Пиеси

“Какво става?” – новият моноспектакъл на Георги Мамалев, клуб “Студио 5″, премиера 1.10.2012 г. Режисьор Владлен Александров, музикална картина Александър Младенов, мултимедия и фотография Божидар Марков, художник Елена Иванова.

* * *

"Феята на изгубените котки" - куклена пиеса за деца. Отличена с наградата "Стефан Чирпанлиев" на Националния куклено-театрален фестивал “Михаил Лъкатник” в Ямбол през 2013 г. Разговор за фестивала и за пиесата в предаването “Артефир” по програма “Христо Ботев” на БНР на 24 април 2013 г.

През 2014 година режисьорът Георги Михалков я постави в радиовариянт в Радиотеатъра на програма "Христо Ботев" на БНР. Участват артистите Петя Силянова, Ангелина Славова, Сава Пиперов, Стефан Къшев, Румен Белов, Георги Михалков, музиката е на Иван Драголов.

* * *

“Разбираш ли ме правилно?” – моноспектакъл на Георги Мамалев, театър “Сълза и смях”, премиера 12.02.2002 г., последно представление в този театър 20.10.2007 г., последно представление в клуб “Студио 5″ 18 юли 2012 г. Режисьор Андрей Баташов. Музика Асен Драгнев.

Чуй откъс от моноспектакъла онлайн

* * *

“Просто така трябва” – радиопиеса, излъчена за първи път по програма “Христо Ботев” на Националното радио на 11 ноември 2001 г. Участват Добриела Попова и Атанас Атанасов. Режисьор Емил Манасиев.

Прочети пиесата онлайн.

Чуй откъс от пиесата

* * *

“Две бучки лед” – радиопиеса, излъчена за първи път по програма “Христо Ботев” на Националното радио на 22 август 1999 г. Участват Ани Василева и Георги Кадурин. Режисьор Емил Манасиев.

Прочети пиесата онлайн.

Чуй откъс от пиесата

По всички въпроси, свързани с авторските права върху пиесите ми се обръщайте към дружество “Театъраутор”.

И още нещо – за една пиеса, озаглавена “Гълтай”. Тя не е моя, тя е на руския автор Леонид Зорин. Въпреки това се показва тук-там като моя пиеса. Защо ми пищат името по афищите и в медийните анонси мога само да гадая. Но приписването на тази пиеса на мен ми създава само главоболия. Спомням си как като мина премиерата в Сатирата, мои познати след това ме гледаха особено, докато не им обясних, че не по мое желание съм изписан като автор. А на колко хора не съм имал възможност да обясня това и те ме смятат за плагиат – и това мога само да гадая.

И така, “Гълтай” не е моя пиеса, аз само направих нов сценичен вариант, осъвремених я и обърнах ролите – една жена се среща с щест мъже. Това не ме прави автор на пиесата, а само автор на сценичния вариант. Отгоре на всичко направих това безвъзмездно, като услуга на артистите, които я играят. Тъй че моля, не ме смятайте за плагиат :)