Неслучайно казах “стараете”, в смисъл “полагате усилия”. Такъв е този наш живот, че не всичко зависи от нас.
Аз например винаги когато мога, ходя пеша. Сутрин идвам в радиото пеша, вечер си отивам пеша, понеже по цял ден седя в разни пози. Опитвам се да живея здравословно, пък и обичам да разглеждам улиците и сградите, въпреки че ги познавам отлично, правя се на турист в собствения си град. И от това ми става приятно.
Добре, обаче в един момент се погледнах отстрани и какво да видя – час пик, примерно булевард “Патриарх Евтимий”, колите са в три реда от тротоар до тротоар, пъплят едва-едва, аз ги гледам с пренебрежение, че се движа по-бързо от тях и изведнъж осъзнавам – всичките тези коли бълват зловонни газове, които аз поглъщам с пълни гърди. Смених маршрутите, тръгнах по малки улички, които също са приятни, но и по тях е пълно с коли, как да ходиш здравословно пеша при това положение?
Да живееш здравословно днес като че ли е мисия невъзможна. Зеленчуците са пълни с торове, плодовете са пълни с не знам си какво, храните са сякаш правени по неразгадаеми химически формули, водата само се нарича питейна, за въздуха да не говорим. Кое е здравословно – да ядеш зеленчуци или да не ги ядеш, да ядеш плодове или да не ги ядеш, да пиеш много вода или да не пиеш, да ходиш пеша или не? В такъв момент човек може да се побърка, ако не намери смисъла.
Между другото, струва ми се, че повече хора от мазното, солта, холестерола и нитратите са погубили лошите отношения между хората. Какъв е смисълът да пазиш диета, ако някой ти съсипе нервите? Всички болести идват от стрес, а стресът идва от хората. Но и всичко хубаво идва от хората. Какъв е смисълът да си здрав, строен и красив, ако около теб има намръщени, или уплашени, или безразлични индивиди?
Да, по-добре богат и здрав, отколкото беден и болен, по-добре началник, отколкото подчинен, по-добре да оценяваш, отколкото да те оценяват, по-добре лидер, отколкото поданик, всичко това си има своя смисъл и без него не може, обаче всеки, който е виждал как си отиват последните мигове живот от любим човек рано или късно разбира кое е най-важното, това не се казва, това се разбира, рано или късно.
Сега за дравословното хранене. Дори и най-здравословната храна, метната набързо в стомаха между два ангажимента, ни убива много повече от най-нездравословната манджичка, хапната в приятна компания. Ако някой учен може да ме обори чрез опити върху лабораторни мишки, нека го направи, а вие сега оставете настрани полезните продукти, диетичните храни и здравия разум и направете следното:
Препечете леко две филийки хляб, намажете ги с масълце и ги посолете. Едната поднесете на близък човек, другата поднесете на себе си. Нищо чудно хлябът да ви се лепне на талията, маслото е пръв приятел на холестерола, а за солта и дума даже няма да отварям, но всичко това няма значение, ако хапнете своята филийка в приятна компания, водейки лек неангажиращ разговор – от тези, дето после хич не помниш за какво сте си говорили, но се чувстваш приятно…
Снимка © lucy
