Какво става с това време не знам, обаче тия горещини вече не се издържат. Дори и да превали, после става още по-горещо. Тропическа работа, само дето банани от дърветата не падат, което не е честно.
Искам да бъда разбран правилно, аз не се оплаквам. Жегата кара девойките да се обличат по-леко. Много, много по-леко. Освен че е здравословно, това е и приятно. Готов съм да се потя и целогодишно, щом девойките постъпват така.
Мисля, че ще е разумно ако вземем пример от девойките. Щом са такива жегите, нека да извлечем максималната изгода от ситуацията. Нищо не ни пречи да ходим по бански, не само вкъщи, не само да прескачаме набързо до магазина отстреща, просто ще си ходим по бански и толкова. Как може всички на плажа да са по бански, а не може всички в трамвая или по тротоарите, в службата, в магазина, навсякъде? Така придвижването от къщи до работа и обратно ще стане удоволствие, носиш си плажна хавлия и докато чакаш тролея на спирката, постилаш я и лягаш да се печеш. В службата вика те шефът и преди да ти се скара, че не си приключил баланса за месеца, ти намазва гърба с люсион против слънчево изгаряне. Ти пък му наместваш листенцето на носа, защото какъв авторитет може да има шеф с обелен от слънцето нос? После сядате на сянка да играете табла, защото какви ти там отчети при този пек! Катаджиите също ще са по бански, хем удобно в жегата, хем няма да има къде да крият подкупи. Политиците – по бански, да няма скрито-покрито пред избирателите. И тъй нататък…
Дали заради банските или заради нещо друго, но на плажа жегата е по-поносима. Правени са опити, двама доброволци, единият на полето с мотика, другият на плажа със сладолед, категорично учените са на мнение, че на плажа жегата се понася по-леко. Особено леко е през нощта, тогава пясъкът е студен, въртят ми се в главата някакви такива спомени, пали се огън, сяда се около него, бяло вино направо от бутилката, разговори за всичко и за нищо. На сутринта черни кръгове от огъня бележат пясъка, но след време изчезват, също като неподхранени спомени.
Къде в града човек може да седне в кръг със съседи, приятели и познати, за да изчакат заедно идването на вечерната прохлада? На пейка пред блока, ако я има. Ако я няма, първо трябва някой да я направи. Тук особено помага девизът “Кой, ако не аз и кога, ако не сега”. Без да са правени опити се знае, че когато става дума да се почисти около блока или да се скове пейка, желаещите са много по-малко, отколкото когато става дума да се седне на приказки. И на малко бяло вино. В жегата студеното бяло вино идва добре, особено ако му се сипе малко минерална вода, която да го направи по-меко.
Ако искаме да бъдем модерни, трябва да си направим барбекю. Това не е така трудно, както изглежда, сега продават малки барбекюта, даже еднократни, които са толкова компактни, че човек може да пече мръвки дори на балкона, за радост на съседите. Друго си е обаче пред блока по залез слънце една организирана групичка да спретне барбекю. А пък ако не е така организирана, може просто някой да поседне на пейката, след малко друг ще мине, ще поспре, трети ще приседне, четвърти ще се заприказва и ето ти повод да се премине към етапа студено бяло вино. А пък за мераклии, които искат с минимум усилия да постигнат максимум ефект, насреща идва болето.
Няма нищо по-лесно от болето в гореща лятна вечер. Бяло вино, лед, обелена и нарязана на парченца праскова, всичко това се смесва в кана и ако при сипването в чашата падне парченце праскова и бучка лед, не е грешка. Оттук-нататък нещата отиват към разговорите, които, ако се чудите какво да говорите, са за всичко и за нищо…
Снимка © lucy
