Аз, няма да крия, понякога въздишам по доброто старо време, когато не плувах в морето на живота, стараейки се да не потъна, а тепърва се готвех да скоча в него с някой красив лупинг. Обаче като изпадна в такова състояние, веднага си казвам, че доброто старо време е добро най-вече защото тогава човек е бил по-млад и по-наивен. Колкото по-млад и по-наивен – толкова по-добре. За съжаление единствената възможна промяна е към по-стар и по-мъдър. Е, и това не е лошо, понеже си е естествено.
Ето и друг довод – доброто старо време някога е било настояще. При това често пъти е било настояще продължително време – “абе няма ли да свършат тези…” и следват неприятностите, които сега, в тогавашното бъдеще време, а сегашно настояще, сме забравили.
Споменах бъдещето време – трябва да се пазим от него. Тази частица “ще” е поразила повече хора, отколкото атомната бомба. “Ще направя това, ще се справя с онова…” Някак си при активните действия доминира “ще”, а сегашното време е по-слабо представено – “правя това, справям се с онова…”, да не говорим за миналото време – “направих това, справих се с онова…”
Имам в къщи един сборник, нарича се “Книга на добродетелната девойка”, издаден е в края на 19 век и текстовете в него не са наши, български, а са преведени от френски и леко побългарени. От тази книга добродетелните девойки се научават как да се обличат, кога да кажат “добър ден” и кога “пардон”, как се бродира гоблен и как се подреждат цветя във ваза, има и много интересен за нас, любителите на хапката, раздел за готвенето, който започва с изречението “Пред печката винаги бъдете спретнати”. Звучи много съвременно, въпреки че е в текст, изпълнен с носовки и думи като “обуща” и “дилаф”. “Винаги бъдете спретнати”, разбирай минете през живота като манекенки на дефиле, с изправени глави, изпънати рамене, уверена крачка и дори да се спъвате на всяка стъпка в кретенските измишльотини на някой маниак дизайнер на облекло, пак бъдете спретнати.
Сещам се и за един друг текст, който звучи адски съвременно – “какви времена настанаха, младите не уважават старите и всеки иска да напише книга”. Това не е надпис със спрей на стена, направен току-що, а надпис от Древния Египет, написан преди много, много векове, тогава, когато учебниците по история са били тънки като средностатистическа спестовна книжка.
Интересно, в Древния Египет дали хората са въздишали по доброто старо време? И дали са се надявали на по-добро бъдеще? Това не е известно, няма запазени такива текстове, както не успях да открия и говарска книга от Древния Египет. Оказа се, че първата истинска готварска книга е написана по-късно, малко след раждането на Христа от изтънчения римски чревоугодник Апиций. Той е човекът, създал рецептата за приготвяне на славееви езици, но аз сега няма да ви запозная с нея, а с една друга, която показва, че римската аристокрация не е използвала всичките си усилия само да се разлага.
Рецептата е за “Зеленчукова вечеря, лесно смилаема”. Това ако не е в съответствие със съвремен-ните напъни за здравословен живот, здраве му кажи. Ето рецептата: “Всички пресни зеленчуци са подходящи за това ястие. Много младо цвекло и добре узрял праз са сварени на пара. Подреди ги в съд за печене на фурна, стрий пипер и кимион, прибави бульон и сгъстена шира или нещо друго за да ги подслади леко, запечи и сервирай.” Е това е, лаконично, съвсем по древноримски, “veni, vidi, vici”, “дойдох, запекох, изядох” и то така, че да се помни.
И наистина, като се замисли човек, доброто старо време може поне малко да се подготви тогава, когато то е настояще, за да може в бъдещето да си го спомняме с приятно чувство. И не е нужно споменът да е голям, грандиозен или величав, това може да е споменът за една споделена трапеза с близки хора…
Снимка © zbyszek80
