Всички изследвания показват, че най-щастливи са хората в най-бедните страни. Индия е велика страна, в която има много бедни хора. Те са щастливи. Как е възможно това? Възможно е, защото щастието е състояние на душата, а не на тялото.
Бедният индиец с една кърпа около кръста седи на брега на великата река и духът му познава щастието; богатият европеец, американец или какъвто там богаташ си харесате, седи с чаша марково уиски и нещастно премисля бизнес намеренията си. Не е ли добре двамата да обменят по нещо, примерно бедният индиец освен кърпа за около кръста да има и здравеопазване като на богатия, а богатият освен марково уиски да си има и щастие? Уви, невъзможно е, между двамата се издига планина от стоки, услуги и най-вече пари, два пъти по-висока от Хималаите и съвсем непроходима, нито бедният индиец има сили да я преодолее, за да стане като богаташа, нито богаташът има сили да я премине за да стане като бедния щастлив индиец.
Добре, обаче оказва се, че има обмен между двамата и най-познат на всички е обменът на подправки по схемата “вие ни давате подправки, ние ги ползваме”. Разбира се, в обратна посока на подправките пътуват пари, които обаче бедният индиец не вижда дори и във виденията си, защото той мисли за съвсем други неща.
Индия е родина на множество страхотни подправки, сред които е и царят на подправките, черният пипер. Европа ръси пипер върху ястията си откакто се помни. Имайки предвид разходите за индийски подправки и най-вече пипер, Плиний Стари пише, че „няма година, в която Индия да не изцежда от Римската империя поне петдесет милиона сестерции.“ А пък варварският предводител Аларик Вестготски като обсадил Рим през 410 г., поискал откуп от повече от един тон черен пипер. Варварин, варварин, ама и той искал да сложи пиперец на печения бут, та да му е хубаво на стомахчето! Между другото, счита се, че прекалено високата цена на черния пипер през средните векове е била една от причините, които са накарали португалците да търсят морски път до Индия. Значи бедният индиец, събирайки със щастливите си ръце черните зърна е дал тласък на Великите географски открития!
Сега да ви кажа една щастлива рецепта. Тя няма да е за оризови кебапчета, не искам да давам възможност на политиците ни да минават още по-евтино по избори, като ще раздават кебапчета, поне от месо да са, още повече, че по избори няма пости, пости се след това. А днешната рецепта е за картофи по индийски, сиреч предполага се, че е щастлива.
Картофите по индийски се приготвят както си се прави всяка картофена яхния, но са с много подправки. В сгорещено олио леко се запържват няколко счукани скилидки чесън и малко джинджифил, кориандър и куркума. Прибавят се 2 нарязани на кубчета големи картофа, заливат се с половин литър вода, в която е разтворен пилешки бульон. Всичко това се вари и задушава 20-ина минути, след което тенджерата се отхлупва и стои на слаб огън до изпаряването на водата. Изсипват се готовите картофи в чиния, отгоре се слага лимонов сок и нарязан на ситно магданоз.
Това е. Нарочно не казах точните количества на подправките, защото всеки има различни предпочитания и рецептата ще бъде различна за всеки, така, както различно за всеки е и щастието…
Снимка © chesnut
