Наесен пада голямо броене на пилци. Порових из вестникарските заглавия, из интернет сайтовете и из интернет форумите и открих огромно броене на пилци. Ето малко от откритото, подредено по популярност:
“Пилците се броят наесен, кондензаторите също” – във форум на компютърджии някакъв човек се оплаква как му изгорели шест кондензатора на дънната платка.
“Пилците се броят наесен” – заглавие в новинарски сайт над коментар за събитията в Ирак.
“Пилците се броят наесен” – надпис под снимка на мъж с костюм, който държи плюшено жълто пате.
“Пилците се броят наесен” – пророческо възклицание на футболен фен в специализиран форум.
Пак “Пилците се броят наесен”, пак футболен фен, пак във футболен форум.
Изведнъж откриваме разнообразие, в блога си някой споделя: “пилците се броят наесен. Или малко по-точно казано – бъдещите кокошки се броят наесен.”
Нататък броенето на пилците продължава основно в две области – в политиката и във футбола. Много броят пилци и политиците, и футболистите, което поражда тревога дали им остава време за основните им занимания. Интересно, че в областта на кулинарията няма броене на пилци, може би затова тази област си е супер.
Какво се брои в кухнята наесен?
Едно време се брояха бурканите домашна зимнина. Спомням си как домакините се хвалеха една на друга: “Направихме 200 буркана, направихме 300 буркана”. Сега вече не чувам такива хвалби. Сега вече правенето на домашна зимнина не е въпрос на оцеляване през зимата, а въпрос на вкус. В цяла Европа е така, навсякъде домакините правят домашни сладка и конфитюри, защото им е приятно и защото това е още един повод за разговори с гостите: “А пък сега – казва домакинята, – опитайте какво сладко сварих тази есен!” и гостите: “Ах, ох, каква сладост, а пък ако знаете ние какъв конфитюр приготвихме”…
Тези неща може би са дребнави, може би са битови, може би са еснафски, но са приятни. И придават домашен уют на живота ни. Не бизнеса, не лимузината, не лъскавата любовница, други неща правят от дома домашно огнище. Разбира се, не е задължително всеки дом да е домашно огнище. Хората са различни и всеки има право да живее живота си така, както иска.
Сега за нещо просто, дето е достъпно и за най-заетия и ултрамодерен човек. Това са солените палачинки. Малко теория – солената палачинка е палачинка, дето се пълни със солени неща. Това са различни салати, сега дал Бог безброй готови салати по магазините, примерно руска салата, млечна салата, кьопоолу, рибена салата и каквато още ви хрумне. Може да се добави и някакъв нарязан на ситно колбас или филе. Изобщо, както при всяка палачинка, основното е въображението. Освен това аранжирайки по различен начин салатите в палачинката човек може да изпрати послание на любимия човек. Примерно, яде любимият човек и усеща, че в палачинката има руска салата, мисли си нещо, после изведнъж попада на млечна салата и мислите му тръгват в друга посока, която веднага се сменя, ако в палачинката има и малко шунка. Какви са точните послания, точните значения на различните салати аз не знам, важното е хапващият солена палачинка да усеща, че някой се е постарал за да му е вкусно.
Тъй че някоя вечер, като се прибирате от работа, минете през магазина и купете два-три вида готови салати, купете и смес за палачинки. И на следващата сутрин пригответе няколко солени палачинки, седнете в кухнята с домашните и ги хапнете. Закуската е най-важното ядене за деня, а закуската с домашните е най-важното ядене в живота. А ако искате нещо да броите, не бройте пилци – както споменах преди малко, в кулинарията не броят пилци, ако ви се брои, бройте приятните моменти с близките си…
Снимка © thegnome54
