Много хора не закусват. Тревожно много хора не закусват, въпреки че закуската е най-важното ядене от деня. Казано е “Закуската изяж сам, обеда раздели с приятели, а вечерята дай на врага си”. Българите постъпваме тъкмо обратното – най-много се тъпчем на вечеря и според логиката на тази поговорка явно подсъзнателно смятаме, че ние сме врагове на самите себе си.
Ако трябва да направя класация на закуската, която да държи сито най-дълго време, незакусващият българин е на последно място. Но да не бъда несправедлив, незакусването е градско понятие, а София не е България, има все още тук-там и села.
Традиционната българска селска закуска, такава, каквато я знам от моите наблюдения на хора от недрата на народа, е твърде специфична. Спомням си за един здрав български чичо от едно село, който сутрин като станеше в 5 часа, преди да подхване селската работа, дето край няма, закусваше препечена на печката филия хляб, натъркана с чесън, посолена, зимата с дебел резен сланина отгоре и гарнирана с чаша ракия, ама от 50 градуса нагоре. Този човек работеше много из къщи и по полето, зиме ходеше разгърден и снежинките се топяха по челото и гърдите му, обаче като понапредна с възрастта, закъса с черния дроб, заради препечените филии навярно. В различни варианти тази закуска съм чувал от различни хора от различни краища на страната ни и затова й давам работното заглавие “българска закуска”. Определено тази закуска е на трето място, има какво да учим от другите европейски народи, което и правим.
На второ място е френската закуска – кафе и кроасан. Тя не държи сито чак толкова дълго, но съчетава в себе си мултикултурността на Европа – кафето идва от Ориента, кроасанът от Виена, а закуската се хапва в Париж от французин, който може би е с алжирски произход, а може би с български или пък, защо не, си е с френски произход.
На първо място, естествено, са англичаните. Да хвърлим завистлив поглед към добрата стара Англия, няма да сбъркаме, ако се поучим от нея. Там много наблягат на закуската, така наречената “английска закуска” съдържа яйца на очи и някакво месо, най-вече бекон или наденички. Тази холестеролна вакханалия държи сито през целия ден и човек може спокойно да се съсредоточи върху задачите си – примерно да изобретява парната машина или да колониализира света.
Тук ми се ще да отворя малка скоба – дали, ако закусваме с кафе и кроасан, ще построим българска айфелова кула? Или, ако закусваме по английски, ще станем Великобритания на Балканите? Спомням си как навремето, преди двайсетина години, в София имаше заведение недалеч от Халите и в него предлагаха английска закуска, на витрината пишеше “хем енд егс с яйца и шунка”, за неанглоговорящите уточнявам “хем енд егс” значи “шунка и яйца”. Това предлагане продължи няколко години, но въпреки наличието на хем енд егс с яйца и шунка, наличието на Великобритания на Балканите не се забелязва. И тук затварям скобата.
Сега да бъдем делови. В една дискусия за закусването в кулинарен форум открих интересна рецепта за нашенските пържени филии, само че направени по кубински, ето как става това според обясненията на потребител с прякор nathalie:
Вземаш хляб, може тостерен, потапяш филиите в мляко и после в разбито яйце и ги пържиш в нагорещен тиган с мазнина. Докато пържиш филийките на единия котлон, на другия слагаш тенджерка с равно количество вода и захар – примерно 200 мл. вода на 200 гр. захар, и така докато захарта не се стопи и не се получи сироп. Прибавяш към готовия сироп една капачка ром, за предпочитане истински кубински ром и щипка канела. Трябва да охладиш малко сиропа и след това с една лъжичка поливаш пържените филийки и ги оставяш малко да поемат от него.
Такава е рецептата на nathalie за кубински пържени филии, а пък аз ви предлагам докато чакате те да поемат от сиропа, да се разкършите хубаво с кубински ритми, доброто настроение е не по-малко важно от добрата закуска…
Снимка © theswedish
