Сега

Показват се публикациите с етикет Блогът на местния идиот. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Блогът на местния идиот. Показване на всички публикации

19 януари 2012

Вълнуващата история за един идиот, една жена и още нещо…

Писан изцяло в offline режим, с отмъкнати химикалки еднодневки и огризки от моливи върху гърба на стари рецепти и всякакви други случайни листа, “Блогът на местния идиот” е уникален документ на една кретения. В него е пълно с груб език, нецензурни изрази, вулгаризми, турцизми, сексизъм, политически некоректни тези, ругатни, псувни, натурализъм, чиновнически жаргон, наукообразни теории, но не това е, което би трябвало да ни плаши, а фактът, че 74 процента от съдържанието му е взаимствано от актуалните български новини.

Шутиран от живота в дома за настаняване на психично болни граждани в село, което е рано да назовем, след реституирането на сградата разказвачът естествено става местният идиот. Той плува като пържена риба в горещо олио във ферментиращата обществена ситуация и подпомаган от факта, че никой не обръща внимание на идиотите, наблюдава пряко или с бинокъл както героичното превръщане на селяните в граждани, така и прелестите на една съвършена жена – направо богиня с главно “Б” и великолепни гърди, тоест Богиня ( . )( . )

Освен идиот и сексбомба, в историята са забъркани още сексуален ямакаши, корумпирано ченге с шавлива жена, лакомо прасе, невръстна блудница, млад ром, бодигардове, говедовъд с 37 години трудов стаж в ядрената енергетика, прострелян кон, малък ангел, закърмен с джанковица и още куп други сублимати на нашето време, за които колкото по-малко кажем сега, толкова по-добре после, при четенето.

В един от последните постове местният идиот цитира недоумението на цялото общество кой уби Павлин Пуев – Готиния, стар познайник на полицията. Който обаче прочете целия блог никога няма да се чуди това, а ще се пита и препитва: Кога, по дяволите, ще стисна в жадните си ръце и втората част на книгата, вероятно озаглавена “Завръщането на местния идиот”?! Спокойно, идиоти у нас дал Господ, все някой от тях пак ще седне да пише блог, пък макар и offline.








22 януари 2011

Декларация

Днес, …….. 20… г., долуподписаният ……………………………………………….., живущ в ………….., ПК ……. ул. ……………………………………. бл. ….. вх. ….. ет. …. ап. ……, наричан по-нататък ЧИТАТЕЛ бях предупреден от местния идиот, наричан по-нататък АВТОРА, за някои особености на съдържанието на “Блога на местния идиот”, наричан по-нататък ТЕКСТА и като ЧИТАТЕЛ нямам никакви претенции към АВТОРА във връзка с ТЕКСТА.






Внимание!!!

Всички хора, места и събития, описани в този блог нямат нищо общо с хора, места и събития от действителността. Ако хора, места и събития от действителността имат прилика с хора, места и събития от този блог, това не се дължи на този блог, а на действителността. Евентуални претенции за вреди, загуби или обиди отнасяйте към действителността, не към автора на блога.

Предупреждение! Някои от текстовете в този блог съдържат груб език, нецензурни изрази, вулгаризми, турцизми, сексизъм, политически некоректни тези, ругатни, псувни, натурализъм, чиновнически жаргон, наукообразни теории. Ако се стряскаш или гнусиш от такива неща, незабавно спри да четеш и върви да четеш друго!





Другите за местния идиот

За един идиот повече
Рецензия от Жоро в Библиотеката

Една воайорска история за нелекото битие на селския социум със свръхдоза хумор и размити граници на нецензурното … или какво става, когато Йовков срещне Светльо Витков

Сигурно се питате какво ще да е това, нали? Всички сте чели блогове. Четете и в момента. Много други правят блогове, ама онлайн. Този обаче е по-различен. Писан е в офлайн режим и ще ви пренесе в суровата, почти пост-апокалиптична картина на селското битие. Забравете за отрудените селяни на Елин Пелин. Спомнете си обаче за Йовков и ще откриете неговия Антимовски хан, погледнат през криво огледало в селската кръчма „Лелиното“ и нейните навъсени обитатели.

В „Блогът на местния идиот“ Весел Цанков гледа през очите на един луд, чиято лудница е отдавна приватизирана и променила предназначението си. По-точно не през очите, а през луксозния китайски бинокъл, за който не убягват и най-тайните и интимни сцени от иначе обикновения живот на обикновените селски обитатели. А те, макар и толкова обикновени, са носители на богата душевност и самородни ценности. В първите 20-ина страници това няма как да го разберете, но вярвайте ми, така е. Защото под солидните пластове непрекъснат, ударен хумор и здравословен, груб, нецензурен език все пак прозират характери.

Прочети блога на местния идиот

Завърших почти с отличие специалността “Обща педагогика” с втора специалност “Българска филология”, но не това е причина за настоящото ми състояние. Предполагам, че в основата му е петвековното османско присъствие по нашите земи, съчетано с турско робство. Подозирам, че и Господ има пръст в тая работа. Да не говорим за Природата. А аз – сам срещу всички.

Нещата се трупаха постепенно. Първо бях начален учител. После преподавах литература на разни келеши в горния курс. Известно време бях преподавател по философия. Съкратиха ме. Около година карах маршрутка. Няма и толкова карах такси. Продавах македонски ябълки на Женския пазар. Танцувах гол в шадравана пред Президентството, изобразявайки извечния копнеж на сьомгата да хвърли хайвера си в изворите на северните реки. Специалисти ме изследваха, задавайки ми въпроси като “Къде е Осама бин Ладен?” и “Сношавате ли се с пернати?”, показваха ми петна и аз им ги тълкувах, мериха ме, а накрая ме попитаха “Имате ли някакви въпроси?” и аз се поинтересувах как точно се появяват малките бебчета. Пратиха ме в дома за настаняване на психично болни граждани в селото.

Тук бяхме все психично болни граждани. Предполагам, че психично болните селяни ги пращат в домове за настаняване на психично болни селяни в големите градове.

Когато реституираха сградата на нашия дом, ни пуснаха. Всички психично болни граждани се пръснаха по белия свят, само аз останах в селото да чакам психично болните селяни да се завърнат от градовете, та тогава да се завърна и аз.

На мен не ми се връща в града, обаче няма начин – ако се струпаме психично болните граждани и психично болните селяни на едно място, голяма лудница ще стане. Тъй че, аз съм временно в селото. Орисия човешка – ние сме временно на тази земя, какво да говорим за едно нищо и никакво село. Сега засега обаче съм тук и това е моето село.


– Туй не ще да е кола, шефе! – каза Джалма докато си наместваше полата, направена от една педя черна изкуствена кожа.

Полицаят мълчаливо запасваше колана си с хилядите полицейски джунджурии по него.

Кой е местният идиот?

Попитали Гюстав Флобер:
– Коя е мадам Бовари?
Геният отговорил:
– Madame Bovary, c’est moi.*

—————
* Мадам Бовари, това съм аз.