Сега

15 февруари 2010

Разнообразието

Кое е за предпочитане – шоколад с къри или пиле с мед и лимон?

Има още възможности за избор – невероятната китайска люто-кисела супа, която отгоре на всичко е с три вкуса – люто, кисело и сладко, като наистина и трите се усещат; пържен сладолед; паниран банан; пържени панирани филийки със захар или с мед, или със сладко; борш със сметана…

Спирам до тук, защото разнообразието от вкусотии, измислени от хората е неизбродно. Така, както е безкрайно разнообразието от хора. Може би най-хубавото на този свят е, че всеки човек е различен. Даже и покрилите се с пари и съмнителна слава тризначки, дето ги даваха в едно телевизионно зрелище, и те бяха леко различни. Между другото, интересно е да се провери дали трите обичат различни храни, може би това им придава известна индивидуалност? И дали хората са различни, защото обичат различни храни, или обичат различни храни, защото са различни? Ето един въпрос, над който учените тепърва ще се потят в своите лаборатории.


А пък аз като рових в Интернет за да търся интересни рецепти и попаднах на един човек, който разказваше как негови приятели индийци са го гостили с чай или по-точно извлек от копър, чер пипер, кардамон и разни други подправки, които сварили в мляко и което е най-важно, напитката била не само интересна, но и вкусна. Тези индийци сигурно са били добри хора, представете си, да си ти индиец и да седнеш да вариш на някакъв българин чай от копър, чер пипер, кардамон и разни други подправки и отгоре на всичко в мляко да го вариш!

Веднага ще кажа и за един българин, който веднъж черпи американци с кюфтета – дояли му се кюфтета на нашенеца, избрал месо, смлял го, овкусил го, оставил каймата да втаса и поканил комшиите американци, да ги черпи с кюфтета. Като ми каза това, аз го попитах “ръцете с оцет намокри ли си” и той каза, че ги е намокрил, този номер му го бях казал аз, а пък го знаех от едно предаване на майстор готвача Попински, имаше един такъв легендарен български готвач в навремето, та той съветваше като плескаме кюфтета, първо да си намокрим дланите с оцет, кюфтетата стават по-вкусни и даже американците са забелязали това, защото както сподели моят приятел, много им се усладили българските кюфтета. Сега съм сигурен, че стане ли дума за българите, тези американци ще казват “о, много добри хора, черпят с meet balls”. Така превеждаме кюфтетата за чужденците – “месни топки”. Това малко на кощунство бие – къде са “месни топки”, къде е “кюфте”. Крайно време е тази дума да влезе в световните езици и както ние сме възприели “кока-колата” и не я наричаме “кофеинова напитка с мехурчета”, нека и човечеството да бъде така добро да започне да нарича кюфтетата с истинското им име.

Между другото, “кюфте” е турска дума, възприели сме я, защо да крием, от поробителя. Вижте какво нещо – онези времена отдавна са отминали, раните са зараснали, и ние, и комшиите сме отишли далеч напред, обаче кюфтето си остава и нека сега някой да каже нещо против него, като един ще му се опълчим, защото то вече си е нещо наше и даже някакъв такъв държавен статут е добило покрай депутатските кюфтета.

Да оставим сега настрани кюфтетата, те са за обяд или вечеря, да насочим вниманието си към нещо подходящо за закуска. Ето един вариант – филийки с моцарела. Рецептата е италианска, но много напомня нашите си пържени филийки. Освен това вместо моцарела спокойно можем да сложим наш роден български кашкавал. Как става цялата работа:

На 4 филийки хляб за тостер се поставят по резен моцарела или bg-кашкавал. Подправят се със сол, смлян чер пипер, риган, лют червен пипер – всичкото това накуп или само каквото ви харесва. Покриват се с други 4 филийки. Разбиват се 2 яйца с 2 супени лъжици прясно мляко. Сандвичите се поставят в достатъчно дълбок съд, отгоре се заливат с яйчената смес и се оставят, докато не я попият. В тиган се сипва малко зехтин и сандвичите се пържат от двете страни. Отцеждат се от излишната мазнина и се консумират в приятна компания направо или намазани с мед, или сладко, или конфитюр, или горчица, или кетчуп, или каквото ви душа иска.

Снимка © juliaf