Могат и доказателство за това е филмът “Рицар без броня”.
Да си спомним отношенията между героя на Апостол Карамитев и героя на Олег Ковачев. Страхотни, като по учебник. Е, има една сцена, където вуйчото без каска вози с моторетка детето без каска по “Раковска”, но тогава беше така, каските не бяха задължителни. Има обаче една подробност – вуйчото се грижи за своя племенник едно денонощие. Може би затова всичко е така хубаво? Как ли щяха да изглеждат нещата, ако този български мъж трябваше да се грижи за детето години наред, цял живот? Но за това можем само да гадаем, то би могло да е тема на друг филм, а “Рицар без броня” бе посветен на друго.
Ние обаче говорим за грижата за децата според българските мъже. Навремето, когато дъщеря ми беше бебе, обичах да я водя на разходка в парка. Всеки ден ходехме – отначало я возех с бебешката количка, после я водех с една такава кожена сбруя през гърдите, с която я подкрепях докато се учеше да ходи, после се водехме за ръчичка, накрая просто започнахме да ходим заедно в парка – тя тича наоколо заедно с другите деца по пързалките и катерушките, аз пия кафе с младите майки и с разни любезни баби. Интересно, бях може би единствения мъж с дете в целия парк, особено в делнични дни.
Сега пак ходя в парка с дъщеря ми, но вече сме големи, караме колело заедно и между другото аз хвърлям по някое око какво става наоколо. Струва ми се, че сега има повече бащи в парка. И не само в почивните дни. Виждам как някой млад татко бута бебешка количка и се сещам как аз навремето научих теорията на компютърния език “Паскал” – малката спи в количката на чист въздух, аз прелиствам дебел учебник и в света цари хармония.
Сещам се и за други филми, в които мъже трябва да гледат малки деца – френският “Трима мъже край люлката”, американският “Виж кой говори”, сигурно има и немски такива филми, и китайски сигурно има даже. Какво ми прави впечатление в тях – че перипетиите около отглеждането на малко дете са представени като купон, голям купон. Така е на кино, трябва да има купон, за да си купуват билети хората.
В живота обаче не е точно така – има и хубави моменти, има и весели недоразумения, има смешни моменти, но гледането на дете не е купон, то е… всеки може да каже какво е според него, аз се сещам за думата “рутина”, може би не е най-точната, но за нея се сещам, понеже гледането на дете иска да правиш каквото трябва както трябва ден след ден и нощ след нощ, без да бягаш от неприятностите и без да искаш нещо в замяна. Предполагам, че тези български мъже, които виждам в парка да бутат детски колички знаят това или пък скоро ще го научат. И съм спокоен за тях. И за техните деца. Защото преди да поискаме от другите, от учителите, от обществото, от държавата и от общината да направят каквото трябва за нашите деца, първо ние трябва да направим каквото трябва за тях.
Сега нещо много вкусно. Една бебешка храна. Като беше малка дъщеря ми, каквото останеше от нейните кашички, го дояждах аз, да не го хвърляме, а и защото беше много вкусно. Банановата каша съм запомнил, също едни манджички с пилешко или с телешко, които жена ми приготвяше и мачкаше на пюре, супер бяха. Запомнил съм и как едно бездомно куче не пощя да яде купешка детска храна, някакво примерно телешко с праскови и тиква, помириса го и обидено се дръпна. Повече такова не купихме, а само от хубавите. А най-хубавата храна беше попареният банан с бисквити, сега ще ви кажа как се приготвя, защото става не само за бебета, но и за страхотен десерт, или пък за закуска:
Значи, кипва се вода, потапя се вътре банан за две-три минути и това е. Потъмнява и става страхотно сладък, колкото повече го държите в кипналата вода, толкова по-сладък става, е, до едно време, разбира се, няколко минути са достатъчни. Обелвате внимателно кората и гребете с лъжичка. Може да го ядете така, може да добавите настъргана обикновена бисквита, супер е. В крайна сметка, щом на децата им харесва, защо да не ви хареса и на вас?
Между другото, това важи и в обратна посока – ако нещо не ни харесва на нас, можем ли да очакваме, че ще харесва на децата?…
Снимка © sgt_major
