Според мен най-точният ориентир са витрините на магазините – щом се украсят коледно, значи идва празникът. Добре, обаче търговците започнаха да слагат коледната украса едва ли не веднага, щом през есента махнат лятната. Значи нужен е друг ориентир.
Чувал съм, че в Европа щом по улиците замирише на печени кестени, значи Коледа идва. От известно време и по нашите улици е така, има тук-там продавачи на печени кестени.
Казват, че най-много кестени се продават по улиците на Прага. Не е за подценяване обаче и Париж, ах, този Париж, кой ли не го е възпял, включително и Хемингуей, който като млад писател сутрин целува красивата си жена и малкото си дете, излиза от къщи и се запътва към близкото кафене, където пише неизвестните си все още разкази, а в джоба си усеща топлината от кесийка печени кестени, купени пътем от уличен продавач.
Ако от Париж в началото на миналия век се пренесем в Рим от праисторически времена, ще открием, че още в четвърти-трети век преди новата ера римляните са култивирали кестена и са смилали ядките му в брашно за хляб. Кестенът е царувал в Европа чак докато тук са пристигнат картофите и не случайно, той е много хранителен и пълен с какви ли не изключително полезни микроелементи. И още – по хранителните си свойства кестените много приличат на кафявия нелющен ориз. Не е чудно, че китайците изяждат 40% от всички кестени по света, най-вече ги пекат в горещ пясък, задушават ги и ги правят на супа.
Сега от Китай да се върнем в Европа, разбира се, във Франция – по традиция там на Коледа и Нова година сервират захаросани кестени.
Ако е октомври, можем да отскочим до алпийския курорт Трентино, където тогава се провежда фестивал на кестените.
Да видим сега тук как да хапнем кестени.
Единият вариант е да потърсите уличните продавачи на кестени, ако са по джоба ви, няколко горещи кестени в джоба ви могат да се превърнат в дребното романтично преживяване, с което делникът не става празник, но поне се опитва да бъде.
Другият вариант е сами да си приготвите кестените. Най-лесните начини са да ги сварите или опечете. И в двата случая първо трябва да ги сцепите, за да не се пръснат при загряването.
За да се сварят, кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода колкото да ги покрие и се варят 30-40 минути. Готови са, когато започнат да се нацепват.
За печене те се поставят на един ред в тава и кротуват като манекенка в солариум в загрята до около 200 градуса фурна за половин час. Тъй както човек няма търпение да види добре ли е изпечена манекенката в солариума, така и кестените трябва да се разбъркват от време на време за да се изпекат равномерно. Манекенката е готова когато кожата й посред зима е кафява като кестен, а кестените са готови когато се разпукат и пръснат чуден аромат.
Добре, но не всичко в този свят е ядене. Има и кестени, които не се ядат. За тях обаче Петър Димков пише “тези малки, кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение през цялата година”. Казват, че народният лечител непрекъснато е носел в джобовете си по няколко кестена. Нищо не ни пречи и ние да правим така, не е важно вярваме ли или не в лечебната им сила, но ако те ни напомнят, че не само кестените, но и ние можем да даряваме на другите положителна енергия, топлина или поне усмивка, значи наистина от кестените има полза… Снимка © lumix20
