В последно време у нас като че ли се забелязва превес към полезната книга – година след година все повече българи се ограничават с редовно препрочитане на спестовните си книжки. Освен това е пълно с готварски книги, веднъж се загледах в кварталния супермаркет, имаше щанд с петдесетина различни готварски книги, за всякакви вкусове, от “Супата, това е толкова лесно” до “Тайните на японското суши, как да го направим без да се порежем”. После хвърлих поглед в книжарница – готварските книги са стотици.
Това сигурно не е случайно. както със спестовните книжки, така и с готварските. За спестовните не знам точно, но готварската мания сигурно се подклажда от телевизията. Който и канал да включите, по което и време да го посетите, все се готви. Известни и неизвестни кулинари режат, кълцат, пасират и фламбират, а телевизионният зрител преглъща пред екрана. Няма нищо по-вредно от кулинарните телевизионни предавания. Не стига, че ти разпалват апетита, ами и се ядосваш, че друг после ще излапа кулинарното чудо, което ти си гледал като куче пред касапница как се приготовлява. Дано тази човекоубийствена кулинарна политика на телевизиите да тласне хората към книгите, ама не към кулинарните, а към другите, художествените.
Художествената литература е извор на кулинарни рецепти. Но за разлика от кулинарните предавания по телевизията, където храната е център на предаването и като един ревнив бог захлупва всичко друго, храната в книгите е част от атмосферата, тя не е цел, а средство, с което се прокарва художествената идея.
Да разгърнем българската класика. “Под игото”, учи се и в училище. Разгръщаме първия български роман и какво откриваме още на първата му страница? Цитирам първото изречение на романа: “Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.” Следва описание на трапезата. Хубава патриархална трапеза, на двора, под лозата, наблизо тече барата, в която се студи руйно вино. Освен него, народният поет споменава от менюто хляб и после, за храносмилане след вечерята, кафе.
Много по-подробно дядо Вазов описва друг, станал съкровен за традиционния български чревоугодник, момент от романа – ешмедемето в местността Силистра йолу. Чуйте вдъхновените му слова “Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство.” Хубаво е забелязал класикът и човек започва да се пита цялата тази чалга и промоция след промоция на плазмени телевизори и невероятни джиесеми дали не са реакция на някакво робство?
Но да не се отклоняваме от литературата, не можем да не кажем и нещо за “Бай Ганьо”. В европейските си пътешествия бай Ганьо не се отдава на кулинарни излишества, той, по автор, набляга на похлупците със сол и пипер, сухият корав като камък самун и поостарелият кашкавал. Бай Ганьо пести и това е разбираемо, неговата мисия не е да се наслаждава на живота, той трупа начален капитал. Добре, обаче има моменти, когато и този герой показва, че не е чужд на кулинарните наслаждения.
Какво консумира бай Ганьо у Иречек, разбира се, безплатно? Най-вече супа, бледа европейска супа, която той разлютява с българска люта чушка до степен, която, според разказвача, може да отрови непривикнал човек. Супата се гарнира с колосално за европейските стандарти количество хляб. Какво е второто, какъв е десертът не е ясно. Но за отношението на бай Ганьо към основното ястие можем да съдим по неговото кулинарно постижение с печената риба в „Бай Ганьо на гости”. Като оставим настрана бруталността на оригинала, това си е готова рецепта за печена на скара риба.
Как приготвя рибата бай Ганьо – разтрива я хубаво отвън и отвътре със сол, червен пипер, чер пирер и я мята да се пече. Като е готова – веднага на масата, понеже, нека цитираме както е по автор, “Прясна риба не е ли гореща – хвърли я!” И още един цитат “Скоро! Скоро! Додето е гореща, дайте лимон и вино, без вино две пари не чини!” Така е, прясна печена риба се яде гореща, с лимон и с винце. И най-вече с компания. Защо гювечът в Силистра йолу е така неземно вкусен? Защото се изяжда с хубава компания, тя е най-хубавата подправка за всяко ястие, дори и най-скромното…
Снимка © nkzs
