Сега

петък, 19 февруари 2010 г.

Нещо в плик

За какво се сещате, като чуете за “нещо в плик”?

Според представително изследване, проведено от социологическа агенция “Виж ми окото” сред репрезентативна извадка от българското население, 99.9 процента от българите под “нещо в плик” разбират нещо, дето прави така, че изпитът да бъде взет или парите от съответните фондове да бъдат взети, или подходящата фирма да бъде избрана на търг, или подходящият политик да бъде избран на избори, но без “нещо в плик” не може да се опече както трябва работата.

И тук покрай опичането се сещаме за кулинарията. Въпреки че не е чак толкова разпространен у нас, пликът за печене върши чудесна работа когато има нещо за печене. Той задушава и запазва соковете, които правят печивото крехко и сочно.

Поразрових из Интернет да видя какво пекат хората и установих, че всичко, що се пече, може да се пече в плик. Разбира се, да се пече 6 часа агне по хайдушки в плик не е подходящо, но пък пиле в плик, риба в плик, зеленчуци в плик, калмари в плик видях, дори и свински бут в плик видях, но той специално не беше много убедителен, също както обясненията пред Европа за някои ситуации с “нещо в плик”.
В Интернет видях, че по света също слагат нещо в плик, но това обикновено са сандвичи. То и у нас слагаме сандвичи в плик, та да си ги носим, но не е така разпространено, у нас като се спомене за “нещо в плик”, никой не мисли за сандвичи, всеки мисли за пари.

Защо е така? У нас традиционно пликът не е познат като място за съхраняване на храна. У нас храна за изпът се съхранява увита в месал (за подробности виж “Бай Ганьо”). Добре, но също така у нас пари се съхраняват не в плик, а напъхани дълбоко в пояс (за подробности виж пак “Бай Ганьо”). Защо пликът като място за пари така добре се вписа в живота ни? Защото ние свързваме плика с писмо, с изпращане на съобщение на някого, а най-красноречиво говорят парите – “ето ти нещо в плик да спечелиш изборите, пък после, нали….”, “ето ти нещо в плик, пък изпитът, нали…”, “ето ти нещо в плик, пък операцията, нали…”

Тук ми хрумва лозунг – “Да превърнем парите в плик в сандвич в плик”. Как може да стане това? Като сложим подходящ сандвич в съответен плик и си го носим за изпът. Няма значение, че имате да ходите само на работа, сега задръстванията станаха такива, че едно отиване на работа иска два часа, колкото е полетът със самолет от София до Прага, носете си сандвичи, не се знае в кое задръстване ще прегладнеете и вместо да гледате с лакоми очи рекламите за храна по билбордовете, вадите плика със сандвича и се храните, задължително гърбом към другите пътници, на път българинът общува активно със своите спътници, но като се храни, обръща се гърбом към тях (за подробности виж за пореден път “Бай Ганьо”).

Сега за сандвича в плика. Ето един сандвич, който е полезен, но засища:

Първо две филийки хляб – не се плашете от хляба, не е толкова страшен той за фигурата, освен това сега има такова разнообразие от хлябове, че сигурно има и някакъв диетичен, от който няма да качите и грам. Препечете филийките и в никакъв случай не ги мажете с масло, нито с маргарин, полейте ги със зехтин, така че хубаво да се напоят. После посолете и сложете между двете филийки зелена салата, не едно листо, понадиплете зелена салата, така че да се получи хрупкаво дюшече. Накрая така полученият сандвич се пъха в плик и човек е осигурен за деня.

Човек може да преживее деня с пари в плик или със сандвич в плик. С пари в плик денят е богат, със сандвич в плик денят е сит, но не това е най-важното, най-важното е, че човек може да избира – пари в плик или сандвич в плик, запомнете, човек може да избира…

Снимка © modish

Няма коментари:

Публикуване на коментар