Това за мен е неразрешим проблем. Щом е заек, би трябвало да крие моркови или зелки, защо точно яйца? Потърсих авторитетно обяснение и го открих в една легенда.
Преди много, много векове Великденският заек е бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еostre. Един ден тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
Страничният наблюдател веднага се пита защо богинята превръща една птица в заек, защо прави така, че любимото й същество наместо да се рее красиво из висинето, да се крие страхливо по храстите и да се ослушва непрекъснато с дългите си уши?
Първо на първо богинята е скандинавска, европейска е работата и значи така трябва, колкото и да ни се струват неразбираеми някои европейски работи, те си имат своя смисъл и ако не го разберем и си караме по нашему си, спират се парите за магистрали или за нещо друго, в този случай като нищо ще бъдат блокирани еврофондовете за мартенски зайци.
И после – заекът съвсем не е такъв комичен плашлив образ, какъвто го знаем, всъщност дивият заек е много храбър, случва се да се опълчва на ловните кучета като го сгащят натясно. А пък учените са установили, че зайците дори се боксират.
Това ни препраща директно отвъд океана, в Америка, където поредният филм за боксьора Роки Балбоа вече е готов. Отново грандиозна кинокартина за победата на човешкия дух, за постоянството и себеуважението и това, че постоянството и духът побеждават покрай много бой, кръв, избити зъби и рев на екзалтирани сеирджии, е част от играта, няма лесно в този живот и зайците са живо доказателство – те се боксират. Човек като ги види как стоят на задни лапи и се блъскат с предните, ще си каже “ето, двамата мъжкари се боксират, а край тях тръпнещата женска очаква по-достойния”, обаче работата не е такава, както често пъти става в живота, работата е по-друга – през март зайците по понятни причини полудяват и зайкините ги боксират за да ги озаптят малко, че то зовът на природата си е зов на природата, ама по-леко, че ще ми развалиш прическата и пречим на съседите да гледат сериала или нещо друго, каквото казват в зайчия вариант на света.
Най-прочутият мартенски заек е Мартенският заек от “Алиса в страната на чудесата”. Когато кажем Мартенски заек и се сещаме за онзи разтревожен и бързащ заек с жилетка и часовник в джоба на жилетката, само че часовникът не показва часовете, а годините. Звучи налудничаво, но математикът Луис Карол точно е забелязал закономерността – всъщност не часовете не достигат, а годините, тях трябва да отмерваме много прецизно, защото иначе в един момент се плесваме по челото “къде отлетяха тези години като миг, а аз имам още толкова за вършене!”, обаче не, ти си цепел секундата на две, а изведнъж се оказва, че си пропилял години.
Как не се пилеят годините ни учи пак Мартенският заек, обаче усещам, че някак си се заформя култ към личността му, та затова нека да покажем истинския му лик, по-точно да свалим от пиедестала другия му образ, наречен Великденски заек.
В Нова Зеландия е в ход мащабна кампания срещу зайците, които опустошават страната. Да припомня, че те са внесени преди два века от Европа с цел печеливш бизнес с кожите им, обаче бизнесмените са си направили сметката без кръчмар, в случая без зайците, които в Нова Зеландия нямат естествени врагове, бързо се размножили до чудовищни количества и сега изяждат де що има растителност. На това му се казва отмъщението на заека. А пък новозеландските власти се обединиха около идеята вместо Великденски заек в страната да има Великденско киви, защото то е характерно за тази страна, не вреди и освен това снася яйце, по-логично е да крие яйца, отколкото да се занимава с това заекът, който към яйцата няма никакво отношение. А пък кивито снася яйца шест пъти по-големи от размера, който според анатомическото си устройство би трябвало да снася. Ето това е подсказка към българските бизнесмени, представете си какъв успешен бизнес с огромните яйца би могло да се развие, освен това няма опасност несвойственото за тези места киви да се размножи прекомерно, в България всичко си има естествен враг, дори и марсианци да кацнат тук, пак ще се намерят няколко техни естествени и дори изконни врагове.
Сега за рецептата на Мартенския заек как не се пилеят годините. Той ги отброява със своя особен часовник, а за да върви той точно, го смазва с краве масло, а маслото е от следобедния чай, който Мартенският заек пие постоянно с Лудия шапкар и Спящата катерица. Това звучи малко като някаква тройна коалиция, но всъщност е причудлива, особена, гротескна и много интересна компания. Да припомня, действието се развива в добрата стара Англия, а там знаят как се правят добре нещата. Ето как се пие чай в добрата стара Англия – чаят се запарва и се поднася със сандвичи с краставица. Как се запарва чай стана дума на страница 11, сега ще ви кажа как се правят сандвичи с краставици – нарязват се малки тънки филийки, на размер като за една хапка, маха им се кората, намазват се с краве масло, слага им се по едно тънко търкалце краставица отгоре и това е. Не е трудно, трудното е да осъзнаеш, че има смисъл всеки ден да пиеш чай със сандвичи с краставици в приятна компания и това да става ден след ден и година след година по едно и също време…
Снимка © RAWKUS
