Установено е, че човек губи най-много енергия гледайки. Затова за да си починем, ние затваряме очи. Между другото, излиза, че този, дето копае на полето или зида, или лее метал се уморява ако не по-малко, то поне еднакво с този, дето по цял ден седи в кафенето и гледа кой минава по улицата, да не говорим за посетителя в стриптийз бар, който гледа, та се къса. Това е мое предположение, учените засега гузно мълчат по въпроса.
Сега за пестенето на енергия. Най-добре ще пестим енергия като си затваряме очите. Освен енергия, така и нерви ще пестим, и отрицателна енергия ще си спестим, да се говорим за ядове и черни мисли. Който не вярва, да хвърли сутрин едно око върху вестниците – достатъчен е един поглед върху цялото безобразие, което се е натрупало само за едно денонощие и е описано концентрирано в печата, за да ти се разбият нервите. И тогава човек си затваря очите, за да не си разбива нервите, с други думи пести си енергията. Само че после хвърля двойно повече енергия за да се справя с живота, който са му спретнали героите от вестникарските страници.
Забелязал съм, че често пъти пестим енергия точно от това, дето никак не бива да го пестим. Познавам хора, работят много и понеже са уморени, нямат енергия да бъдат с близките си – сутрин излизат, вечер се връщат, няма време, толкова работа има, трябва да си почина, за да се справям… Всичко това е така, само че какъв е смисълът от цялото това блъскане?
Спомням си как през осемдесетте години, когато юпитата покоряваха света, прочетох статия за млади милионери, които се отказват от кариерата си, за да живеят простичко. Запомнил съм един от тях – брокер от лондонското Сити, направил няколко милиона за няколко години, след което зарязва бизнеса и се премества да живее в малко провинциално градче. Там не стои без работа, става ватман на единствената трамвайна мотриса по единствената трамвайна линия в градчето, която купува, за да поддържа. Луд ли е той или мъдрец – това решава всеки сам за себе си.
Добре, но има и друго – ние можем да знаем и да си говорим много мъдри и навярно смислени работи, обаче животът е много сложен, сметките не се плащат сами и колкото по-нагоре си се покатерил на дървото, толкова по-узрели плодове береш. Затова блъскаш от сутрин до вечер, правиш компромиси и трупаш под дюшека с мисълта, че един ден, ах, един ден…
Момент, защо “един ден”? Не може ли сега? Може, може дреболии, но по-добре дреболии сега, отколкото всичкото злато на света “един ден”.
Точно в този момент може да си направите филийки с чесново масло. Преди години купих такова немско масло, с много малко чесън в него, колкото да му придаде по-особен вкус и оттогава не мога да го намеря по магазините, та се налага импровизация. За да бъдат полезни и ефективни тези филийки, те се правят от няколко човека – един ги препича, друг ги натърква съвсем леко с чесън, трети ги маже с масло, четвърти ги посолява. Виждате, всеки един прави само една операция, но получава готов продукт. И най-важното – докато си приготвяте тези чеснови филийки и после докато ги хрупате, заедно сте. Може да е за половин час, но сте заедно, сега, точно в тази сутрин, когато е най-ефективно да сте заедно…
Снимка © susiet
