Сега

петък, 19 февруари 2010 г.

Светът е малък

Кое е най-българското ястие?

Обикновено се казва, че е бобът. Добре, обаче бобът е родом от Южна Америка и идва в Европа с Христофор Колумб. В Европа, тоест у нас, бобът става популярен към края на 16 век. А преди това какво сме яли?

Специално в тези 111 000 квадратни километра от Европа, които населяваме ние, са се яли някакви каши, някакви грухани зърнени култури, които после са се варили, също яло се е и месо. А яйцата например българите сме започнали да ядем след Първата световна война, преди това никой не е помислял да изяде наведнъж две-три яйца, от които биха се излюпили две-три кокошки, с които пък може да се нахрани цяла голяма фамилия.
Изобщо, автентичната българска кулинария не е така богата. Като хвърлим поглед само на най-популярните ни ястия и какво откриваме? Традиционният качамак е румънска мамалига. Чорба – бай Ганьо го е казал – турско ядене. Мусака – пак турско ядене. Кюфтета, една сакрална за българина храна – пак турско ядене. Гювечът, възпетият от големите български писатели гювеч, царят на ястията, българският кулинарен идеал гювечът също с поробителя идва. Сарми – турско ядене. Боза – албанско изобретение, но откъм Босфора пристига. И тук спирам да изброявам.

Истината е, че няма никакво значение кой е измислил някое ястие, важното е да ти харесва. Да не забравяме, че кулинарните рецепти са интелектуален продукт и при тях важи правилото на идеите – ако ти имаш една идея и аз имам една идея и си ги споделим, значи двамата вече ще имаме по две идеи. Да ни е сладко, пък който ще да е създал гювеча.

Между другото, в наши дни кулинарните ценности се променят, сега за национално ястие можем да определим пицата – мало и голямо дъвче триъгълни парчета пица по всяко време на денонощието, защото е бързо, лесно и в повечето случаи вкусно, пък и пълни корема. Извинявайте, италианци, в България сега пицата царува.

Как можем да обобщим казаното дотук? От само себе си се налага изводът, че векове наред ние сме се хранели с чужди ястия, приготвени с български продукти.

Да, но земята се върти, времето тече и нещата се променят. Сега у нас картофите, доматите, краставиците, ябълките, лукът – чесънът! – и каквито още плодове и зеленчуци ви хрумнат са вносни. Има и български, но са по-скъпи и все повече приличат на бутикови стоки. Какво да се прави, свободният обмен на идеи предполага и свободен обмен на боб, чесън и ябълки. А с това идва и следващият етап в българската кулинария – приготвяне на чужди ястия с чужди продукти. За нас, българите, какво остава? Да ги ядем, само това се иска от нас и звучи като някаква сбъдната мечта.

Сега за рецептата. Аз лично съм радетел за обогатяването на нашата кухня с колкото се може повече чуждестранни рецепти, знайно е, че човек е това, което яде и ако яде разнообразно, самият той по-интересен и богат би трябвало да става, поне на теория е така. А практиката ще подкрепим с една испанска рецепта идеална за лятото, това е супата гаспачо, перфектен заместител на таратора. Ето побългарения й вариант:

Със сокоизстисквачката изстисквате килограм хубави домати, една краставица, една зелена чушка и малко магданоз. Добавяте отгоре зехтин и сол, разбърквате и изстудявате. Сервира се със счукан чесън, който всеки добавя на вкус в супата си.

Такава е тя супата гаспачо, не е нужно да ходите на гурбет в Испания за да я опитате, светът е малък когато човек вярва в това…

Снимка © zirak

Няма коментари:

Публикуване на коментар