Много хора харесват велосипедите, но малко ги карат. Сякаш всички предпочитат тяхната четириколесна алтернатива, автомобилите. Ако се вгледаме в преминаващите автомобили, а това не е трудно, поради задръстванията те се движат удобно бавно, ще видим, че обикновено във всеки автомобил се вози един човек, тоест автомобилът е нещо като голям велосипед. Човек се пита разумно ли е двутонен джип с двигател 300 конски сили да се използва за превозването на един човек, та бил той дори и най-луксозната мутреса? Разбира се, че не е разумно, но то кое е разумно в нашия живот, та и придвижването ни да не е безумно?
Това не ни пречи да помечтаем повечко хора да се придвижват с велосипеди. При съвършената дезорга-низация на движението, създадена у нас и при манталитета и възпитанието на огромна част от българ-ските шофьори, това е занимание за камикадзета, но нали мечтаем, тъй че всичко е възможно.
Велосипедът е двуколесна машина, задвижвана от човек. Макар на пръв поглед да не е така, велосипедът също има нужда от гориво и както автомобилите са бензинови, дизелови или газови, така и велосипедите са вегетариански, месоядни или от смесен тип.
Интересен детайл, който особено ясно личи по време на велосипедните състезания – към всеки велосипед е прикрепено шишенце, което съответният велосипедист от време на време надига. Какво има в тези шишенца, питат се милиони хора. Казват – вода. По-откровените казват – вода с витамини. Не на нас тези. По света може да е вода, но у нас никой няма да се излага. Рано или късно истината ще излезе наяве когато някой велосипедист финишира на зиг-заг, пеейки “Градил Илия килия” и викайки “Кога сме най-зле така да сме!”.
Питам се какво би станало ако българите масово слезем от колите и се качим на велосипеди? У нас, забелязали сте сигурно, нещата се случват по-особено, не точно така, както се случват по света, има някои местни особености.
Но да се върнем на шишенцата на велосипедистите и тяхното съдържание. Какво да е то? Опитвайки се да подходим разумно, ще кажем, че течността трябва да утолява жаждата на велосипедиста и да внася в организма му енергия. Такава напитка е лимонадата. Не говоря за лимонадата, която се продава по магазините, думата ми е за класическата лимонада от лимони. Тя се приготвя така:
Един лимон се нарязва на осминки, по принцип се нарязва с кората, но понеже съм чувал, че лимоните се обработват за по-голяма трайност, добре е най-външният слой от кората да се обели. Нарязаните лимони се слагат в подходяща кана и се поръсват с малко захар, но по-добре е да се използва мед. Залива се всичко това с литър студена вода и се оставя за час-два. След това се сипва в шишенцето на велосипеда или в някакви чаши и се пие. Много ободрява и освежава, а освен това съдържа купища витамини и енергия от меда.
Преди малко казах, че всичко в нашия живот не е разумно, но не бях съвсем прав. Можем да внасяме по малко разум в живота си, ако полагаме съответните усилия, възможно е това, па макар и под формата на чаша студена традиционна лимонада…
Снимка © lullabelle
