Сега

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Намажи-захлупи филийка

Сандвичът сериозна храна ли е?

Мнозина у нас считат, че сандвичите са само за екскурзия сред природата и то единствено ако няма подходящи условия да се накладе огън за да се спретне нещо тип “цър-пър”. По света обаче сандвичът е на голяма почит, деловите хора друго не слагат в устите си, за да не губят време, което е пари, а те нямат достатъчно пари за да си губят времето с ядене.

Защо сандвичът се свързва с образа на деловия човек? Да потърсим отговора в легендата за създаването му. Сандвичът е измислен от английския лорд Сандвич, който бил страстен комарджия и за да не става от масата и да прекъсва играта, карал прислужника си да му поднася две намазани с масло филии, с които е захлупено парче сирене. Според друга версия, която не изключва първата, лордът искал сандвич, за да не се налага да придържа сиренето отгоре с пръст, което е и нехигиенично, и непрактично. Сега и малко исторически факти – лорд Сандвич е бил първи лорд на британското Адмиралтейство, затова, когато Джеймс Кук намерил едни острови в средата на безбрежния Тихи океан, ги нарекъл в негова чест Сандвичеви острови. Уви, днес те се казват Хавайски, но въпреки това името на бележития англичанин оцеляло покрай сандвичите.


Тук се питаме има ли справедливост на този свят, след като английското достижение днес е обсебено от американците? И наистина, кажем ли сандвич, веднага се сещаме за американския Биг Мак. Между другото, Биг Мак не е най-големият сандвич, по-биг от него е американски, естествено, бургер, който тежи почти 60 кг. Този сандвич съдържа 40 кг. телешка кайма, по 5 кг. маруля, кетчуп, горчица, майонеза и подправки, 160 резена сирене, пет глави кромид лук, 12 домата. Само хлябът тежи 15 кг. За хората на диета уточнявам, че тази вкусотия съдържа над 120 000 калории. Прави се по поръчка и струва 380 долара.

Не зная доколко този гигантски сандвич става за ядене, но той може да е много полезен ако терористите се громят не с умни бомби, а с такива сандвичи, хем ще е много по-евтино, защото умната бомба струва милион долара, хем ще е по-ефективно – достатъчно е един 60-килограмов сандвич да падне върху терорист номер едно и ще го направи на нищо, а осколките от сандвича няма да поразяват, а ще хранят околните, тоест налице ще е двоен положителен ефект – хем врагът ще бъде неутрализиран навеки, хем ако бомбардировките със сандвичи са достатъчно масирани, може да се изхрани предоволно афганистанското или съответното там население и даже то да наддаде на тегло, защото от сандвичите, знаем, се пълнее.

Много са приложенията на сандвича във всички области. Например, тъй като въпросният Биг Мак е с една и съща цена навсякъде по света, понякога икономистите меря с него цената на работната сила, например американецът работи за един сандвич десет минути, швейцарецът 15 минути, а в Найроби работят за единия сандвич час и половина.

А пък физици от Вашингтонския университет оприличиха строежа на неутрона на сандвич, няма да влизам в излишни научни подробности, само съм длъжен дебело да подчертая, че неутронът не става за пряка консумация, нищо че прилича на сандвич. Тук отварям една скоба – а не е ли причината американските физици да оприличат неутрона на сандвич това, че в Америка най-популярната храна е сандвичът? Науката мълчи, но сега всички погледи са обърнати към физиците от БАН, на какво ще оприличат те неутрона – на шкембе-чорба или на люта чушка? Докато чакаме компетентен отговор, можем да хапнем сандвич, приготвен, естествено, по американска рецепта, взех я от разказа на Хемингуей “Голямата река с две сърца”, цитирам класика:

“Отряза хляб за два сандвича. Във вързопа намери голяма глава лук. Разряза я на две и обели меката горна люспа. Наряза едната половина на резенчета и си направи сандвичи с лук.”

Това е рецептата, описана лаконично, пестеливо, както Хемингуей пише, а той пише така, защото големите неща в живота най-добре се описват с малко думи. Тъй че ако около вас сега има някой, който се готви да излезе за да тича по задачи, не е нужно да му кажете нещо, просто му направете два сандвича, та да ги хапне по някое време през деня, и без думи той ще разбере какво му казвате…

Снимка © idemidem

Няма коментари:

Публикуване на коментар