Какво е точно тълкуванието на този тест аз не зная, но се сетих за него покрай “Дърво без корен” на Николай Хайтов. В него героят, на стари години откъснат от селото си и пресаден в града, се оплаква на разказвача, че снахата каквото и да сложи на масата за ядене, полива го с майонеза, видяла в Германия, че така ядат, купила си машинка за майонеза и сега телешкото, свинското, сармите – всичко с майонеза. Както виждаме, налице е последица от сблъсъка на българина с европейската кухня и, съответно, на традиционната българска кухня с побългарената европейска. Но за това подробности след малко.
Сега да видим каква е традиционната българска кухня. Особено правдиво я описва Иван Хаджийски, но тъй като описанието му е твърде пространно, ще избера един откъс за свинските пържоли по Коледа: “сега вече всяка сутрин, всеки обед и всяка вечер имаше свински пържоли – пише Хаджийски. – Но какво разбирате вие от вкуса на свинските пържоли, щом можете да ги ядете всяко време?” И допълва: “Трябва цял месец пости да сте яли клин чорба и боб, та на Коледа не с апетит, не с глад, а с устремност на всяка клетка от тялото да се нахвърлите върху пържолите, за да можете наистина да изпитате силата на техния примитив”
Дойде време да видим какво става при фронтален сблъсък на българина с европейската кухня. Това особено ярко е описано в “Бай Ганьо”, цитирам: “Увлечен от желание да се препоръча за цивилизован човек, бай Ганьо не можа да поеме право чинията със супата, която му подаде стопанката, и изля доста от нея върху масата и додето да му попречат, той събра една част с лъжицата и я изсипа в чинията си. Стопанката не искаше да му позволи да яде от тая супа, но той от деликатност загради чинията си с ръце и не искаше да му я меняват.”
Тук за момент прекъсвам цитата, за да разсъдя на глас, че ако приемем Алеко Константинов за един нов Заратустра и разтълкуваме текста му в тази светлина, то бихме могли да кажем, че той гениално е предвидил скандалите с парите от европейските фондове, които наблюдаваме в наши дни. Някой ден ще изчета в тази светлина пророческото му произведение, за да видя какво е предвидил той за по-нататък по случая със супата – европейски траншове, а сега ще довърша набързо цитата, за да спомена за лютите чушки, без които балканската диета е немислима или, както казва бай Ганьо, “България майка мила не може без лютичко”. Следва налютяване на супата до степен, щото един непривикнал човек би се отровил.
Тук се появява един актуален въпрос – с люти чушки ли се настървява нашият прославен сумист Котошоо, та така тръшка противниците си? Това сигурно е спортна тайна, тъй че да не ровим в нея. Появява се обаче друг въпрос – характерната диета на сумистите, пръв сред които е нашият човек, покрай него станала ли е вече част от нашата балканска диета? Тоест, като ни питат чужденците “Какво ядете вие, българите”, ние освен боб, леща, пържоли и шопска салата, да споменаваме ли суши, сашими, супа рамен и т.н. или да не споменаваме? Не мога да отговоря на този въпрос, също както не мога да кажа вкусни ли са маринованите краставици по японски, чиято рецепта ще ви кажа сега, за разлика от друг път, когато първо приготвям рецептите, сега не съм направил това и ще трябва да рискувате, на мен ми звучи вкусно, но кой знае?
И така – мариновани краставици по япоски:
Първо приготвяме маринатата от половин чаша гореща вода, 1 супена лъжица оцет и толкова захар, лют пипер на вкус и 1 склидка чесън.
Краставицата се разрязва по дължита и се маха семето. След това тя се нарязва на кубчета. Посипва се със сол и се залива с гореща вода. Оставя се за 30 минути. Изважда се, поставя се в купа или буркан и се залива с маринатата. Стои една нощ в хладилника и после се яде.
И в никакъв случай не заливайте с майонеза. Знаем какво става накрая с героя в “Дърво без корен” – връща се на село, отвратен от градската цивилизация, а не това е целта на задачата, целта на задачата е съвсем друга, но вие знаете това…
Снимка © CraiqPJ
