Аз лично не мога да кажа трябва ли или не трябва възрастните да играят, но те играят. Безброй са игрите, на които играят възрастните, освен спортни или хазартни игри, целият ни живот е изпълнен с игри и игрички. Като едни деца сме вързастните. А как играят децата?
Въпреки че не ми личи и аз съм бил дете, та познавам нещата от първа ръка. До не чак толкова отдавна – до към 70-те и даже може би до към 80-те години на двайсти век, българските деца излизаха да играят с циганска баница в ръка. Спомням си, събира се тайфата край блока и всеки носи в ръка и ръфа по една филия, защото кой ще седне да закусва вкъщи, няма да си губи времето за игра. Тази циганска баница освен, че беше вкусна и засищаше, можеше да се яде докато човек играе на жмичка, на футбол, на гоненица, на стражари и апаши или докато кара колело.
Впоследствие циганската баница беше изместена от компютрите, кроасаните и кетъринга, но е крайно време ние, възрастните, да я възкресим.
Какво пречи на възрастните докато си играят на депутати в парламента да ръфат циганска баница? С едната ръка гласуват, с другата държат филията. Какво пречи на възрастните докато си играят на катаджии да ръфат циганска баница? С едната ръка взимат каквото там им се полага според играта, с другата държат филията. А какво да кажем за любимата игра – коктейла? Вместо да се чуди играещият как да държи повече чинии и чаши, държи в една ръка циганска баница, а с другата се ръкува с присъстващите – така, благодарение на циганската баница, коктейлът от място за преяждане си връща основното предназначение на място за срещи. Можем да възложим на циганската баница задачата да ни напомня, че сме били деца. Защото само който помни, че е бил дете, няма да забрави да остарее достойно. Защо става така ли? Не зная, но си струва човек да опита.
Обаче за беля позабравили сме как се прави циганска баница. Да си припомним:
Необходимите продукти са филия хляб – най-добре отрязана с големия назъбен кухненски нож от топъл самун ръчен хляб, но може и да е от съвременните готови нарязани и пакетирани унисекс филийки за тостери; олио, което ако позволяват наличните средства може да се замени с по-здравословния зехтин – дали да е гръцки, италиански или турски е въпрос на личен избор, защото те леко се различават на вкус. Важното е зехтинът да е студено пресован и с нулева киселинност. Между другото, истинският салатен, а в нашия случай баничарски зехтин, се познава по това, че е леко зеленикав, жълтеникавият е за готвене. За циганската баница ни трябват още червен пипер и сол. Приготвянето е елементарно – филията се намазва хубаво с олио или зехтин, поръсва се отгоре с червен пипер и сол и се връчва на съответното дете. То я захапва и хуква на улицата да играе, гризейки я. Или се връчва на съответния възрастен и той хуква на работа, гризейки я.
Крайно време е за по една циганска баница, а?
Снимка © coloniera2
