява изстина и снежинките постепено я чаршафосаха. Чисто и меко като бузите на баняна висшистка.

Снегът на спомена валеше над Монастира. Оттук замина моята любима, тук я чаках да се завърне.

Смъкнах се от чинара и тръгнах към колибата, тип кочина, за да опиша природната картина в блога си, та белки Монахинята прочете каква красота е загърбила и се върне. Представих си я в рамката на вратата - косите щръкнали, нозете кални...

Сняг и кал полепваха по маратонките ми на всяка крачка и зад мен оставаха неестетични следи. Нищо, снегът е още нов, изпълнен е с амбиции и сила, до вечерта ще натрупа, ще стегне, ще белне и заискри като най-нежен килим, по който да мине тя.

Тихо, тихо, много тихо. Затова не чух как в селото се завърна Монахинята. Усетих я с напуканото си сърце, но реших, че снегът е събудил в мен детски спомен мил и наивен, а то всичко е било заради една жена. Cherchez la femme, както са казали тримата мускетари и сънародникът им Д'Артанян. Аз обаче вече съм намерил жената, която да ми застеле легло. И въпросът е не "дали" или "кога", въпросът е "как".

Тихо, тихо, много тихо. Като в съвършен план.

Декларация

Днес, …….. 20… г., долуподписаният ……………………………………………….., живущ в ………….., ПК ……. ул. ……………………………………. бл. ….. вх. ….. ет. …. ап. ……, наричан по-нататък ЧИТАТЕЛ бях предупреден от местния идиот, наричан по-нататък АВТОРА, за някои особености на съдържанието на “Блога на местния идиот”, наричан по-нататък ТЕКСТА и като ЧИТАТЕЛ нямам никакви претенции към АВТОРА във връзка с ТЕКСТА.

Прочети блога на местния идиот

Кой е местният идиот?

Другите за местния идиот

Внимание!!!

Подкрепи местния идиот  - купи книгата с автограф от автора!

Внимание!!!

Всички хора, места и събития, описани в този блог нямат нищо общо с хора, места и събития от действителността. Ако хора, места и събития от действителността имат прилика с хора, места и събития от този блог, това не се дължи на този блог, а на действителността. Евентуални претенции за вреди, загуби или обиди отнасяйте към действителността, не към автора на блога.

Предупреждение! Някои от текстовете в този блог съдържат груб език, нецензурни изрази, вулгаризми, турцизми, сексизъм, политически некоректни тези, ругатни, псувни, натурализъм, чиновнически жаргон, наукообразни теории. Ако се стряскаш или гнусиш от такива неща, незабавно спри да четеш и върви да четеш друго!

Прочети блога на местния идиот

Кой е местният идиот?

Другите за местния идиот

Декларация

Подкрепи местния идиот  - купи книгата с автограф от автора!

Другите за местния идиот

За един идиот повече

Рецензия от Жоро в Библиотеката

Една воайорска история за нелекото битие на селския социум със свръхдоза хумор и размити граници на нецензурното … или какво става, когато Йовков срещне Светльо Витков

Сигурно се питате какво ще да е това, нали? Всички сте чели блогове. Четете и в момента. Много други правят блогове, ама онлайн. Този обаче е по-различен. Писан е в офлайн режим и ще ви пренесе в суровата, почти пост-апокалиптична картина на селското битие. Забравете за отрудените селяни на Елин Пелин. Спомнете си обаче за Йовков и ще откриете неговия Антимовски хан, погледнат през криво огледало в селската кръчма „Лелиното“ и нейните навъсени обитатели.

В „Блогът на местния идиот“ Весел Цанков гледа през очите на един луд, чиято лудница е отдавна приватизирана и променила предназначението си. По-точно не през очите, а през луксозния китайски бинокъл, за който не убягват и най-тайните и интимни сцени от иначе обикновения живот на обикновените селски обитатели. А те, макар и толкова обикновени, са носители на богата душевност и самородни ценности. В първите 20-ина страници това няма как да го разберете, но вярвайте ми, така е. Защото под солидните пластове непрекъснат, ударен хумор и здравословен, груб, нецензурен език все пак прозират характери.

Прочети блога на местния идиот

Завърших почти с отличие специалността “Обща педагогика” с втора специалност “Българска филология”, но не това е причина за настоящото ми състояние. Предполагам, че в основата му е петвековното османско присъствие по нашите земи, съчетано с турско робство. Подозирам, че и Господ има пръст в тая работа. Да не говорим за Природата. А аз – сам срещу всички.

Нещата се трупаха постепенно. Първо бях начален учител. После преподавах литература на разни келеши в горния курс. Известно време бях преподавател по философия. Съкратиха ме. Около година карах маршрутка. Няма и толкова карах такси. Продавах македонски ябълки на Женския пазар. Танцувах гол в шадравана пред Президентството, изобразявайки извечния копнеж на сьомгата да хвърли хайвера си в изворите на северните реки. Специалисти ме изследваха, задавайки ми въпроси като “Къде е Осама бин Ладен?” и “Сношавате ли се с пернати?”, показваха ми петна и аз им ги тълкувах, мериха ме, а накрая ме попитаха “Имате ли някакви въпроси?” и аз се поинтересувах как точно се появяват малките бебчета. Пратиха ме в дома за настаняване на психично болни граждани в селото.

Тук бяхме все психично болни граждани. Предполагам, че психично болните селяни ги пращат в домове за настаняване на психично болни селяни в големите градове.

Когато реституираха сградата на нашия дом, ни пуснаха. Всички психично болни граждани се пръснаха по белия свят, само аз останах в селото да чакам психично болните селяни да се завърнат от градовете, та тогава да се завърна и аз.

На мен не ми се връща в града, обаче няма начин – ако се струпаме психично болните граждани и психично болните селяни на едно място, голяма лудница ще стане. Тъй че, аз съм временно в селото. Орисия човешка – ние сме временно на тази земя, какво да говорим за едно нищо и никакво село. Сега засега обаче съм тук и това е моето село.

– Туй не ще да е кола, шефе! – каза Джалма докато си наместваше полата, направена от една педя черна изкуствена кожа.

Полицаят мълчаливо запасваше колана си с хилядите полицейски джунджурии по него.

Кой е местният идиот?

Попитали Гюстав Флобер:
– Коя е мадам Бовари?
Геният отговорил:
– Madame Bovary, c’est moi.*

—————
* Мадам Бовари, това съм аз.

Прочети блога на местния идиот

Другите за местния идиот

Внимание!!!

Декларация

Подкрепи местния идиот  - купи книгата с автограф от автора!

ПИКСЕЛ: Съвсем кратък увод

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2

Написах този роман през 2003-2004 година. Бях впечатлен от “Матрицата”, но също и от “Дон Кихот”, “Полет над кукувичето гнездо”, “Кинг Кримсън” и Хундертвасер.

Половин година го обмислях и трупах бележки, една година го писах.

През 2005 година романът спечели трета награда на конкурса “Фантастика през 100 очи” на издателство “Аргус”.

През 2007 година реших, че докато чакам издаването на романа на хартия, мога да предоставя на читателите вариант във вид на е-книга.

Заглавието на романа е “Пиксел 1D4C00″. Един ден обаче си помислих “А как някой читател ще произнесе това заглавие, за да поиска книгата от продавача в книжарницата?” и махнах трудното. Пък и ”Пиксел” звучи като име на фолк певец, вероятно бисексуален, а това е добре от гледна точка на е-бизнеса…

Романът може да се прочете тук онлайн или да се свали в два формата – pdf или fb2. Романът може да се разпространява свободно, но за прочитането му е редно да се заплати минимална цена. (Защо е редно да се плати за книга съм се помъчил да обясня ТУК.) Подробности как да се плати има ТУК или на www.e-knigi.net

Благодарности на пopyчиkPжeвckий от форум “Фантастика” на clubs.dir.bg за вещото коригиране на текста на песента “REM I Love You”.

Статистика и кратък анализ на първите 40 дни разпространение на романа в Мрежата може да се прочете ТУК.

Приятно четене.

ПИКСЕЛ: Първа част

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2

 

Докато колегата му попълваше стандартен доклад, патрулният от AntiVirus Realtime Auto-Protect System огледа подробно мъжа и си каза: "Този тип явно е голяма работа".
    И беше прав.
    Костюмът му бе "Jovani".
    Ризата му бе "Lake".
    Вратовръзката му бе "Smith".
    Обувките му бяха "El Macho".
    Чорапите му бяха "Mr Sock".
    Дупката в тила му бе от "Colt Peemaker".

 
    На заден план стояха няколко едри мъжаги в сигналножълти непромокаеми гащеризони и наблюдаваха шефа си. Той бе коленичил върху Тръбата и я оглеждаше така внимателно, сякаш търси къде да я целуне. Сцената бе изпълнена с предчувствие за скорошно чудо.
    На преден план бе русата репортерка, също с непромокаем гащеризон, стоеше й страшно секси (за който си пада по такива маскаради). Тя държеше микрофон, гледаше напрегнато в обектива на камерата и говореше бързо, сякаш за последно:
    - Съжителството на повече от три милиарда души в един многоетажен град поражда страшно много проблеми. Противно на общоприетото мнение обаче, основният от тях не е изхранването на хората, а последиците от него. Да се чудим ли тогава защо водопроводчиците държат като с гаечен ключ съвременните градове и човек не може дори една вода да пусне извън одобрения от тях график? Можем да ги мразим, можем да измисляме вицове за тях, можем да ги презираме, но водопроводчикът си е ВОДОПРОВОДЧИК, особено след общата им стачка, известна като Вонящата седмица...
    Big Boss деактивира виртуалния си компютърен екран и се отпусна във ваната.
    Шефът на водопроводчиците в Града бе умен човек. Можеше да има всичко, но се ограничаваше с позволеното. Творчески, разбира се. Например той се наслаждаваше на лоялната към Призива за опазване на питейната вода седмична вана за управленския персонал всеки ден и въпреки това съвестта му бе чиста, защото твърдо бе решил след време да компенсира преразхода. Според изчисленията му заради днешното къпане ще трябва да се лиши от полагаемата му се вана след 215 години, 7 месеца, 3 седмици и 5 дни и всичко ще е наред с Призива, а това, че средната продължителност на живота е 97 години бе нещо извън него.
    Той загриза контрабандна репичка - не за друго, а за да я унищожи.

ПИКСЕЛ: Втора част

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2

   

Събуди го парчето "You Break My Display" на Lora Byte. Пиксел 1D4C00 отвори очи, разшири прозореца на Retro Music Television до цял екран и изгледа края на клипа. Беше на 68-о място в класацията "100 от 1000". Плъзна курсора по списъка и откри любимото си парче "Click It, Baby!" от албума "Divided by Zero" на групата "Divide Overflow". Беше на 17 място. Той наду звука до дупка, минимизира целия виртуален компютърен екран и стана.
    Взе пакетче с влажна кърпичка, на опаковката пишеше "Съдържа 30 милилитра трикратно пречистена вода, кожата ви има нужда точно от това". Изтри лицето си като вдъхваше дълбоко освежаващия аромат на синтетична мента.
     Според последните препоръки съобразно с Призива за здравословен живот и във връзка с Призива за опазване на кислорода, одобрени от Управителния съвет, за низши държавни служители като битове, байтове и пиксели най-подходящи са физически упражнения в продължение на не повече от 5 минути на ден с учестяване на пулса до не повече от 90 удара в минута. Тази сутрин 1D4C00 направи обичайните 30 лицеви опори и 50 коремни преси, разпределени в групи по 10 с 20-секундни дихателни упражнения между тях.
    Докато изтриваше тялото си с освежаваща кърпа ("Екстрактът от жлезите на испански бик прави мъжа неустоим!"), се огледа в огледалните врати на гардероба. За съжаление мускулите му не бяха достатъчно масивни, но затова пък релефът им бе повече от задоволителен.
    Максимизира виртуалния компютърен екран и отвори прозореца на сигнално-охранителната уредба. Набра кода за отключване на хладилника. Доближи окото си до сензора на вратата и системата сканира ретината му. На екрана се появи съобщение "Хладилникът е отключен. Приятна закуска. Опитахте ли вече новите хапки от аерирано говеждо "Задушен рай"?"
    - Не и нямам намерение да ги опитвам - измърмори 1D4C00 и закуси с пилешка пържола и 300 милилитра пречистена вода.
    Последната глътка сипа в саксията с трева. Въпреки че Призивът за опазване на растителността позволяваше отглеждането на всякакви неядливи растения, съобразно с Призива за опазване на питейната вода повечето хора държаха у дома мухъл, плесен или най-много мъх.  Тревата също се вместваше в нормите, но на нея не се гледаше с добро око, защото е прекалено сочна, току-виж някой се изкушил да я опита, а хапнеш ли веднъж зелено, ще ти се прииска да опиташ и маруля, после краставица, после домат и край, оттам-нататък връщане няма, пътят е единствено и само към клиниката за лекуване на безнадеждно пристрастени. 1D4C00 веднъж сдъвка тревичка, но не му хареса.
    Пикселът взе кутията с клечки за зъби. Не, че толкова имаше нужда от клечка, колкото искаше да види каква ще му се падне. Бръкна напосоки. Върху дръжчицата на клечката имаше удивителна. "Внимавай"? Или може би означаваше "Има да се чудиш"?