Сега

събота, 20 февруари 2010 г.

Кароши и други стресове

Сполетявал ли ви е постпразничен стрес?

Постпразничният стрес е страшно нещо, даже онзи ден учени предупредиха за него, няколко дни си почивал и след това отиваш на работа – за организма това е страшно. Така лесно можем да стигнем до кароши. Що е то кароши и има ли то почва у нас ще стане дума след малко. Сега за друго – за стреса.

Такъв е животът, че направо сме потопени в стрес. Стои си човек или си седи, никому нищо не прави, кротува си и изведнъж нещо или някой го стресне. Дали ще е от новините или от ближния – стресът винаги намира начин да се промъкне. Между другото, дългата почивка също е някакъв стрес. Представете си – тичал си като куче, теглил си като вол, товарил си се като магаре от сутрин до вечер и изведнъж хоп – няколко дни пълна почивка. Първият ден организмът се радва, почива си, на втория ден започва да чувства смътна тревога, третият ден си е направо стресиращ, организмът се чувства не на мястото си и четвъртия ден, да не говорим за петия – всичко това си е жив стрес. Добре, обаче на сутринта на първия работен ден будилникът звъни, часовникът започва да цепи секундите и организмът се стряска, тъкмо някак се е приспособил към почивката, хайде пак да хуква в делничният галоп. Някак е нехуманно.
Как да се предпази организмът от този постпразничен стрес? Сещам се за два варианта. Единият е въпрос на държавна политика – обявяват се не, примерно, пет, а четири почивни дни, народът почива, каквото почива и на сутринта на петия ден премиерът се появява по масмедиите и казва “Ехо, днешният ден също е почивен!” и организмът радостно продължава да почива, навлиза се в делника постепенно, така да се каже. Другият начин е да внесем малък празник в делника, как може да стане това ще ви кажа веднага след като обясня що е то кароши.

Феноменът кароши е описан за първи път в Япония и е резултат от прекомерно натоварване с работа. В Страната на изгряващото слънце се приема, че човек е в условия на “кароши”, когато в продължение на повече от седмица се чувства емоционално и телесно претоварен. Забележете – повече от седмица! Ние почти 20 години сме в условията на преходи и разни кризи, изпълняваме изисквания и постигаме стандарти, чудим се ще ни приемат ли – няма ли да ни приемат, това си е “кароши” отвсякъде! Ами тази пуста кариера, ами тези пусти пари, ами на съседа колата му е по-голяма и телевизорът му е по-плазмест! Стига. Човек има нужда от време на време да поседне спокойно, да разкопчае горното копче на ризата, да си почерпи душата с нещо и да види, че животът не е само натягане и блъскане, животът е нещо много хубаво.

Сега за празника в делника. А също и за почерпката на душата. Предлагам ви в първия работен ден след дългите празници да направите нещо хубаво за себе си – да хапнете малко шоколад, той е вкусен, полезен и дава енергия. За да не правя реклама, няма да казвам какъв да е, пък и то си е въпрос на вкус, купете си някакъв хубав шоколад, начупете го на парчета и го хапнете с удоволствие като мислите само за вкуса на шоколада. И почерпете хората около вас – така се прави на празник, дори и на празник в делника…

Снимка © hondasc33

Няма коментари:

Публикуване на коментар