Важното е да не забравяме магическата формула – спокойствие и здрава храна. И двете трябва да ги има. Спокойствие на гладен стомах няма. Или да си сит, но с разбити нерви – пак не е добре.
Хилядолетният опит на нашия народ повелява – спокойствие и здрава храна. И затова живеем така. Не зная друг народ да има такава поговорка. Затова другите народи живеят иначе. И някой като се оплаче – защо, като каже, защо живеем така, как може такава арогантност, как може такова крадене, защо България е европейска държава само на хартия, докога – аз винаги се сещам за златното правило спокойствие и здрава храна.
От друга страна без спокойствие и без здрава храна не може.
Не може вечно да живеем като на фронтовата линия, да очакваме какво ще рухне, какво ще поскъпне и кой как ще ни метне. Животът е хубав, в живота има прекрасни неща и самият живот е най-хубавото.
Храната също е сред хубавите неща в живота. Няма нищо лошо в това да хапнеш хубаво. Нахраненият човек еволюира, гладният прави революции.
Впрочем твърди се, че и в храненето има революции. Става дума за термичната обработка на продуктите, или за гигантската крачка месото първо да се вари, а после да се пече, или за въвеждането в храненето на прибори и съдове. Само че това не са революционни крачки, това са еволюционни промени. Еволюция е когато промениш своята същност към по-добро, революция е когато отнемеш кокъла за да го глозгаш ти, а не той.
Спокойствие и здрава храна ми припомня друга поговорка – да ти върви като по мед и масло. Поглеждам към цивилизованите държави и виждам, че и при тях не всичко върви като по мед и масло. Само че те решават проблемите, а не ги смитат под килима. И затова хапват мед и масло. Можем и ние да бъдем като тях – както в решаването на проблемите, така и в хапването на мед и масло. Ето една проста, здравословна и успокояваща рецепта за филия с мед и масло:
Препича се филийка, намазва се с масло, после с мед. Те се стопяват и попиват във филията. Минута-две след това тя поизстива и вече може да се яде. Докато я чакаме, добре е да нарежем един домат, но да не е студен, както е за салата, а да е топъл, най-добре да е току-що откъснат от градината слънчев домат. Е, и от хладилника да е, не е грешка, просто можем да го оставим да се темперира. Доматът в никакъв случай не се посолява, за да бъде сладко-кисел. Консумирането е ясно – хапка хляб с мед и масло, резенче домат. Прекрасна закуска. Освен това ако някой се оплаче, винаги можеш да му кажеш “Я стига, както виждаш по мед и масло сме”!
Храната успокоява, медът дава енергия на мозъка и след такава закуска, човек може да се замисли по-добре какво да направи за да си осигури спокойствие и здрава храна. И щом измисли това, добре е да го каже на другите…
Снимка © blatje
