Сега

петък, 19 февруари 2010 г.

Големи козунаци

За какво се сещате, като чуете думата “козунак”?

Аз се сещам за мускули. Като бяхме деца, на мускулите на ръцете, по-точно на бицепсите и трицепсите казвахме “козунаци”, защото тези мускули като са добре развити, са преплетени като козунаци. “Глей ми козунаците” казва някой, запретва ръкава на фланелката и стяга бицепс да покаже какъв му е голям и развит. Детски работи, но човек ги запомня.

Възрастните също забелязваме и запомняме. На Великден със семейството ми ходим на “Свети Георги”, много хора се събират там по празници, та и ние с тях. Докато тече службата, наблюдавам провиращите се.

Винаги съм се чудил защо като се съберат много българи на едно място, винаги и непрекъснато някакви отделни индивиди или цели групички се промушват през тълпата от едно място към друго? Който е дошъл пръв е по-напред, дошлите по-късно са по-назад, промушването не е признак на добро възпитание. Още повече, че в промушването няма логика – хора се промушват напред, но също отляво надясно, отдясно наляво и по всички възможни диагонали.
И още нещо интересно – промушващите се рядко казват “извинете” или “моля”, просто се промушват през човешкото море, разбутвайки по-нежно или по-грубо хората. Това ме навежда на мисълта, че не е зле да има постоянна всеобща кампания по пропагандиране на думичките, които бай Ганьо нарича “мазни”, спомняте си навярно, при бай Ганьо понятието “любезен” не съществува. Добре е да се популяризира как хората да кандидатстват за пари от европейските фондове, но също така е добре и да се популяризира любезността, да се правят всеобщо достояние думи като “моля”, “ако обичате”, “извинете”.

Наблюдавал съм хора, които не употребяват “мазни” думи, които говорят високо, категорично, гърлено – струва ми се, че те го правят за да не ги помисли някой за слаби. Огромната част от българите демонстрираме, че сме страхотни мъжкари, корави типове и печени играчи, обаче общо, като народ, това не ни личи. Обратно, при немците например всяка втора дума е “моля”, а всяка трета “благодаря”, но като народ те са световна сила, а също и като държава. Сега смятам да проуча провират ли се немците във всички посоки като се съберат повече хора на едно място.

Освен, че също като децата забелязваме и запомняме, възрастните също като децата обичаме козунак. Обаче за разлика от децата ние броим калории, а козунакът е калорийна бомба. Затова след бомбардирането с козунак е добре да следва примирие с нещо по-леко. От зелената салата по-леко няма, а пък след зимата свежата зеленинка си е направо благодат. Всеки знае да кълца зелена салата, обаче нека все пак да припомним някои тънкости:

Първа тънкост – зелената салата обича многообразието. Маруля, салата, краставица, репички, пресен лук, пресен чесън, левурда – всичко това се нарязва и накъсва, защото казват, че салатата е по-добре да се накъсва, а не да се реже – и след като се нареже и накъса се обърква добре. Подробност – първо се накълцват марулите и салатите, посмачкват се и тогава се нарязват разните краставици и репички.

Втора тънкост – вместо оцет може да се сложи кисело мляко, салатата става с по-мек вкус. Да не забравяме и лимоновия сок, той също може да замести достойно оцета.

Трета тънкост – вместо олио слагаме зехтин, хубав зехтин от плодовете, не от костилките, с нулева киселинност и съвсем без холестерол. Зехтинът не само е полезен, но и придава един по-друг вкус на зелената салата.

Четвърта тънкост – от много зелена салата на човек също може да му стане тежко на стомаха. Затова имаш ли зелена салата, раздели я с ближните си, за пореден път нека си припомним основното правило в кулинарията – най-добрата подправка към всяко ястие е добрата компания…

Снимка © sebadanon

Няма коментари:

Публикуване на коментар