Сега

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Нова година отминава, хапването продължава

По какво можем да познаем, че група хора празнуват?

Основният признак е яденето. Празникът може да е общонароден, общоградски или общоселски, може да е семеен или личен, но празникът не се счита за отбелязан или почетен, ако не се е хапнало и пийнало нещо. Празникът може да се получи или да не се получи, може празнуващите да са весели или дори палави, може да са се умислили нещо, може да им е скучно, може всякак да им е, но ако се е хапнало и пийнало нещо, значи отпразнувано е както трябва.

Разбира се, тази топла връзка между хапването и празнуването има своите дълбоки исторически и даже физиологически корени, да не говорим за чисто човешкия план, който нашият мъдър народ гениално е обобщил в израза “гювеч да има”.
Не бива да скрием обаче друго – тук-там се наблюдават случаи, когато на празник хора отиват в планината, ходят по чукарите и после пеят песни в някоя хижа. Или пък си организират велосипеден поход от точка А до точка Б и обратно. Или пеят хорово стари градски песни. Или правят възстановки на исторически събития. Това обаче са изключения и според общоприетото мнение човек не бива да се хвали много-много с това, защото ако е мъж, тръгва слух, че е с алтернативна сексуална ориентация, а пък ако е жена, се говори, че има хормонални смущения.

И все пак – защо няма един-единствен празник, на който хората заедно четат книги и после ги обсъждат? Обаче всички ние сме били свидетели, било потресени, било завистливи, как на някои празници се изяжда цял вол, печен на шиш два дни от прочут сръбски майстор и това става събитие номер едно в страната. Очаквам момента когато на някой празник ще бъде изяден слон, печен по хайдушки една седмица в трап.

Тук му е мястото да подчертая, че да се пирува на празник не е никак лошо, даже напротив, чудесно е да хапнеш и пийнеш с приятни хора. Но, хайде да го повторя пак, не хапването и пийването правят празника.

Какво хапва нашият древен народ на Ивановден? Според изследователи, традиционни за трапезата на този ден са кравай, варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле и пълнено свинско бутче. Открих и една по-засукана рецепта – ивановски заек с мляко. Но хайде да го караме по-елементарно, че след коледното и новогодишно празнуване организмът се нуждае от малко отдих. Да се подсетим как ставаше номерът с луканката, пък който иска, после може да взима пушката и да хваща гората за да осигури и ивановски заек с мляко.

Печената луканка е в две категории – на лесните и на вкусните манджички. Всъщност, тя не е никаква манджа – белиш луканката, режеш и мяташ на скарата. Единствената тънкост е резените да не са прекалено тънки, че се стапят и да не са прекалено дебели, че остават незапечени отвътре. За нула време резенчетата се запичат, обръщаш ги да се запекат и от другата страна и хайде в чинията. Дебела филия бял хляб е задължителна. За чаша червено вино няма да отварям дума. Ще отворя дума за друго – преди малко казах, че не хапването и пийването правят празника. Добре, но какво тогава го прави? Не зная точно, то си е до компания, тоест най-добре е този въпрос да се обсъди в компания, пък ако има хапване и пийване, идеално…

Снимка © flaivoloka

Няма коментари:

Публикуване на коментар