Ако да, то значи обичате грешка. Защото киселото мляко се е появило по грешка. Нека украсим малко историята и я разкажем така:
Много отдавна, в прастари времена, в кухнята свещенодейства готвач. По-точно той там царува, а действа помощникът му. За малко готвачът се отклонява, примерно отива да съобщи на владетеля какво ще е менюто за поредното пиршество и помощникът, нали е несръчен, замърсява млякото докато го сипва в огромна делва. Добре, обаче помощникът освен несръчен, явно е и късметлия, защото в млякото попада не друго, а бактерията, която след време ще бъде наречена от благодарните потомци бацилум булгарикум. В резултат, след няколко часа, когато делвата е поднесена на пиршеството, в нея няма прясно мляко, а някаква гъста бяла непозната маса. “Измяна!” крещи владетелят и вика палача, готвачът се поти и мрънка, помощникът трепери. Добре, обаче готвачът опитва от делвата и на лицето му се изписва блаженство от прекрасния вкус. След малко всички гребат с лъжиците и викат на старобългарски “Браво!”, готвачът става главен готвач, а помощникът му отървава боя. Така на земята българска се появява млякото кисело благодарение на щастлива грешка.
Между другото, киселото мляко го има и в Турция и Гърция, в районите, граничещи с нашата страна. Гръцкото кисело мляко е кремобразно и не така кисело като нашето. Много е хубаво, но и нашето е страхотно, особено когато за направата му е използвано мляко. Сега, нали е 21 век и за направата на кисело мляко у нас се използват доста неща, от сухо мляко до нишесте, но някак си се страни от истинското мляко. А ако по някаква грешка вземат, та сложат мляко, преди това то е направено на масло, сирене и кашкавал и каквото е останало, се натоварва с непосилната задача в края на земния си път да се преструва на кисело мляко. Тук виждаме колко могъщ е бацилум булгарикум, щом дори и в този случай налице е кисело мляко. Обаче иначе този случай е грешка, нещастлива, поне за консуматорите, защото за производителите тя е печеливша.
Поради тази особеност на българската хранително-вкусова промишленост не е чудно, че доста хора си купуват мляко от някой селски чичо или леля и сами си го заквасват. Те не грешат като се грижат за здравето си, но иначе това е грешка от гледна точка на държавата. За добро или за лошо отмина времето, когато хората сами си произвеждаха всичко, сега, нека припомня пак, е 21-и век и темповете са други. Сега не е необходимо кисело мляко да се прати в писмо от единия край на земята до другия. А някъде в началото на миналия век има такъв случай.
Разказаха ми как някакво момче българче емигрирало в Латинска Америка. Огледал се нашенецът там какво да прави, видял, че си нямат хората кисело мляко, а пък условията му се видяли подходящи и писал на майка си в България. Тя натопила парче марля в кисело мляко, изсушила го и му го изпратила с писмо. След две-три седмици, като получил писмото, нашенецът намокрил марлята и със съживения щам заквасил мляко. Така българското кисело мляко отишло в Латинска Америка, а нашият човек развъртял успешен бизнес. Тази история обаче няма щастлив край. По-късно нашенецът се върнал в България за да помага и да гради, но както често се е случвало с такива хора по нашите земи, взели, та го убили. Какво да говорим, постъпката му е била голяма грешка от гледна точка на успешния бизнес, но пък е щастлива грешка от гледна точка на България, която има нужда точно от такива грешници.
Докато в България продължаваме с грешките – щастливи или не, чакайте да ви кажа какво правят в Турция. В Турция правят айрян. Ние също правим айрян, но турският е страхотен и който веднъж го е опитал, вечно иска още и още. Между другото тайната на турския айрян е много проста – добавят прясно мляко, което заглажда чепатия характер на киселото мляко. Побългарената рецепта изглежда така – предварително добре разклатена кофичка кисело мляко се изсипва в кана, след това се сипва и толкова вода. Добавя се прясно мляко на око, в зависимост от това колко от киселината искате да смекчите, но примерно между 1/4 и половин кофичка от кисело мляко. Слага се и сол, пак на вкус. Разбърква се добре, пие се охладен. И накрая най-важната и най-тайна съставка – в Турция айряна го сервират гарниран с уважение, усмивка и симпатия. Добре е и ние да си държим от тези подправки в кухнята и най-вече да ги използваме при всеки удобен случай…
Снимка © hoefi
