Не зная как става така, но колкото пъти от общината са казали, че ето сега вече ще се справят със задръстванията по улиците, толкова пъти тези задръствания се усложняват. Май нещата вече са такива, че задръстванията могат да се премахнат само чрез премахване на автомобилите в градската част. И ако отнякъде се появи автомобил на улицата, то той ще бъде преследван от съответните органи и от групи възмутени граждани, залавян и разглобяван за назидание на останалите автомобилисти. Пък те, като им се кара толкова, да бръмчат извън града. Но това са мечти, реалността е по-друга, реалността е задръстена. И, няма как, ще се нагаждаме към нея.
Как изглежда попадналият в задръстване автомобилист, гледан откъм кухнята? Изглежда нещастен. Единственото другарче му е радиото, ако си е взел суха храна, то това е някоя вафла, а да слезе и да притича до близкото павилионче, за да си купи кебапче, пъхнато в хлебче няма как, понеже околните водачи ще го линчуват – къде от завист, къде понеже все пак и в най-голямото задръстване автомобилите мърдат по малко и присъствието на шофьора е задължително. Спасението? То е в ръцете на самия шофьор.
Какво му пречи сутрин, освен че се е погрижил гумите да са напомпани и резервоарът да е пълен, да се погрижи и за себе си? Казано е – не тръгвай на път без някой комат в торбичката! А при наличието на багажник и свободна задна седалка, нещата могат да станат направо професионални. Малко барбекю на дървени въглища, хладилна чанта с кайма и готово – докато чака в пътната “тапа”, предприемчивият шофьор започва да плеска кюфтета зад волана, пече ги и ги продава на хората от околните коли. А пък ако има късмета да е блокиран до някой претъпкан автобус от градския транспорт, това си е направо далавера. Така, де, като сме в задръстване да не сме задръстени!
Ние обаче задълбахме в дебрите на професионалната кулинария, а не това е задачата ни, вниманието ни е насочено към прости и интересни рецепти, които да ни направят по-добри, защото още древните мъдреци са казали, че “човек е това, което яде”, обаче никой не е казал “човек е това, което кара”.
Предлагам ви рецептата за един много прост и твърде вкусен сандвич. Избрах точно него защото не съм го срещал из кулинарните форуми, а и защото се прави бързо и може да стои както в жабката на закъсал шофьор, така и в чантата на някой ученик или пък в раницата на турист.
Какво правеше майка ми навремето, когато думата “хамбургер” все още не бе навлязла така властно в езика ни, а уличните задръствания бяха картини от една друга, чужда нам действителност? Тя взимаше две филии хляб – сега има готов нарязан хляб, който обаче задължително трябва да се попрепече, за да не се разпада – намазваше ги хубаво с краве масло, посоляваше ги, поръсваше ги с червен пипер, нареждаше върху едната филия нарязано на колелца сварено яйце и похлупваше отгоре с другата филия. Сандвичът можеше да стои дълго без да се развали, а като дойдеше моментът за неговото изяждане, той изпълваше тялото с енергия и с мисълта, че някой се е погрижил за теб.
Не зная дали можем да се справим със задръстванията по улиците, но съм уверен, че можем от време на време да отделим по 10 минути от така ангажирания ни живот за да направим бърз сандвич за някой близък, нека той, особено ако е дете, да почувства, че не само “Макдоналдс” мисли за него…
Снимка © marcel66
