Хайде сега да кажем добри думи за бавното хранене. Въпреки че явно сме страшно забързани – това личи по факта, че сме доста напред в консумацията на бързи храни – нека да откраднем няколко минути за бавното хранене.
Един от символите на бавното хранене е бобът – боб увира бавно и подробно за да стане хубав. Нещо повече – бобът трябва предварително да се накисне за 24 часа в студена вода, за да омекне. Затова да не губим време, да накисваме половин килограм боб веднага, според някои капацитети, сред които е и моята съпруга кулинарната вакханка Верина, във водата трябва да се сложи и малко сода за хляб.
Докато бобът кисне, нека да ви кажа какво прочетох из форумите за боба. Преди всичко прочетох, че той може да не кисне цяло денонощия, може да кисне само няколко часа, а може и въобще да не кисне преди варене. Ние обаче имаме време до довечера и затова нека нашият боб да покисне. И докато той кисне, вижте какво се получава – в Интернет, който е царството на бързата култура, хората обсъждат рецепти за бавно хранене. Нищо чудно в библиотеките и театрите, които са символ на бавната култура, да се обсъждат хамбургерите и триъгълните парчета пица. Шарен свят, както е казал класикът. Шарен като шарения родопски боб. Също и в Мексико имат шарен боб, той всъщност оттам някъде е дошъл при нас. Мексико и мексиканците са символ на бавния живот, дали това се дължи на боба? Не мога да кажа това, но мога да ви кажа какво трябва да направите към пет и половина – шест, когато ще се приберете от работа, точно тогава, а не по-късно, днес поне може и да не работите извънредно, много по-важно е да се приберете възможно най-рано у дома, за да включите фурната да се загрява и да излеете водата, в която сте киснали боба, да го изплакнете хубаво и да го сложите в кален гювеч. Слагате вътре и нарязани 2 домата, 1 голяма глава лук, няколко чушки, 1 лъжица червен пипер, зехтин повечко, сол на вкус, джоджен и малко вода. Захлупвате и пъхате гювеча в горещата фурна. Според някои капацитети той може да се сложи върху котлона, по-бързо ставал, обаче аз лично се притеснявам да не се пукне. Затова нека се готви бавно, но славно във фурната.
В това време нека да ви кажа какво чета напоследък из Мрежата. Чета за простото живеене. Попадам на все повече хора, които казват “живей просто”. Какво значи това. Ами значи, че вместо денонощно да се блъскаш, за да градиш кариера и да трупаш пачки под дюшека, достатъчно е да заработваш колкото ти е нужно да живееш, а в останалото ти свободно време да правиш това, което ти се харесва – да си окопаваш градината, да караш колело, да обикаляш света с каравана, да четеш книги, да се грижиш за котките си и други такива бавни работи.
Тук му е мястото да ви подсетя за боба – от време на време трябва да му хвърляте по едно око и ако живителната влага в него намалее, да доливате по малко гореща вода.
Та за простото живеене. Чета историите на хора, които зарязват кариера си за да имат време да живеят. Четох за една жена, която е напуснала работата си и си е построила къща, голяма колкото гардеробното помещение в предишната й къща. Четох за друга жена, която е продала скъпата си спортна кола и си е купила велосипед. Всякакви такива истории чета и си мисля за други истории – на хора, спечелили удивителни богатства с денонощен труд. Кой е крив и кой е прав, не смея да отсъждам. Също както не смея да кажа коя от безбройните рецепти за приготвяне на запечен боб е най-добра. Мога да кажа какво се прави след два часа, тоест към осем вечерта – нарязва се една хубава, голяма салата и се сяда край кухненската маса. Бобът се отхлупва и се запича за половин час, като от време на време се разбърква. Часът става осем и половина – девет без нещо и е време за хапване.
Тук се сещам за една поговорка – вечерята дай на врага си. И си мисля – не е ли прекалено тежко боб за вечеря? Ако е добре приготвен – защо не. А вечерята дай на врага си ако не става за ядене. Ако е приготвена бавно и мераклийски, дай я на приятелите си. Всяко нещо попива от вниманието, което му е отделено. Това важи за предметите, това важи за боба, това важи за хората. А нашите близки имат нужда от внимание, нали така?…
Снимка © nkzs
