Сега

20 април 2007

ПИКСЕЛ: Първа част

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2

 
Докато колегата му попълваше стандартен доклад, патрулният от AntiVirus Realtime Auto-Protect System огледа подробно мъжа и си каза: "Този тип явно е голяма работа".
    И беше прав.
    Костюмът му бе "Jovani".
    Ризата му бе "Lake".
    Вратовръзката му бе "Smith".
    Обувките му бяха "El Macho".
    Чорапите му бяха "Mr Sock".
    Дупката в тила му бе от "Colt Peemaker".

 
    На заден план стояха няколко едри мъжаги в сигналножълти непромокаеми гащеризони и наблюдаваха шефа си. Той бе коленичил върху Тръбата и я оглеждаше така внимателно, сякаш търси къде да я целуне. Сцената бе изпълнена с предчувствие за скорошно чудо.
    На преден план бе русата репортерка, също с непромокаем гащеризон, стоеше й страшно секси (за който си пада по такива маскаради). Тя държеше микрофон, гледаше напрегнато в обектива на камерата и говореше бързо, сякаш за последно:
    - Съжителството на повече от три милиарда души в един многоетажен град поражда страшно много проблеми. Противно на общоприетото мнение обаче, основният от тях не е изхранването на хората, а последиците от него. Да се чудим ли тогава защо водопроводчиците държат като с гаечен ключ съвременните градове и човек не може дори една вода да пусне извън одобрения от тях график? Можем да ги мразим, можем да измисляме вицове за тях, можем да ги презираме, но водопроводчикът си е ВОДОПРОВОДЧИК, особено след общата им стачка, известна като Вонящата седмица...
    Big Boss деактивира виртуалния си компютърен екран и се отпусна във ваната.
    Шефът на водопроводчиците в Града бе умен човек. Можеше да има всичко, но се ограничаваше с позволеното. Творчески, разбира се. Например той се наслаждаваше на лоялната към Призива за опазване на питейната вода седмична вана за управленския персонал всеки ден и въпреки това съвестта му бе чиста, защото твърдо бе решил след време да компенсира преразхода. Според изчисленията му заради днешното къпане ще трябва да се лиши от полагаемата му се вана след 215 години, 7 месеца, 3 седмици и 5 дни и всичко ще е наред с Призива, а това, че средната продължителност на живота е 97 години бе нещо извън него.
    Той загриза контрабандна репичка - не за друго, а за да я унищожи.


    Цяла сутрин бе инспектирал Тръбата. Всяка канализационна тръба изисква внимание, особено когато е с такива размери, че през нея спокойно би могъл да премине корабът "Титаник" заедно със съответния айсберг. Засега Тръбата смогваше да отвежда гадостите от градската пречиствателна станция към дъното на Атлантическия океан, но с този прираст на населението препълването бе въпрос на няколко години. Не стига това, ами и последните данни за нивото на сероводорода в океана никак не го радваха.
    Активира виртуалния си компютърен екран и отвори прозореца със служебна информация. Обедното заседание на Управителния съвет още не бе приключило. Повика секретарката си и махна екрана.
    В банята влезе руса жена, материализираният пубертетен блян на Рубенс. Японското кимоно явно не е създадено за такива пищни форми, но и това бе част от чара й.
    - Кажи на онези да ме изчакат.
    - Да, Big Boss.
    Понякога го питаха защо, след като може да има за секретарка която си поиска манекенка, бе избрал точно този празник на изобилието. "Така имам повече от нея за същите пари" отговаряше, когато бе цинично настроен. Рядко споделяше, че е много удобна за гушкане.
    Главният водопроводчик пусна топлата вода и размърда косматите си крака, за да се стопли по-бързо ваната.
 
 
 
 
    Oldfish харесваше мебелите от дърво, най-добре бор, шлайфани добре и да имат тук-там чепове. За съжаление лоялността към Призива за опазване на растителността го принуди да обзаведе кабинета си с мебели от стандартни материали. Керамични плочки на пода. Бюро, издялано от масивен къс италиански мрамор. Заседателна маса с черен нечуплив, негорим и устойчив на агресивни химикали плот, поставен върху крака от неръждаема стомана. Столове, тапицирани с телешка кожа и с вградени маслени амортисьори, кондиционер и вибромасажор, който обаче бе деактивиран след като веднъж заради коварен вирус внезапно обезчести седящите в столовете членове на Управителния съвет. Единствената глезотийка, която Oldfish си позволи, бе малко дървено кубче, грубо отрязано с трион, ухаещо на смола и много приятно като занимавка за ръцете.
    Обедната петминутка на Управителния съвет продължаваше вече трети час. По програма освен текущите проблеми, трябваше да обсъдят бюджета на AntiVirus Scaner System, но от дума на дума се  бяха отплеснали към социалната политика в Града.
    - Според мен вниманието на Управителния съвет трябва да бъде насочено предимно към младите хора - каза Главният секретар и бе абсолютно искрен, защото имаше 16-годишна любовница.
    Членовете на Управителния съвет закимаха одобрително с глави и също бяха абсолютно искрени, те си знаеха защо.
    Чу се блеене и Oldfish хвърли поглед към 40-инчовия 1600x1200 High True Color (128 bit) плазмен дисплей върху бюрото. В няколко ленти в горната част на екрана течаха новини и индексите на основните световни борси, а в останалата част ходеше виртуална овца и лакомо ядеше иконите, които след това излизаха изпод опашката й и плавно се наместваха по местата си. В момента овцата стоеше, пулеше се към него и от муцуната й се подаваше балонче, в което пишеше "Шефът на водопроводчиците ще посети заседанието на Управителния съвет." Външно Oldfish запази спокойствие, но мислено с диви крясъци разтрошаваше монитора в бюрото. От опит знаеше, че такова посещение удължава заседанието поне с час, а той още не бе обядвал.
    - Big Boss ще намине към нас - съобщи на колегите си.
    Трийсет и две минути по-късно Главният водопроводчик влезе при тях и пое дотътрения от секретарката на Oldfish обикновен стол. Big Boss не харесваше тази зряла дама със сиви коси и очи, но й се усмихна мило. Тя бе просто секретарка на Шефа на Управителния съвет, но беше такава от 42 години, през ръцете й, а понякога и краката й, бяха минали 17 шефове и разумът повеляваше ако не можеш да я имаш за съюзник, то в никакъв случай да не ти е враг.
     Водопроводчикът постави стола до стената встрани от Oldfish. Освен че презираше съвременните ергономични столове, той обичаше да повтаря: "Истинският мъж трябва винаги да усеща зад гърба си стена".
    Всички се извърнаха към него.
    - Какво те води насам, Big Boss? - усмихна му се Oldfish.
    - Тръбата. Трябва ни още една.
    - Тази колко ще изкара? - обади се Главният секретар.
    - Пет години. Най-много осем.
    - За какво е паниката тогава?!
    Водопроводчикът въздъхна тежко както само градските водопроводчици въздишат. Винаги се намира някой, който мисли, че цялото време е негово и годините се сменят единствено, защото той е решил така. Един водопроводчик обаче знае как бясно лети времето. Докато се почешеш и 5 години са минали, докато си кажеш "Я, кога минаха тия години?!" и още 5 години ги няма, и там, където доскоро само е капало, бликва гнусен фонтан. И после кой ще бърше с парцала след баровците от Управителния съвет? Неговите хора.
    - Гледайте сега - като става дума за Тръбата, няма паника, има неизбежност, господа. Затова първо - веднага трябва да започне строителството на още една тръба, второ - трябва да се намали отделянето на отпадъци, и трето - ще ми дадете копие от протокола на това заседание, та след време ако започнат да ме сочат с пръст журналистите, да имам какво да им бутна в муцуните.
    - И ние сега какво, да станем и да козируваме? - високо прошепна Главният секретар на седящия до него.
    Това бе шефът на видеопаметта, който тъкмо си издухваше носа в огромна носна кърпа. Той се сепна и изхъхри:
    - Някои хора се мислят за свещени крави!
    След 68 години работа сред 1 920 000 пиксела, Главният пиксел можеше да води смислен разговор единствено и само за цвят и яркост на точка от екрана.
    - Господа, Тръбата не е шега работа и мисля, че трябва да се доверим на експертното мнение на Главният водопроводчик - каза Oldfish. - Съгласен съм, че това ни изправя пред сериозен проблем, но важното е, че проблемът е чисто технически, а не човешки. Да, господа, огромната ни сила е, че ние сме не само колеги, но и приятели, ние сме съмишленици, ние сме отбор и усилията ни са насочени в една посока - за доброто на нашия град.
    - Значи да започна подготовката на бюджет за строителството? - каза Главният счетоводител и се обърна към шефа на водопроводчиците - Очаквам от вас данни за параметрите на проекта.
    - Ще ги имаш.
    - Ами намаляването на отделянето на отпадъци? - Главният диетолог машинално заприглажда двойната си брадичка - Това означава нова диета. Как да мотивирам хората да я спазват, колега водопроводчик?
    - Ти си знаеш как - сви рамене Big Boss. - "Нова, сензационна диета, по която светът е полудял. Бъдете красиви, бъдете здрави, бъдете потентни и на 100 години." Всичко е въпрос на реклама.
    - Здравето и красотата наистина са важни и аз не разбирам иронията, колега водопроводчик. Колкото до потентността на 100-годишна възраст, това е просто невъзможно.
    - Обаче не е лошо като призив - замисли се шефът на рекламата.
    - Топки! - промърмори Главният секретар.
    Споменаването на органите на съмнението видимо наскърби Главният промоутър.
    Big Boss се плесна с длани по бедрата.
    - Хора, как ще наложите диетата си е ваша работа - каза той. - Ама го направете бързо, защото нивото на сероводорода в Атлантическия океан наближава критичните 100 метра под водната повърхност. При следващия ураган газът ще вземе да изскочи отгоре и голямото, болезнено "Ох!" не ни мърда!
    - Американците как се справят с проблема?
    - Откакто се преместиха в Аляска нашата локва хич не ги интересува!
    - Някои хора се мислят за свещени крави!
    - Тях всичко ги интересува!
    - Газът в океана им как е?
    - Нали са дупе и гащи с китайците, нямат проблеми!
    - Вместо да дремете тук, направете нещо и ние да транспортираме сероводород към Китайско море!
    - Китайците надвишават квотата си за енергийно производство!
    - А кажете им нещо, де! Ако решат да ни затрият, няма нужда да махат калъфите от ракетите си, ще ни опухат с мокри пешкири!
    - Някои хора се мислят за свещени крави!
    - Ние също имаме ракети!
    - Не разсъждавайте, ами действайте преди да е станало късно! Потреблението трябва да намалее! - Big Boss стана и златният му зъб проблесна като хвърлено от 97-я етаж дефектирало CD. - Много ми беше приятно при вас, ама работа ме чака.
    Той бързо тръгна към вратата, без да поглежда никого.
    - Дръж ни в течение на всичко около теб, Big Boss! - подвикна след него шефът на Управителния съвет.
    Водопроводчикът му махна с ръка и излезе, а те останаха и се препираха още, според часовника на Oldfish, 72 минути.
    След края на заседанието, докато изпращаше членовете на Управителния съвет до вратата, Oldfish хвана за лакътя Главният секретар и го задържа да остане последен.
    - Мисля, че шефът на водопроводчиците прекали - каза той тихо.
    Главният секретар го гледаше с розовите си алергични очи.
    - Работата му несъмнено е важна, но той не е нещо повече от останалите членове на Управителния съвет - Oldfish замислено потри устни с палец и показалец - Всъщност Big Boss как точно стана член на съвета?
    Главният секретар помнеше, че тъкмо Oldfish го предложи.
    - Според мен, Oldfish, водопроводчикът е великолепен практик, но за доброто на този град в Управителния съвет са нужни хора с по-други качества.
    - Убеден съм, че с теб трябва да обсъдим този въпрос в най-скоро време - Oldfish стисна ръката му и я задържа. - Съжалявам за убития ти двойник. Сигурно е много тежко!
    - Губя седми двойник, като петима са убити през последния месец. Започвам да си мисля, че някой ми има зъб.
    - На теб?! - Oldfish прекара тревожна ръка през лицето си - Кой би могъл да има нещо против теб?! Подозираш ли някого?
    - Не.
    - Всъщност това не ти е и работа. Съответните служби проучват случая, ти се съсредоточи върху Града. Имаме още задачи за вършене двамата с теб!
    - Бих искал пълна дискретност относно тези инциденти.
    - Вече съм се разпоредил. Патрулите, които откриха жертвите, са пратени на миросъхраняващи мисии в южноевропейските и балканските пустинни области. Докладите им са изтрити от Сървъра. По случая работи един-единствен доверен човек от AntiVirus Scaner System.
    - Кой е той?
    - Мисля, че в интерес на следствието е да не знаеш това.
    - Пострадалият съм аз. Настоявам да ми кажеш кой е той.
    - Но разбира се! Ще проверя и веднага ще ти съобщя името му.
    Главният секретар се усмихна. Ако не бе виждал и друг път това зрелище, Oldfish би решил, че на онзи му е за първи път.
    - Колко е неприятно, че не помниш името му, драги ми Oldfish!
    - Уви, толкова неща са ми на главата! Но твоята сигурност, приятелю, е на първо място! - той му подаде ръка  - Кога ще изпием заедно бутилка уиски? И никакви разговори за работа, само за мадами!
    Главният секретар прие ръкостискането.
    -  В най-скоро време. Желая ти приятен и ползотворен ден - каза той и излезе от кабинета.
 
 
    Единственият член на Управителния съвет, който вместо секретарка имаше секретар, бе Главният секретар на Града.
    Другите шушукаха, че сигурно е бисексуален и Главният секретар нямаше нищо против това. Даже, за да дооформи мълвата, често заявяваше "Аз подкрепям Призива за равнопоставеност на половете и затова моят секретар е мъж". Другите се подсмихваха "Знаем я ние тази подкрепа..." и тяхната ехидност напълно устройваше Главният секретар, за когото най-важното бе никой да не разбере, че той бе абсолютно и безнадеждно скаран с каквато и да било техника.
    Светът е пълен с хора, които след кратко обучение и с поглеждане в ръководството или помощния файл, боравят задоволително с нужния им апарат или програма. Има и хора, които от пръв поглед разбират как да се оправят с непознат механизъм, компютър или софтуер. За да има равновесие в природата обаче, съществуват и хора, които дори и цял час да прелистват напред-назад инструкцията за употреба, пак няма да разберат кое копче да натиснат, за да спре миксерът да тегли вратовръзката им.
    Дошъл в Града от безкрайните житни поля на Англия, Главният секретар нямаше как да забрави първия си и последен досег с микровълновото биде от ново поколение, което в първи курс в академията за части от секундата депилира безвъзвратно задните му части.  Оттогава той се стараеше да не борави с техника, по-сложна от клозетно казанче. Това обаче бе проклятие във времена, когато клозетни казанчета има само в няколко скъпи частни колекции, а почистването в тоалетната става чрез софтуерно управляван ядрено-магнитен резонанс. Главният секретар намери решение като се насочи към специалността "Теория и практика на управленските решения", в която най-сложният задължителен за овладяване от курсантите механизъм бе преспапието.
    Изпълнен с амбиции, природно интелигентен и с чудесна памет, с нюх и без скрупули, той завърши академията "West Pointer" със златен медал и покана за работа в системата на Управителния съвет, където за трийсетина години успя да се издигне от младши помощник-експерт до Главен секретар.
    И стана страшно. Заради секретната дублираща мрежа на Управителния съвет, той трябваше да усвои работата с настолен компютър. Това се оказа материализираният му кошмар - за разлика от виртуалния компютърен екран, който сам ти казва "щракни тук, щракни там", в настолния му компютър освен софтуер имаше и някакви устройства, екран, склонен към прашасване, много кабели, от които най-вероятно удря ток. Но нямаше как - щом си Цезар, ще има и Брут. И Главният секретар работеше с настолен компютър.
    Сега например търсеше файла със списъка на всичките си двойници, за да сложи печалната отметка "убит" на седмия от тях. И за да ги прегледа за пореден път, анализирайки ситуацията.
    "Няма такъв файл или папка. Уточнете името или проверете правописа. Hint: деактивирайте autocorrect  и autofill. OK" гласеше съобщението на екрана.
    Главният секретар старателно изчете съобщението и благоразумно не обърна внимание на съвета, за да не дообърка още повече кашата. Щракна върху OK за да го премахне и със свито сърце изчака да види, че за разлика от друг път, сега от това негово действие не произтекоха ужасяващи последици за работата му.
    Зачука с един пръст по клавишите, бе пределно съсредоточен и много старателен. После изчете няколко пъти написаното.  Името на файла бе вярно, точката бе там, където трябваше да бъде, разширението също бе вярно написано. Натисна OPEN и примря.
    Естествено, пак се появи съобщение. Прочете го: "Все така няма такъв файл или папка. Помислете дали изобщо някога е съществувал. Hint: съсредоточете се. OK".
    Главният секретар се почувства като маймуна, която е натиснала бутон, но вместо банан е получила електрошок. Премахна съобщението и се замисли дали да не извика секретаря си. Представи си го как се появява, загрижен и изпълнен с желание да помогне, но всяка клетка на тялото му вика "Тъпанар!"
    Главният секретар пак закълва по клавишите. Натисна OPEN.
    Съобщението гласеше: "Няма и няма такъв файл или папка. Очевидно вие сте идиот, обесете се за да се рестартирате. Hint: използвайте колана на панталона си. OK"
    Главният секретар изруга така, както преди много години ругаеше баща му когато на нивата се порежеше със сърпа. Щракна ядно за да затвори програмата и се появи съобщението, върху което много пъти бе мислил с часове - "Сигурен ли сте? Yes/No/Cancel". Беше му все едно и избра Yes.
    Появи се триминутна мултимедийна презентация, представяща съдбите на хора, пострадали от необмисленото напускане на програма. Накрая пак му предложиха да избира и той отново избра Yes.
    Този път се появи виртуален нотариус, който му предложи за подпис следната декларация: "Аз, потребителят на тази програма, в пълно съзнание и по собствена воля прекратявам работата си с нея, като декларирам, че осъзнавам евентуалните преки или косвени последици от този акт и няма да предявя никакви претенции за морални или материални вреди или пропуснати ползи спрямо създателите на софтуера."
    Главният секретар потвърди и програмата се затвори.
    Рестартира компютъра (след стандартната декларация).
    Стартира отново програмата.
    Отиде на File-Open.
    Написа името на файла и натисна OPEN.
    Появи се съобщение: "Няма такъв файл или папка. Уточнете името или проверете правописа. Hint: деактивирайте autocorrect  и autofill. OK".
    Главният секретар хладно натисна OK.
    Активира виртуалния си компютърен екран и повика секретаря си.
    Пет секунди по-късно парадоксално стройният млад мъж стоеше пред бюрото му, готов да помага.
    Главният секретар мразеше безличния му костюм, но боготвореше таланта му да се оправя с всякаква техника.
    - Този глупак май ми е изтрил един файл - каза той, докато ставаше. - Виж тук дали ще можеш да се оправиш.
    - Това е много характерно за настолните компютри, господине, току вземат и изтрият някой файл. Но ние ще го възстановим.
    Секретарят му загрижено седна пред компютъра, погали с пръсти клавиатурата и го попита:
    - Сигурен ли сте, че си спомняте правилно името на файла, господине?
    - Хайде сега, не започвай да говориш като него!
    - Разбирам. В такъв случай, господине, ще подходим инак... - той стартира някаква малка програма - Бихте ли ми казали дума, която е много характерна за съдържанието на този файл?
    - "Двойник".
    Секретарят му въведе думата, щракна OK и след миг на екрана потекоха резултати.
    - За съжаление, господине, тази дума се среща в 92 347 файла, намиращи се на твърдия диск на вашия компютър.
    - Нищо, ще им хвърля по едно око и ще го намеря.
    - Ако приемем, че отделяте по секунда на файл и попаднете на нужния ви файл по средата на търсенето, то тази операция ще ви отнеме малко повече от 12 часа.
    - Я потърси "убит".
    - Дали да не опитам с "убит двойник", господине?
    - Точно така опитай.
    Секретарят опита и каза:
    - Този израз се среща в 21 850 файла, господине. Бихте ли опитали да се сетите за дума или израз, които са характерни изключително за този файл?
    Главният секретар се замисли. Вгледа се в секретаря си и небрежно каза:
    - Я пробвай с "двойник 1D4C00".
    Секунди по-късно секретарят каза:
    - Готово, господине! Този израз се среща в два файла, като единият е архивно копие на другия.
    - Значи има такъв файл! - хищно каза Главният секретар - Какви ми ги разправя този, че нямало!
    Секретарят му се вгледа в името на файла.
    - Предполагам, че сте го изписвали с малко тире, а в името на файла е използвана долна черта. Изписва се със същия клавиш като малкото тире, но при натиснат клавиш Shift. Мога ли да ви бъда от полза с още нещо, господине?
    Главният секретар го отпрати и седна пред компютъра.
 
 
    Oldfish лежеше по очи върху кушетката. Беше гол и мазен от масажното масло. Масажистката старателно обработваше задната част на лявото му бедро. Като приключеше там, щеше да се прехвърли на дясната подбедрица, след това на лявата и край на масажа.
    Oldfish обичаше да го масажират. Първо, защото масажът е чудесен заместител на спорта и, второ, защото имаше нужда от него. Така, както имаше нужда от хубаво червено вино, за предпочитане от лозята в Южна Финландия и от ароматна цигара, ръчно свита от швейцарски тютюн.
    Масаж, истинско вино, тютюн. От трите само масажът бе легален. Можеше ли председателят на Управителния съвет да си позволи да бъде на две-трети извън закона? Очевидно можеше.
    Масажистката подхвана дясната му подбедрица и Oldfish щастливо въздъхна.
    Въпреки общоприетото мнение, че най-добрите масажисти са азиатците, той бе наел европейка. Хареса му заради кестенявата коса, сините очи и бялата кожа, покрита с едва забележими лунички. Хареса я не сексуално, а някак патриотично. Когато европеецът е коктейл, в който преобладават африканската, балканската и азиатската кръв, жена, която не ходи на избелващи процедури за да е модерна е ценна като бяла лястовица.
    Корените на масажистката най-вероятно бяха някъде в Германия. Или може би в Англия. Не, по-скоро Германия. Макар това да няма никакво значение сега, когато всички живеят в Града. С изключение на земеделците в Англия и в Северна Европа. Рейнджърите в Централноевропейските степи и в Южноевропейските пустини. И без руснаците, които предпочитат да бъдат асоцииран наблюдател в Съюза и да се обвиват в тайнственост сред дъждовните гори от двете страни на Урал.
    Oldfish бе европеец. Както всички останали в Града, но и с още нещо - той знаеше историята. Навремето дядо му бе разказвал за топенето на полярните шапки, потъването на Холандия и Лондон, обръщането на Гълфстрийма, така че да носи живителен хлад откъм полюса, настъплението на пустинята и отстъплението на хората в Града. Има изписани милиарди страници за всичко това, но истинската история е в тези разкази. Един ден и той ще ги разказва на детето си, малко по малко, достоверно, сякаш е бил очевидец на всичко през тези стотици години - топенето на полярните шапки, потъването на Холандия и Лондон...
    Един ден? Когато съпругата му намери малко свободно време в претрупания си график на делова жена...
    Старателно прогони тази мисъл. Изстиска я от главата си като паста за зъби от празна тубичка...
    Немкинката масажира лявата му подбедрица... Приятно е... Има и хубави работи в този живот... Масаж... Червено вино... Ароматна цигара...
    - Готово, господине! - каза масажистката.
    Тя го покри с чаршаф и си тръгна.
    - Благодаря ти - каза й той и се загледа след нея.
    Здрав гръб. Стегнат задник. Яки крака под късата бяла престилка. Сети се за своята любовница. Мургава, с бадемови очи, изящна като китайски порцелан. Мона Лиза, която прекарва всеки ден по два часа във фитнеса. А на масажистката й трябва само по-голям меч и е готова да се включи в битката на титаните. Дали да не й скочи някой път? Сигурно няма да се дърпа. Все пак той е Oldfish. Пък и все още хваща окото, въпреки някои досадни тлъстинки тук и там...
    В стаята влезе иглотерапевтът.
    - Добъл ден, господин! - каза радушно той.
    Беше китаец. Когато става дума за иглотерапия, спорове няма. Китаец и край. Кажи му какво искаш и стискай зъби. Боли, дявол да го вземе! Беше му трета процедура и усети, че го е страх повече, отколкото миналия път.
    - Как е, иска пуси-пуси?
    - Да, адски ми се пуши.
    - Няма пуси-пуси! Аз боцка с игли и ти не пуси-пуси!
    Китаецът заби първата игла и Oldfish стисна зъби за да не изпъшка.
    - Пуси-пуси, а? - каза китаецът и заби втората игла.
    Oldfish успя да не изпъшка.
    - Няма пуси-пуси! - каза китаецът и заби третата игла. - Пуси-пуси - не!
    Oldfish издържа до края без да избяга. Крепеше го мисълта как довечера ще помоли жена си да не настоява за тази иглотерапия. Ще й купи нещо, гривна някаква и ще й обещае, че ще пуши по-малко. От няколко цигари на ден нищо няма да му стане.
    Китаецът сигурно би продължил безкрайно, но по тялото му вече нямаше свободно място където да се забие игла.
    - Стои милно и цака, моля!
    Китаецът седна на стол в ъгъла и май заспа.
    Чувстваше тялото си изтръпнало и сигурно затова не го болеше толкова. Опита се да се отпусне. Запрехвърля из главата си членовете на Управителния съвет.
    Той.
    Главният секретар. За него тепърва ще трябва да мисли.
    Главният водопроводчик. Голям ръб. Прост като чук. И толкова ефикасен. Покрай ровенето из водопроводи, канали и вентилационни шахти непрекъснато се сблъсква с хакери, терористи, бойци от армията за това и армията за онова. Благодарение на неговото посредничество има относителен мир в Града. Не повече от две бомбени експлозии на ден. Много рядко са повече. Oldfish го вкара в Управителния съвет и превърна водопроводчика от обслужващ персонал, подчинен на Главният секретар в шеф. Сигурно помни това. А и Главният секретар открито го мрази, значи Big Boss надали би го подкрепил.
    Главният пиксел. Напълно изкукуригал, поне външно. Какво става в главата му не е ясно. Кого би подкрепил? Пълна мъгла. Ще трябва да поговорят.
    Главният счетоводител. Дупе и гащи с Главният секретар. Един сигурен глас за него, освен ако Oldfish не направи нещо за да я отблъсне от онзи или да я привлече към себе си. Какво? Винаги има какво. Особено при жените. Ще трябва да помисли.
    Главният диетолог. Ще постъпи по същия начин както Big Boss. Сигурно онзи го държи с нещо. Да му помогне ли да се измъкне за да стане негов човек? Не. При сегашното положение ако е добре с шефа на водопроводчиците, ще има и двамата. Ще трябва да го държи под око.
    Главният промоутър. Братовчед на жена му. Единствено благодарение на рекламата Oldfish е най-популярният човек в града и успя да стане шеф на Управителния съвет. Докато рекламата е отделът с най-голям бюджет в Града, няма да има проблеми. Ще трябва да го поканят семейно на вечеря.
    Шефът на дъното. Неутрален. Гледа си интереса. Надали Главният секретар може да му обещае нещо повече, от това, което му осигурява Oldfish. Ще трябва да го държи под око.
    Шефът на твърдия диск. Комбина с шефа на дъното. Ще трява да го държи под око.
    Шефът на периферията. Държи цялата контрабанда на плодове и зеленчуци в Града. Oldfish знае това и притежава доказателства. Никакви проблеми с нея. Засега. Ще трябва да си върже гащите с още доказателства.
    Шефът на захранването. Мисли се за по-ключова фигура дори и от Big Boss. Достатъчно е да дръпне шалтера за да парализира целия Сървър. И бизнеса на всички в Управителния съвет. Затова никога няма да го направи, освен ако не му се прииска да бъде скоростно преназначен за шеф на сероводородната електростанция на остров Сицилия (0 милилитра валежи на квадратен метър годишно, средногодишна температура 53 градуса на сянка). Ами ако някой дръпне шалтера? Върви доказвай, че са били хакерите. Ще трябва да поговори с него, кротко.
    Така. Четирима за него, четирима неясни, един за Главният секретар. Положението е добро, но за да не се обърне, трябва да поработи още много. Трябва да бъдат осем срещу Главният секретар. Тогава Главният счетоводител ще си направи сметката и ще си трае. Още страшно много работа има...
    - Готово, господин. Моля не мълда!
    Китаецът ловко махна иглите и намаза кожата му с ароматно масло, което приятно го затопли. Покри го внимателно с чаршаф.
     - Моля, господин, нека сега поспи. И няма пуси-пуси!
    Oldfish затвори очи и се опита да заспи.
 
 
    Лежаха в голямото, меко легло на Главният счетоводител и си поемаха дъх.
    Главният секретар погледна към нея и се усмихна. Тя се гушна в него. Биваше я, като изключим навика й да го язди. Бе висока към метър и деветдесет и тежеше точно като за ръста си. Освен това беше страстна. Той се сети за любовницата си - малка, нежна, като котенце. Сексът с нея бе поезия, а не тежък физически труд.
    - Онзи тип става все по-арогантен - каза тя, играейки си с рехавите косми по гърдите му.
    - Така е, като никой не му се опъва.
    - Само че ти се опъваш на всеки. Така няма да спечелиш съюзници.
    - За екипа е полезно да има и един остър камък. Да раздвижва от време на време блатото.
    - Обаче два остри камъка могат да разкажат играта на всеки екип.
    - Значи единият трябва да се разкара.
    - Как?
    - Колко ще спечели от комисионните при строителството на втората тръба?
    - Всеки се досеща колко ще спечели. Нали затова натиска съвета. За комисионните не можеш да го хванеш, няма нищо черно на бяло.
    - Значи не го дебнем както трябва - Главният секретар се замисли.
    - Знаеш ли, че той единствен е наясно със схемата на канализацията? - каза Главният счетоводител.
    - Няма ли я в Сървъра?
    - Изтрита е. От хакерите.
    - Хитрец е той.
    - Казват, че схемата се пази при хакерите. Значи трябва да поддържа връзка с тях.
    - Хубав слух.
    - Ами като е хубав, проучи го.
    Тя плъзна ръка по тялото му, целувайки го по врата, после го възседна.
    Той стисна зъби пред неизбежното.
 
 
    Oldfish седеше на гаден стоманен стол с права облегалка, завинтен за пода насред тайната квартира и оглеждаше мръснобялата шумопоглъщаща материя, с която бяха облицовани стените. Освен стол, в стаята имаше хладилник, диван, маса и плакат, от който невинно гледаше голата e-mmanuelle. Перверзен тип й бе нарисувал с черен маркер бикини и сутиен.
    Влезе секретарят на Главният секретар.
    Външно - спокоен. Вътрешно - като заек на артилерийски полигон по време на учебни стрелби.
    - Добър ден, господине - каза секретарят.
    - Здравей. Слушам те?
    - След обедната петминутка дойде в кабинета си замислен. Петдесет и четири минути по-късно ме извика при себе си за да му помогна с компютъра. Видя ми се тревожен. Но той винаги е такъв когато трябва да работи с компютъра си. Помогнах му да намери файла с двойниците си и го оставих да го преглежда. Вика ме още два пъти. Първият път не можеше да реши кое да избере - Yes/No/Cancel. Верният избор бе Cancel и аз го направих вместо него. Вторият път пожела чаша портокалов сок с кофеин. Изстисках два добре узрели портокала и добих малко повече от двеста милилитра сок. Добавих един милиграм кофеин и му отнесох сока, но той пожела да прибавя още един милиграм кофеин.
    - Какво крои?
    - Цял следобед на компютъра му бе отворен файлът с двойниците. Още два пъти му носих портокалов сок с кофеин. Вечерта бе като болен от малария. Отново пожела сок, но успях да го убедя да изпие чаша мляко. В 19:48 се срещна с любовницата си. Вечеряха на свещи. Главният секретар почти не хапна. Имаха любовна нощ.
    - Как беше той?
    - Вторият път не можа. Заспа призори.
    - Какво крои? Твоята хипотеза?
    - Обезпокоен е. Губи седми двойник. Предполагам, анализира кой ще е следващият, но всъщност се мъчи да разбере кой го напада.
    - А не е ли той в дъното на всичко това?
    - Инсценировка? Не ми се вярва, господине.
    - Но е възможно.
    - Напълно е възможно.
    - Добре. Още нещо да ти е направило впечатление?
    - Критериите, по които търсихме файла. "Двойник", "убит двойник" и "двойник 1D4C00".
    -1D4C00? Сигурен ли си в името?
    - Моля ви, господине...
    - Добре. Какво ми носиш?
    - Файлът с двойниците след последните корекции, нанесени от него.
    - Благодаря. Градът няма да забрави помощта ти.
    - Господине, мога ли да добавя едно лично мнение?
    - Слушам те?
    Секретарят за миг събра мислите си. Oldfish го гледаше със скрит интерес. Ако можеше да се каже, че той има някакво хоби, то това бе наблюдението на всякакви образи от бюрократичната система на Града.
    - Като човек, който почти непрекъснато е с Главният секретар, трябва да споделя, че той губи почва под краката си. Тревожен е. Разконцентриран. Мисли непрекъснато за себе си. Това е човешко, предвид атаката, на която е подложен. Случайна ли обаче е тя? Един успешен Главен секретар ще бъде ли атакуван? И преди всичко - Градът има нужда от цялата административна енергия и организаторски умения на Главният секретар. В момента не ги получава. Въпросът е дали не е време сегашният Главен секретар да се оттегли в заслужен отдих, за да отвори път на някой млад, енергичен, знаещ и можещ професионалист, който години наред е наблюдавал отблизо работата и я познава в детайли?
    Oldfish перверзно помълча няколко секунди. Секретарят го гледаше в очите.
    - Интересен въпрос. В момента обаче той не стои на дневен ред. Ако събитията се развият благоприятно за Града, тогава би могло да бъде зададен високо и категорично. И да получи благоприятен отговор.
    - Благодаря ви, господине.
    Секретарят му даде оптичен диск и си тръгна.
    Oldfish прибра диска в джоба си и се загледа в плаката.
 
 
    Oldfish премяташе из пръстите си дървеното кубче и гледаше екрана на компютъра си, където бе заредил файла с двойниците на Главният секретар.
    Всъщност това бе не просто списък с имена, адреси и кратки характеристики на най-различни хора, а по-скоро дневник, в който Главният секретар записваше мисли, впечатления, проекти и различни бележки по най-разнообразни поводи, често пъти само с една дума или с недовършено изречение. Oldfish успяваше да се оправи в тази плетеница, това бе нещо като решаване на кръстословица, кръстосана с пъзел, толкова приятно и много по-полезно.
    От последния път, когато бе преглеждал файла, имаше доста поправки. Oldfish създаде нов файл и започна методично да ги копира там.
    Като приключи, отиде до бара, сипа си един пръст малцово уиски и два пръста леденостудена пречистена вода и пак седна пред компютъра. Зачете се, като от време на време отпиваше миниатюрни птичи глътки.
    "Я помислете дали да не се преборим за по-висока енергийна квота." Това беше реплика на Big Boss във вчерашната следобедна петминутка. Защо я е записал? Облегна се назад в стола и започна да си припомня това заседание. Нямаше нужда да поглежда в протокола, имаше очи като охранителни камери и памет, услужлива като гейша.
    Big Boss: "Я помислете дали да не се преборим за по-висока енергийна квота."
    Шефът на захранването си разглежда маникюра и клати глава утвърдително.
    Главният секретар поглежда Главният енергетик, сдържа се да погледне Главният водопроводчик, премисля бързо.
    Главният счетоводител: "Ще трябва да преценим допълнителните разходи за екология."
    Значи - какво? Главният водопроводчик и Главният енергетик са се сдушили. По-висока енергийна квота значи по-висока субсидия за енергетиката. Енергетикът пък ще подкрепи изграждането на втори отходен тръбопровод. Главният секретар обмисля как да намаже от комбината им. Неговият човек ги подсеща, че има как да им направят сечено, ако не се съобразяват с тях. Къде в тази комбина да се намърда Oldfish? Ще трябва да помисли.
    Какво още е драскал онзи във файла?...
    Чернова на реч. Oldfish я прегледа набързо. Нищо интересно, откриване на някаква болница, но няколко пъти се споменава за "ново мислене". За ново мислене обикновено се отваря дума в предизборна кампания. До изборите обаче има време. Значи очевидно някой го е засърбял задникът да седне в шефския стол и вече открито мъти водата. Няма да го огрее.
    Ето и кратки характеристики на членовете на Управителния съвет. Oldfish усети приятно вълнение, наслади му се за секунда, отпивайки от чашата си и се зачете.
    "Председателят на управителния съвет. Змия."  Защо пък точно змия?! Oldfish би се определил като котка - когато я галиш, кротува, когато я дърпаш за опашката - драска. От теб зависи каква да е котката. Сега пък змия... Но така го вижда онзи, значи трябва да се съобрази. Трябва да му разруши схемата. Да удари с лапа като лъв. Да се свие като заек. Да размаха опашка като куче. Ще помисли за това.
    "Главният водопроводчик. Груб победител." Елементарно. Би могъл да се постарае повече в определението. От друга страна гениалното обикновено е просто. Груб победител. Всеки обича да е с победителите. Колкото и да е абсурден на пръв поглед този вариант, трябва да внимава Главният секретар да не се сдуши с водопороводчика.
    "Главният пиксел. Куку." Тук мненията им съвпадат. Обаче това куку е един глас в Управителния съвет. Ще трябва да внимава онзи да не го прилапа.
    "Главният счетоводител. Тръбата." Така. Значи Главният секретар е надушил нещо около тръбата, с което трябва да се занимае неговата кучка. Счетоводна ревизия на проекта? Експертно мнение за финансовата ефективност? Нещо, с което да държи Big Boss изкъсо? Бързо трябва да разрови и да действа преди онзи.
    "Главният диетолог. Гарнитура на водопроводчика." Така е.
    "Главният промоутър. Куче на Oldfish." Е, чак пък куче...
    "Шефът на дъното. Честотата." Разбира се, тактовата честота на дъното! Колкото е по-висока, толкова е по-голям бюджетът им! Ще го предложи той. Дали на съвещание или да поговори на четири очи с шефа на дъното? Ще трябва да помисли.
    "Шефът на твърдия диск. Обем." Елементарно. Освен ако не смята да предложи пълен ъпгрейд на Сървъра. Но това значи, че подготвя концепция, предложи ли я, това ще бъде открита заявка за властта в Управителния съвет. Ще трябва да побърза.
    "Шефът на периферията. Доказателства?" Значи търси начин да я хване покрай контрабандата. Може би трябва да я защити, като същевременно й покаже под масата доказателствата, които той самият държи в ръкава си?
    "Шефът на захранването. Пие." А така. Защо той не знае това? Или е нещо ново? Ще трябва да срита тайните служби да действат.
    Хубава компания са, няма що.
    Oldfish отпи от уискито и хвърли поглед към списъка на двойниците. 1D4C00 го нямаше сред тях.  Нямаше го и сред резервните двойници. Беше последен в списъка на евентуалните двойници. Защо точно той се върти в главата на Главният секретар?
    Oldfish отиде до барчето, наля си два  пръста уиски и един пръст леденостудена пречистена вода, върна се на стола си, запали цигара, а мозъкът му бе зает като мравка в захарница.
 
 
    Шефът на видеопаметта си духаше носа. Това просто действие при него бе разработено до сложен акт, щедро разположен във времето.
    Oldfish търпеливо го наблюдаваше. В досието на Главният пиксел пишеше, че има алергия към всякакъв вид прах. Шефът на управителния съвет обаче бе убеден, че това е удобен повод да демонстрира скъпата си колекция от носни кърпи. В момента бе разгънал карирана светлосиня кърпа от естествен памук и тръбеше с нос като зациклил виртуален тромпетист.
    Шефът на видеопаметта бе христоматиен кретен. Най-верният алгоритъм за общуване с него бе по метода на китайската капка - за да се получи нужната информация или реакция му се задава един и същи въпрос достатъчен брой пъти докато нервните импулси успеят да си пробият път по вярната последователност от неврони. Oldfish обаче знаеше, че не бива да го подценява. Първо - бе подозрително праволинеен в кретенията си. Второ - бе оцелял 68 години начело на видеопаметта и бе най-дългогодишният член на Управителния съвет. Oldfish с удоволствие си спомни един момент от петминутка на Управителния съвет:
    Шефът на периферията започна дълго изказване, в което постепено оформи предложение да се обсъди ефективността в работата на видеопаметта, вероятно кроейки нескопосани планове да разклати сегашния й шеф, за да може след време да наложи свой човек на негово място.
    Главният пиксел я изслуша, след което поиска думата, издуха си подробно носа и каза: "А пък на жена ми вчера са й предложили да си купи контрабандни тиквички! Едвам я успокоих! Много съм възмутен! Предлагам да се заемем сериозно с контрабандата и да я пресечем от корен, като дадем на медиите някои имена!"
    В този момент Oldfish го виждаше като майстор на бойните изкуства, който с едно неуловимо движение тръшва на земята противника си, като пътем му строшава няколко ръце и крака.
    Шефът на периферията забърбори нещо в смисъл, че има предвид високата ефективност на видеопаметта.
    Oldfish поиска думата и каза, че напълно подкрепя уважаемия колега, ефективността на видеопаметта трябва  да се повиши, като за целта предлага Управителният съвет да гласува увеличение на бюджета й с три процента. Предложението му бе подкрепено единодушно, а Oldfish получи две червени точки - в периферията и във видеопаметта...
    - Някои хора се мислят за свещени крави! - каза шефът на видеопаметта, тъпчейки носната кърпа в джоба на сакото си. - Идва при мен Главният секретар и ми говори нещо за нов управленски стил! "Остави ме, казах му, аз имам нередовен стомах!" Черпих го лимонов чай и го отпратих!
    - Напоследък Главният секретар има някои проблеми. Боли ме като си помисля, че може би не е в състояние да изпълнява задълженията си.
    - Главният секретар? Голяма беда, голяма!
    - Мисля, че всички ние трябва да му помогнем в този тежък за него момент, защото ние сме не само колеги, но и приятели, един екип, който работи заедно за доброто на Града.
    - Дето има една дума - повече от роднини сме!
    - Чудесна формулировка! Между другото, искам да се посъветвам нещо с теб. Питам се, не са ли прекалено големи административните разходи? Не ощетяваме ли така хардуерните звена, които вършат същинската работа? Мисля си, че трябва да им отделим повече внимание и особено на видеопаметта като лице на Сървъра.
    - На видеопаметта? Много хубаво го мислиш! Искаш ли чай?
    Главният пиксел взе очукан тенекиен чайник и сипа портокалов чай в многократно употребявани пластмасови чашки за еднократна употреба. Oldfish знаеше, че чаят ще е ужасяващо сладък, но смело отпи и успя да преглътне без сладостта да го задуши.
    - Кажи ми нещо за пиксел 1D4C00?
    - Пиксел 1D4C00? Мой човек е! Защо питаш?
    - Попадна ми нещо името му, та ми стана интересно.
    - Пиксел 1D4C00? Той е последният пиксел на екрана! Върши си работата!
    - Ще ми дадеш ли да прегледам служебното му досие?
    - На пиксел 1D4C00? Ще ти го дам, защо да не ти го дам!
    Шефът на видеопаметта седна пред компютъра си и забоде нос на един пръст от екрана му. От такова растояние сигурно виждаше всичко пикселизирано, но пък явно се оправяше, защото затрака с невероятна скорост по клавишите. Oldfish се загледа и забеляза, че половината му движения бяха да натиска Backspace, за да коригира грешно въведени символи. На практика за да напише една дума, той натискаше три пъти повече клавиши и това му отнемаше два пъти повече време.
    "Всеки луд си има своя номер", помисли си Oldfish, който обичаше да систематизира хората и явленията.
    Главният пиксел му подаде оптичен диск:
    - Пиксел 1D4C00! Ето го пиленцето!
    - Благодаря ти!
    Oldfish взе диска и стисна лепкавата му от чая ръка.
 
 
    Oldfish си наля един пръст малцово уиски и два пръста леденостудена пречистена вода, отпи хубава глътка, седна пред компютъра, пъхна в драйва оптичния диск и се зачете в досието на пиксел 1D4C00.