Сега

петък, 19 февруари 2010 г.

От пиле мляко

Вкусвали ли сте от пиле мляко?

Всички смятат, че това е единствено и само преносен израз, който означава, че има всичко, дори и немислимото. Нашият мъдър народ, който разчита за млекопроизводството на кравите, козите и прочее благословени с вимета добитъци, практично използва синонимът “многоте”. Или пък изразът “да има”. Но всичко това не може да се сравни с класическия израз “от пиле мляко”.

Следват секунди за наука – някои птички, а може би всичките, хранят малките си с една особена каша от смляна храна, която се натрупва където трябва, вероятно вътре в клюновете им. Някои учени наричат тази кашица “пилешко мляко”, понеже храненето по този начин напомня кърменето.

Сега, след като разклатихме вековния образ на птичката, понесла гърчещо се червейче за храна на пиленцата си, да се върнем столетия назад. Изразът “от пиле мляко” веднага ни връща към древните римляни, които за едното ядене са били готови на всичко, включително и да пропилеят най-съвършено организираната империя, която човечеството познава.
С трепет се обръщам за справка към моя любим автор, римският гастроном и баща на кулинарията като такава Апиций. Да припомня, големият Апиций е създател на почина да се готвят славееви езици, а сред достиженията му са панирани петички от щраус и кюфтета от паун.

Тук нагазихме в наши води – за българина кюфтето е нещо свято, то е мерило за благополучие, а депутатското кюфте е Светият Граал по тези земи. Снемам шапка и разгръщам безсмъртната книга “De re coquinaria” (“За готварството”), в която големият римлянин е описал много повече рецепти за кюфтета, отколкото има в коя да е българска кръчма.

Според Апиций най-хубави са споменатите кюфтета от паун, следват ги на второ място кюфтетата от фазан, на трето заешките, на четвърто пилешките и на пето място са кюфтетата от крехко свинско. Къде сме ние сами сте забелязали – на пето място и докато не подкараме към машинките за мелене всички налични фазани, няма да отидем напред. И още – четейки готварската книга на Апиций, аз разбрах за себе си защо Чърчил се е изказал подигравателно за нас, българите и за нашите хигиенни навици, а не за древните римляни – оказва се, че съвременниците на Апиций са имали специално приготвени кюфтета за след баня. Аз лично поемам ангажимент да проследя ще бъде ли запълнена своевременно тази празнина в нашата кулинария.

Сега силно се изкушавам да ви запозная с рецептата на гения за печено фламинго, но нека да бъдем практични – ето рецептата за шарена сол “Апиций”:

Смесват се и се счукват добре 4 супени лъжици едра морска сол, 1 супена лъжица бял или чер пипер, 2 чаени лъжици джинджифил, 2 чаени лъжици градинска мащерка, 1 чаена лъжица семена от целина, 2 супени лъжици риган, 1 супена лъжица чер пипер, половин чаена лъжица шафран, 2 чаени лъжици семена от магданоз и 3 чаени лъжици копър.

Тази древноримска смес се използва за подправяне на меса и сосове. А ако ви трябва от пиле мляко, не го търсете в готварските книги, а в живота. В живота наистина има от пиле мляко, единственото условие да го видиш е да си способен да го забележиш…

Снимка © Ale Paiva

Няма коментари:

Публикуване на коментар