Швеция е известна с много неща, първо идват в главата Бергман, Карлсон и Пипи Дългото чорапче, също АББА, Роксет и Юръп, автомобили, сняг и синеоки красавици, но с ръка на сърцето, а още по-добре с ръка на стомаха, трябва да признаем, че от шведската маса по-популярен шведски продукт няма, поне по нашите балкански географски ширини и дължини.
Винаги съм си мислел, че „шведска маса” е измислено от свян, за да не наричаме българска маса място, отрупано с храни и напитки, около което се ръгат любезно с лакти хора, напиращи да си препълнят чиниите с каквото докопат, по възможност да е нещо по-така и повечко. В Интернет обаче открих данни, че шведската маса наистина е шведска. На шведски се нарича Smörgåsbord, като smörgås е сандвич, а bord – маса.
Историята твърди, че в миналото, когато шведите канели приятели и роднини по някакъв повод и, разбира се, на гощавка, гостите пристигали от различни части на тази голяма страна и за да не стоят гладни тези, които вече са пристигнали, домакините сервирали ястия с трайност няколко дни – осолена херинга, салати от картофи и варени зеленчуци, твърдосварени яйца, студено месо, сандвичи. Днес под шведска маса се разбира, можете да си запишете научното определение, част от пространството, изпълнена с храни и напитки, от които се самообслужват голям брой гости. Хората се хранят прави или седнали далече от масата, за да не пречат на останалите да си взимат това, което им е необходимо. Един български нюанс, който е станал пословичен – на прием нашенец, чието име милостиво ще премълча, си придърпал стол до масата и седнал, за да му е по на сгода да се тъпче. Някой деликатно му намекнал, че това е шведска маса, нашенецът отвърнал “Няма проблем, като дойдат шведите, аз ще стана”. Така е тук, хората по света измислят самолета, ние измисляме първата в света бомбардировка. Или пък нашите деди създават държава на райско място, ние я превръщаме в огромна шведска маса.
Но да се върнем далеч на север, там снегът е пухкав, изобилен и дълготраен, затова в шведската кухня традиционно се използват най-вече онези продукти, които могат да се съхраняват през цялата дълга зима. Ястията като цяло са много хранителни, с високо съдържание на мазнини и захар. На всеки празник на масата се поднася задължително осолена херинга, след която следва друга риба. След рибните ястия се преминава към останалите.
Ако вземем, та се объркаме и вместо в хладилника, бръкнем в библиотеката, можем да научим пикантни подробности за шведската кухня. Най-пикантни са наденичките и кървавицата, които майката на Емил от Льонеберя приготвя с много подправки, най-вече ким, пипер и лук. А какво да кажем за малките кюфтенца, наречени тефтели, които Карлсон – знаете го, той живее на покрива, яде в огромни количества? Не са ли кюфтетата един апетитен мост между нашите два велики, древни и красиви народи?
Еднаквост можем да открием и на база бира, която и тук, и там е много популярна, само че в Швеция от нея приготвят известната супа Елеброд.
Но да се върнем на кюфтетата. Сигурен съм, че ако Карлсон изяде едно българско депутатско кюфте, той в никакъв случай няма да може да полети, само ще бръмчи тежко и авторитетно. От друга страна ако нашите големци преминат на дребните шведски кюфтенца, ще могат ли да полетят и да се откъснат от ниското?
Е, това са така, кулинарни разсъждения по никое време, но нищо не ми пречи да кажа рецептата за тези кюфтенца, те наистина са вкусни. И така, за 50-ина бройки, които отиват за едно ядене на средностатистическо семейство, са нужни кайма от 400 гр. телешко и 200 гр. свинско, 100 гр. мляко, 100 гр. галета, 100 гр. кромид лук и 1 яйце. Лукът се нарязва наситно и се запържва в олио. Галетата се накисва в млякото и заедно с яйцето и лука се прибавя към каймата, посолява се и се подправя с черен пипер на вкус. С мокри ръце се оформят кюфтенца колкото орех, като – внимание – се нареждат върху дъска, намазана с олио. Загрява се мазнина за пържене и кюфтенцата ловко се плъзват в нея да се пържат от всички страни докато се зачервят.
Запомнете тази рецептата за онзи тежък момент – има периодично такива моменти в живота – когато ще се чудите какво да сготвите. То е ясно – дребни шведски кюфтенца. Сигурен съм, че няма да се чудите и с кого да споделите тази вкусотия, защото, както казват шведите, който иска да пее, винаги намира песен…
Снимка © cybermarty
