Сега

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Пазете старите готварски книги

Имате ли готварски книги? Четете ли ги? Пазите ли ги?

Ще ми се да отправя един призив, който нищо чудно да стане всенародно движение, а защо не и общоевропейска инициатива.

Но преди това ще отворя дума за Библията, по-точно за старите семейни библии.

Едно време на белите страници в началото и в края на семейната библия главата на семейството е записвал най-важните събития – роди се този и този; умря този и този, Бог да го прости; войска мина през селото, живи сме, слава Богу; на небето имаше звезда с опашка… И колкото по-стара е семейната Библия, толкова повече са тези бележки. Предполагам, че в свещените книги на другите вероизповедания хората също са правели своите записки. Сигурен съм, че никоя религия няма нищо против тях, защото точно тези записки правят свещените книги човешки и някак по-святи.


Когато светът е решил, че жените също трябва да четат и пишат, готварските книги са станали масови. Всяка домакиня има готварска книга, може да е чисто нова и неотваряна, но стои някъде там на някой кухненски рафт или в чекмедже на шкафа. Обикновено обаче семейните готварски книги са стари, предават се от майка на дъщеря или от свекърва на снаха и са изпъстрени с бележки и най-вече са пълни с изрезки от вестници и списания, както и рецепти, записани на случайни листчета. Старите семейни готварски книги обикновено са два пъти по-дебели отколкото ги е замислил техният автор заради добавените рецепти и по това как те са откъснати или изрязани, копирани, надраскани набързо или преписани на пишеща машина или компютър, пъхнати под корицата или вмъкнати при подходящата страница, може да се разбере много за жените, които са съхранявали съответната готварска книга.

Издаването на готварски книги е огромен бизнес. Също както и издаването на библии. Няма как, така е устроен светът и сигурно това не е случайно. Огромен бизнес са дори и графитите, онези надписи или рисунки със спрей по стените, които са колкото вандализъм, толкова и някаква форма на изява извън рамките, сковаващи личната свобода. Обаче някой произвежда спрейовете, кърпите, с които рисуващите закриват лицата си, огромните суичъри с големи качулки, маратонките, идеални за бягство от полицията… И колкото повече хлапета пишат по стените своите важни надписи, толкова повече парички влизат в съответните касички… Няма как, така е устроен светът и сигурно това не е случайно.

Не е случайно и това, че сега ще ви кажа рецепта не от стара кулинарна книга, а от кулинарен форум – няма как, така е устроен вече светът. Рецептата обаче е бабина, стара и проверена многократно от Rus0koska, която е определила себе си във форума като Дегустатор. Цитирам Rus0koska:

Като отидехме на гости на баба, на всички внуци това винаги ни беше първо желание. Тези катми много вървят с домашно сладко от ягоди и сирене. Продукти: половин литър вода и половин литър прясно мляко, 3 яйца, 3 супени лъжици олио, 1/3 пакетче мая, 3 купички брашно (тук трябва да отворя скоба, защото какви са тези купички?! Предполагам, че става дума за купичките за супа, те са с обем около 250 милилитра. Във всеки случай, опитът с други подобни рецепти ни учи, че получената смес трябва да е като гъста боза) Как се приготвят катмите според Rus0koska – разбъркваме всички продукти с тел или вилица; завиваме хубаво купата с вестник, найлон и одеяло и я слагаме на топло да втасва; сместа е готова, когато се вдигне и стане на дупчици (средно след около 1-2 часа, зависи колко е топло); от сместа печем катми и ги мажем с мас или масло; сервираме топли; най-хубави стават ако се пекат на сач, твърди Rus0koska, но според други посетители в този форум, стават страхотни и в някой супермодерен тигат с незнам си какво дъно.

А сега ето го и призива, за който споменах преди малко – пазете старите готварски книги, може да не ги четете, може да ги напъхате в най-забутаното кухненско чекмедже, но ги пазете за този, който ще ги отвори някой ден и ще се зачете в старите страници и най-вече в това, което старите готварски книги пазят между страниците си. Старите готварски книги ни напомнят, че не сме първите хора на тази земя, не сме и последните и ако се държим като такива, това не е добре, не за другите, те някак си ще се оправят и сами, не е добре за нас. И ако сте някоя делова бизнес дама, която минава през кухнята само транзит или пък сте енергичен бизнесмен, който няма време да записва семейните събития, сигурно имате мобилен телефон, с който по всяко време можете да се свържете буквално с всяка точка на света. Точно сега може би е време да позвъните на родителите си, дай Боже да са живи и здрави, не е нужно да водите някакви дълбокомислени разговори, може просто да ги попитате пазят ли старите готварски книги. Сега това може да е задължение или дори досада, но един ден ще си спомняте за тези разговори…

Снимка © juliaf

Няма коментари:

Публикуване на коментар