Приготвяте ли зимнина? Ние с жена ми се отказахме от тази работа като от-мина жан-виденовата гладория и спряхме да тъпчем фризера и да варим вкусна домашна лютеничка. Сега по магазините има всякакви вкусотии, като според някои експерти често пъти те излизат по-евтино, отколкото човек сам да си ги приготви.
От друга страна сам да си го приготвиш си е друго, вкусът е по-друг. Важното е да не си принуден да правиш зимнина заради единия гол живот, а за удоволствие. Защото по света също правят зимнина. Да вземем добрата стара Англия. Мис Марпъл, героинята на Агата Кристи, не само разкрива престъпления, но и приготвя домашни сладка, има и общоградски и общоселски изложения, на които домакините се надпреварват коя е приготвила по-хубаво домашно сладко. Това е част от английската традиция.
Между другото, зимнината ни родее с Великобритания. Не самата зимнина, защото видът й и причините за приготвянето й тук и там са различни, а актът на приготвянето – година след година, дядо ми и баба ми са правили зимнина, аз също ще правя зимнина. Може би това е вековната българска традиция, която се е запазила до днес и ще пребъде? Това е важно, защото традициите са важни, те са основата на държавата.
От друга страна само с традиции не се живее. Да припомним, че в определен период традиционните български возила са били волската и магарешката каруци. Представям си, ако бяхме такива последо-вателни традиционалисти, днешния български силов бизнесмен с волска каруца, бронирана навярно, че нали знаете какво им се случва на съвременните български силови бизнесмени. Или пък съвременната българска мутреса, издокарана, напарфюмирана, обаче не в джип, а в магарешка каручка. Не, има традиции и традиции.
Между другото, не бива да забравяме, че традициите може и да са опасни. Поразрових новинарските архиви от миналата година и какво да видя – хора се нараняват, пожари пламват, къщи горят, а рекордът за миналата година са седем къщи, изгорели заради печене на чушки. Това малко на военно комюнике прилича. Зимнината трябва да е удоволствие, не битка за оцеляване. Но какво да се прави, понякога е така, друг път е иначе.
Сега за рецептата. Тя е за зимнина, само че за изключително лесна и бърза зимнина, за хора, които нямат време да свещенодействат с часове и с дни край купищата зеленчуци, а освен това е доста вкусна. Това са бързи кисели краставички, които се наричат “арамия”.
За тях ви трябват половин килограм краставички, 50 грама морска сол, литър вода и подходящ буркан. Краставичките се почистват, надупчват се с вилица и се поставят в буркана. Заливат се със саламура, приготвена от водата и солта. Оставят се на слънце и след няколко дни са готови за хапване.
Това е, бързо и лесно. И най-вече остава време човек да помисли дали спомените не са също вид зимнина? И дали не е добре да отделим време и за нея. При всяко положение не е грешка човек да си набави малко хубави спомени, не са нужни излишества, всеки ден по един приятен спомен, съхранен добре в ума, в душата, в сърцето или където там се пазят спомените, един ден той ще ни дойде много добре…
Снимка © imageinnee
