Аз лично съм се убедил, че чудеса има, но често пъти ние не съумяваме да ги забележим. Вярвам, че ние сме заобиколени от чудеса – раждането на дете, първите стъпки, първите думи, първият учебен ден, първата нощ с любимия човек, а също и – няма как – загубата на близък човек, искрената сълза. Всъщност чудо е точно това – да забележиш хубавото наоколо, при това чудото се случва с теб, а от това по-хубаво няма.
Разбира се, наричаме чудеса и други неща. Примерно чудеса можем да наречем и манипулациите на фокусника. Как така от цилиндър ще извадиш заек! Обаче фокусниците го правят, бърка фокусникът с ръка в цилиндъра си и – о, чудо! – вади за ушите заек. Чудо ще бъде и ако вместо заек, фокусникът извади бележка, “така и така, писна ми да седя в този стар цилиндър, избирам свободата, тръгвам по света да търся моята мечтана зелена поляна, покрита със сочна трева за паша и с една прелестна зайка, с която да се отдадем на любов под звездите…” Възможно е, разбира се, бележката да е написана не от заека – кой е видял заек да пише бележки! – най-вероятно я е написал фокусникът, но ако повярваме, че бележката е заешка и най-вече ако повярваме, че заекът ще намери своята зелена поляна, значи вече има чудо.
Така е при фокусите, а как е в живота? Така върви светът, така са се подредили нещата, че цяло чудо е ако доброто победи. Никой не се учудва на победите на злото. Нормално е силният да властва, арогантният да печели, жестокият да е безнаказан. Нормално е също така доброто да не е при тях, а сред нас. Къде ще срещнем добър човек, къде ще получим помощ, когато най-много сме имали нужда от нея, а най-малко сме я очаквали? Сред хората, с които живеем. Част от които сме и ние. Ето това е нашето голямо чудо – въпреки властниците, въпреки злобата и арогантността, доброто продължава да живее. Да му се чудиш как оцелява! Ами то е ясно – ден след ден, малко по малко, благодарение ту на този, ту на онзи, ту на теб, ту на мен.
Аз обаче нещо много заговорих за добро, а сега ще трябва да избера някаква рецепта. Веднага се изкушавам, нали стана дума за заек, да е нещо заешко. Обаче сърце не ми дава – току-що сме говорили за заешката мечта, за зелена поляна и прекрасна зайка, сега хоп – в тенджерата. Затова ще го отнесе обичайният жертвен агнец – пилето. Романтични истории с пилета няма, особено пък с бройлери, каквито са ни достъпни.
Като потърсих в Мрежата рецепта, която да се асоциира с чудо, попаднах на рецептата за пилешки кюфтета с кашкавал, споделена с другите от жена на име Дарина, само това знам за нея и че знае интересни рецепти. Специално за тази тя твърди, че кюфтетата стават чудни и вървят с всякаква гарнитура.
Преди обаче да стигнем до гарнитурата, да видим как се приготвят.
Използва се сварено или печено пилешко месо, примерно можете да използвате остатъците от пилето на грил. Как става работата: Нарязваме на много ситно пилешкото месо. Към него прибавяме настърган на едро ренде кашкавал на вкус, малко горчица, жълтъкът на едно яйце и подправки – магданоз, сол, черен и червен пипер. Разбъркваме добре. С леко навлажнени ръце оформяме кюфтета, като притискаме сместа. Овалваме ги в брашно, топим ги в леко разбития белтък и пържим в горещо олио до зачервяване.
Сега за гарнитурата. Както е написала Дарина, тези кюфтета вървят с всякаква гарнитура, най-добрата гарнитура обаче, не само за тях, а за всяко ястие, са другите хора. Не ви тласкам към канибализъм, просто най-вкусното ястие е споделеното ястие, независимо дали е препечена филия или фазан по провансалски, да не говорим за нашите пилешки кюфтета с кашкавал. Звучи като чудо, но не е. Или може би е?…
Снимка © mzacha
