Аз пък все исках да съм апаш. И другите деца, с редки изключения, все искаха да са апаши. Забелязвам обаче, че с напредването на годините предпочитам стражарите. Не, че стражарите предпочитат мен, като чета новините, виждам, че стражарите у нас предпочитат апашите, с тях си играят на гоненица, но все пак нека знаят, че има някой, който предпочита тяхната позиция, не конкретно позицията на нашите стражари, но позицията на закона по принцип, която в нормалните страни е по-добрата.
Давам пример – Англия. Велика страна, там е по-добре да си откъм светлата страна, защото иначе ще те подгонят рой детективи като Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, мис Марпъл, отец Браун и дори самият агент 007, който побеждава всичките си противници с изключение на българина Авакум Захов, единствен Авакум победи Джеймс Бонд, макар и само в литературата и без Джеймс Бонд да разбере това.
Ако някой ден късметът ни се усмихне и посетим добрата стара Англия, задължително трябва да наминем и към лондонския квартал Челси, където на “Кингз роуд”, запомнете тази улица, уважаеми слушатели, се намира ресторант Galant Endeavour. Там, по думите на знаменития Еркюл Поаро, се предлага “обикновена английска храна”. Поаро обикновено поръчва пуйка с орехи, сирене “Стилтън”, супа, сладкиш с ябълки и касис. Е как при това меню да не гониш с такъв успех бандитите?
Ще кажете – Англия е остров, там климатът е друг и хората са други. Добре, но Еркюл Поаро е белгиец, той просто се е преместил да живее на острова. Освен това ако преминем Ламанша, във Франция ще открием един друг не толкова чаровен, но не по-малко велик детектив – полицейския инспектор Мегре. Отваряме първата книга за него, повестта “Мегре” и четем какво си поръчва той в едно бистро в пет сутринта – два сандвича с шунка и бира . Къде е на Еркюл Поаро менюто, къде са сандвичите с бира на Мегре. Обаче годината е 1934, сурова година, освен това едно е в добрата стара Англия, друго във Франция между двете войни, а съвсем различно е в България през 1967 г. – да си спомним: още не е дошъл младежкият фестивал, но унгарските събития са позабравени и има някакво затопляне, което пък още не е смразено от чешките събития. И в книжарниците се появява първата книга за Емил Боев, помните го, нали, изигра го твърде добре Коста Цонев преди да стане депутат, с чар и стил той громеше родоотстъпниците и предателите, които, сега като се замисля, по онова време са били хора като Симеон Втори, а също и Петър Увалиев, Георги Марков и Румяна Узунова. Но да се върнем на храната – какво хапва Емил Бове в компанията на красива чернокоса дама, която не е от занаята, а тайнствена и загадъчна. Цитирам: “След половин час на масата в хола бива подредено нещо като студена закуска: колбаси, варено пиле, рибена консерва и салата. Недостигът на хранителни продукти е запълнен с няколко разнообразни по съдържание бутилки.” Да, уважаеми слушатели, в гнилия запад беше така, пиеха много и нашите разузнавачи и те пиеха, та да не се различават от тълпата.
Много пият стражарите и апашите и оттатък океана. Култов филм и култова книга – “Кръстникът”. Там пият червено италианско вино, а и храната е италианска – спагети с телешко или сандвич с пържени чушки, от които капе златист зехтин.
С ръка на сърцето трябва да признаем, че това не е върхът на кулинарията, но спокойно, отвъд океана се подвизава един от най-изтънчените чревоугодници сред детективите, това е Ниро Улф, който между другото според автора му Рекс Стаут е роден на Балканите, в Черна гора, известна още като Монте Негро. Ниро Улф е толкова прочут с вкуса си, че има специална книга с рецепти “Готварската книга на Ниро Улф”. Сега ви предлагам една вкусотия от нея, варени яйца по бургундски. Какво ни трябва за тях, слушайте внимателно, да чуете какъв стил, какво нещо:
Една чаша бургундско вино, в нашия случай може просто червено вино, 1/2 чаша говежди бульон, 1 малък дафинов лист, 1 1/2 чаена лъжичка ситно нарязан зелен лук, 1 клонче магданоз, 1/2 чаена лъжичка сол, 1 смачкано, забележете, зърно чер пипер, 2 английски кръгли хлебчета, които можете да смените с 4 филии бял нарязан хляб, 4 големи яйца, 1 супена лъжица олио, 1 супена лъжица брашно. Така, какво правим с всичко това? Кипваме бульона и виното в малка тенджерка и я оставяме на тих огън. Добавяме дафиновият лист, лукът, магданозът, солта и пиперът. Препичаме в тостер филиите. Сваряваме яйцата в специалната смес в тенджерката по методата на “яйца по панагюрски”. Поставяме ги върху препечените филии и ги слагаме в загрятата фурна. Смесваме хубаво олиото и брашното докато станат на паста и я добавяме в сместа, в която сварихме яйцата. Кипваме я за няколко минути, бъркайки я непрекъснато, докато се сгъсти и поливаме с този сос яйцата. И сега най-важното указание от рецептата на Ниро Улф – “сервирайте веднага на двама”. Тези двама може да са стражар и апаш, а може да са други двама. Затова докато приготвяте варени яйца по бургундски, помислете на кого ли можете да предложите да ги сподели с вас…
Снимка © danzo08
