И аз не съм се качвал на покрива на нашия блок. Мнозина от българите не са се качвали на покрива на своя блок, но смятат, че там ще е добре да има градинка. Това ми напомня за влизането ни в Евросъюза – мнозина от българите не са били в Европа, но смятат че там не е хубаво. Психологически това е нормално – за да приемеш нещо, трябва да го опознаеш. Значи мнозина от българите трябва да видят как е в Европа, това може да стане не като големи маси българи се изнесат в западна посока, а като направим тук да е като в Европа, тогава ще разберем хубаво ли е или не е хубаво.
Между другото, тази идея за озеленените покриви си е съвсем европейска, крачка е в тази посока, защото в Евросъюза много се държи на екологията. Ние също много държим на екологията, нямаме друг изпор, понеже на земята у нас вече не може да се живее – улиците са задръстени с пъплещи димящи автомобили, тротоарите са задръстени с паркирани автомобили, а където няма автомобили, тротоарите са в дупки и нечистотии, за които няма да кажа нищо. И като не можем вече да живеем на земята, ще се качим на покривите.
Това е чудесно, повечето покриви на блокове у нас са плоски, стават за озеленяване, специално покритие, чимове с трева и готово, не виждам проблем със затревяването. Виждам обаче друг проблем – какво гарантира, че и на покривите няма да се държим като на земята, какво ни гарантира, че те скоро няма да се задръстят с автомобили и наместо трева, да газим дупки и нечистотии, за които няма да кажа нищо?
Но да бъдем оптимисти, качим ли се на покривите, затревим ли ги и ще се държим на тях като едни същински европейци.
Какво правят европейците върху тревата? Разбира се, закусват, както ни подсказва един всеизвестен шедьовър на европейското изобразително изкуство. Как точно закусва европеецът на тревата се подсещаме от бегъл поглед върху картината на Едуард Мане – първо се набива в очи гола гражданка, нея обаче подминаваме, че ако се изпълнят затревените ни покриви с голи гражданки, ще каже опозицията нещо за социалната политика на правителството. Търсим храна, въпросната закуска и я намираме в катурната кошничка наблизо – закуската в картината “Закуска на тревата” са няколко малки хлебчета, повече художникът не ни е дал за закуска и затова трябва да доразвием нещата чрез въображението си.
Даваме воля на въображението си и ето вариант за закуска на тревата на покрива на български панелен блок:
Топъл хляб (тук отварям скоба, за да не се юрнете рано сутрин към някоя пекарна – няма смисъл, първо улиците и тротоарите не стават за придвижване и второ, докато се качите обратно на покрива, хлябът ще е изстинал, затова затварям скобата с подсещането, че топъл хляб човек може да добие и в тостера), който намазваме с масълце – любим кулинарен продукт на французите, и поръсваме с натрошено сирене – също нещо твърде френско, но понеже сме българи и патриоти, използваме нашето си бяло сарламурено сирене. Накрая, за разкош, може да ръснем отгоре малко червен пипер. Получава се твърде приятен за рано сутрин сандвич, а ако както сме на покрива, отнякъде долети и Карлсон, който според Астрид Линдгрен живее на покрива, може да сложим върху филийката и малко сладко – да припомня, перката на Карлсон, с която той лети, получава енергия чрез ядене на сладко.
А ние откъде ще получим енергия да озеленим покривите си? Дали от това, че сме направили земята си трудна за живеене? Дали от това, че искаме покривите ни да са еко? Дали от това, че сме предприемчиви? Дали от нещо друго? Не зная, но зная със сигурност едно – не обсъждайте това с близките си докато сутрин било на покрива, било в кухнята похапвате топли филийки с масълце и сиренце, оставете ги за малко всичките проблеми, има толкова други приятни неща, които човек да обсъжда рано сутрин с близките си…
Снимка © straymuse
