Сега

20 април 2007

ПИКСЕЛ: Четвърта част

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2

   
Събуди го парчето "RAM and TSR" на "Administrator's Child". Пиксел 1D4C00 отвори очи, разшири прозореца на Retro Music Television до цял екран и се загледа в клипа.
    Изведнъж седна в леглото и деактивира виртуалния си компютърен екран. Огледа се.
    Намираше се в голяма стая, цялата в бяло. Пипна стената до леглото - беше мека, явно бе покрита с нещо. На тавана имаше луминисцентна тръба в метална мрежичка. На стол в средата на стаята седеше скенер 1D4C00 и ядеше с клечки китайска храна от пластмасова кутия.
    - Здравейте, пиксел 1D4C00! Надявам се, че сте възстановили силите си?
    1D4C00 бръкна с пръст в ухото си и вместо омотания с изолирбанд прерязан оптичен кабел, напипа раковинката на персоналния комуникатор. Освен това беше със синя псевдопамучна пижама.
    - Желаете ли пиле в сладко-кисел сос?
    Скенерът бръкна в пластмасова торба, поставена на пода до стола му и извади кутия и клечки. Стана и отиде при леглото.
    - След като специалните части ви спасиха на покрива, спахте малко повече от двайсет часа и сигурно сте прегладнели.
    Носът му бе изпълнен с магнетичния аромат. Скенерът сигурно знаеше, че пилето в сладко-кисел сос му е една от любимите китайски манджи.
    Пое кутията и я отвори. Като дух от бутилка изскочи облак невероятна пара и облъхна лицето му. Пикселът взе клечките и започна да се храни.
    Скенерът се върна на стола, взе от пода кутията си и също заровичка вътре с клечките си.
    Пилето бе крехко като пеперудено крило. Медът бе точно толкова, колкото повелява съвършенството. Лимоновите резенчета бяха тънки и полупрозрачни като китката на фея.
    - Купих го от ресторантчето на Ченг 108 - каза скенерът с пълна уста. - Проверено място. Ченг 108 готви много по-добре от Ченг 107 и Ченг 109.
    1D4C00 размърда предпазливо рамене. Гърбът го болеше, но по-скоро като натъртен, отколкото като прострелян. А доколкото си спомняше, на покрива го уцелиха поне три куршума...
    - Всички китайци готвят страхотно - разсъждаваше скенерът. - Обаче някои готвят като богове. Ченг 108 от шепа ориз, кожен колан и някоя и друга китайска гъба за секунди прави романтична вечеря за двама. Предполагам, че си е продал душата на дявола, по-разумно обяснение за кулинарните му способности не мога да измисля.
    Почувства болезнена жажда.
    - Мога ли да помоля за малко вода?
    - Разбира се! - скенерът извади от плика 200-милилитрово шише, изчака пиксела да остави кутията на пода до леглото и му го подхвърли.
    1D4C00 успя да улови шишето. Изгълта водата на две глътки.
    - Дали има още?
    - Има, но по-добре недейте. Малко храна, малко вода, сега трябва да полегнете и да си почивате.
    Пикселът отметна завивката.
    - Мога ли да стана?
    - Доколкото ми е известно, за това няма нито медицински, нито юридически забрани.
    1D4C00 спусна крака от леглото и стана. Веднага му се завъртя главата и седна обратно.
    - Според лекарите действието на упойващите куршуми отшумява в рамките на 24 до 48 часа. Препоръката им е в това време да лежите.
    - Къде съм?
    - В Recycle Bin.
    - Защо?


    - Защото в Properties на вашия LOG-файл нямаше отметка до "Do not move to Recycle bin, delete immidiately".
    - Питам защо са ме изтрили!
    - В момента не това е най-важното, повярвайте ми. Сега трябва да изберете - "Empty Recycle bin" или "Restore".
    Скенерът го гледаше търпеливо. В погледа му имаше твърде много стомана.
    - Наистина ли това зависи от мен?
    - В повечето случаи всичко зависи от нас, даже и когато не знаем това. Ще поемете ли отговорността да решавате сам или ще оставите някой друг да решава вместо вас?
    - Много е ясно, че ще избера "Restore".
    - Според мен никак не е ясно, но както и да е. Добър избор, поздравявам ви. А сега си почивайте.
    Пикселът седеше на края на леглото, чудейки се какво да прави. В края на краищата реши, че най-разумно е да полегне. В това време скенерът събра в плика остатъците от храната.
    - Ако приемем, че това бе закуска, значи ще се видим пак на обяд - каза той и излезе от стаята.
 
 
    1D4C00 лежеше по гръб в леглото, бе сплел пръсти на корема си и зяпаше в белия таван.
    Ако броим храненията (след закуската имаше обяд, после вечеря, пак закуска, обяд), бе тук втори ден.
    Бе обмислил случилото се с него откакто се събуди в тази стая.
    Бе обмислил случилото се с него откакто скочи от покрива.
    Бе обмислил случилото се с него откакто пиксел 1D45C3 изчезна.
    Бе обмислил случилото се с него откакто постъпи на работа във видеопаметта.
    Бе обмислил случилото се с него откакто постъпи в академията "West Pointer".
    Бе обмислил случилото се с него откакто се помни.
    Очевидно са го манипулирали. Откога обаче?
    Откакто изчезна 1D45C3? Първо са се разправили с приятеля му, после са подхванали него. Само че защо?
    Или го манипулират откакто е във видеопаметта, използвали са го някак за да отстранят 1D45C3, после махнаха и него. И отново - защо?
    Нищо чудно да го манипулират от самото му раждане. И даже от преди това. Намерили са подходящите родители, които да създадат пешката, която след доста ходове напред в играта ще им бъде нужна, за да отстранят черния офицер. Черният офицер - това е пиксел 1D45C3. Сравнението е точно, като се има предвид цвета на кожата му и ако е вярно, че той е бил (е?) оперативен агент под прикритие.
    Излиза, че не е преживял нищо по собствена воля. Всичките решения, които е взимал, са предопределяни от някой друг. Възпитаван е по точно определен начин за да се формира нужният човек, който да пожелае да кандидатства в компютърната академия.
    Случайно ли е, че на приемния тест получи 99.5 процента? Имаше само една грешка - страхотно постижение, гарантиращо, че влиза при всяко положение, при това със стипендия за да са сигурни, че няма никаква причина да се откаже. И звучи достоверно - не сто процента, а почти сто процента.
    В трети курс избра да се профилира като пиксел. Защо? Защото му бе интересно. Само че и другите области му бяха интересни. Обаче шефът на катедра "Видеопамет" беше много готин. И точто той отговаряше за техния курс. Елементарно - нужният е готин, другите са задръстени, отиваш където трябва.
    Изчезването на баща му. Замина на мироопазваща мисия и не се върна. 1D4C00 тъкмо бе в пубертета. Сигурно му е оказвал неподходящо за техните цели въздействие и са го отстранили. Какъв беше баща му? Сух като тръстика и жилав като камшик. Когато беше на кеф имаше необичайно чуство за хумор. Когато не беше на кеф бе мълчалив като дълбоководна риба. Какво въздействие му оказваше? Виждаха се от дъжд на вятър когато бе в града. Разказваше му интересни случки от мисиите. За рождения ден му пращаше имейл с прикрепен ваучер за подарък. 1D4C00 смяташе, че щом е така, значи така трябва. Сега знаеше колко много му е липсвал - тогава. Сигурно несъзнателно му е подражавал, оформяло се е желанието да стане като него и баща му са го отстранили, за да не отклонява пешката от нейната мисия.
    Каква е неговата мисия? Може би тепърва предстои? Или я е изпълнил и затова сега е тук. Обаче нищо от досегашния му живот не прилича на мисия. Още повече на изпълнена мисия...
 
 
    - Добър вечер, пиксел!
    1D4C00 стреснато седна в леглото. Явно бе заспал.
    - Време е за вечеря? - изломоти той.
    - Точно така! - каза скенер 1D4C00. - Само че днес ще вечеряме навън.
    Скенерът внимателно остави в долния край на леглото синьо-сив костюм, гълъбова риза и малък пакет и му подхвърли голяма освежаваща кърпа. На пода остави чифт черни обувки.
    - Позволих си да посетя жилището ви, за да взема някои неща. Дано да съм избрал подходящия костюм. Хайде, ставайте! Ще ви чакам отвън - каза той и излезе.
    1D4C00 стана и се протегна. Свали пижамата и отвори освежаващата кърпа. Беше с боров аромат ("Здравословна свежест през целия ден!"). Изтри тялото си с нея и наистина се почуства освежен. В пакета намери бельо и електрическа самобръсначна за еднократна употреба. Избръсна се и се облече. Скенерът бе донесъл три вратовръзки. Избра сивата.
    Отиде до вратата, хвана дръжката й и се сети, че в двата дни, които бе прекарал тук, нито веднъж не се опита да я отвори. Даже не си бе задал въпроса заключена ли е или не. Натисна дръжката - беше отключена.
    Скенерът го посрещна в коридора.
    - Изглеждате великолепно, драги ми 1D4C00!
    Тръгнаха наляво. Въпреки че коридорът бе пълен с хора, вървяха спокойно, минувачите някак естествено се отдръпваха от пътя на скенера.
    Пикселът се огледа.
    - Никаква охрана?
    - Каква охрана? - усмихна се скенерът. - Нито сте арестуван, нито сте заплашен от нещо. Просто отиваме на вечеря в едно приятно местенце.
    - Къде?
    - Нека това бъде малка изненада.
    Скенерът започна да му разказва какъв интересен плат за костюм е видял днес, а 1D4C00 се чудеше колко ли от минувачите ще се хвърлят върху него, ако сега побегне.
    Качиха се в асансьора и пътуваха надолу мълчаливо.
    Слязоха от асансьора и тръгнаха към входа на метрото, но го подминаха и свиха зад първия ъгъл. Спряха пред бар "RGB".
    - Ето на това му се вика изненада!
    - Радвам се, че постигнах желания ефект.
    Минаха през рамката на детектора за оръжие, експлозиви, наркотици и повишена телесна температура и тръгнаха през тъпканицата към бара. Момичетата от вокалната група изпълняваха акапелно хита на Elvis "The Press" Lee "Hack Me Tender". В единия ъгъл на бара шумна група курсанти от "West Pointer" празнуваха нечий рожден ден.
    - Ей там виждам едно свободно място! - каза пикселът.
    - Заемете го тогава, аз идвам след секунда.
    1D4C00 се устреми към бара за да не изпусне мястото. Измина няколко метра и изведнъж гърбът на седналия на съседния стол му се стори странно познат. Направи още няколко крачки и спря на около два метра от него. Онзи се обърна. Беше пиксел 1D45C3. Само че с коса. Черна, къдрава, прилежно оформена.
    - Здрасти, новобранец! Хайде, сядай, преди да се е намърдал някой досадник!
    1D4C00 бавно седна на свободния стол. Пред него цъфна барман #9.
    - Добър вечер, господине! Както обикновено ли?
    - Да. Водка. Голяма.
    Барманът превключи селектора върху маркуча за напитки на "пшенична водка" и сипа в заскрежени чаши. Обви ги с пластични салфетки и ги постави пред тях.
    - Наздраве, господа!
    1D45C3 взе чашата си.
    - Хайде, новобранец, първата глътка е най-сладка!
    Чукнаха се и отпиха. След ракията на дядо Матей синтетичната водка му се видя нежна като бик със сменен пол. Но първата глътка си е първа глътка - в стомаха му припламна един юмрук топлина и се пръсна на инспекция по жилите му.
    - Къде беше? - попита 1D4C00.
    - Трябваше да изчезна.
    - Защо?
    - В интерес на работата.
    - Значи наистина си оперативен агент под прикритие?
    - Формално - да. Искаш ли да вземем нещо за мезе?
    - Не. Кой си ти всъщност?
    - Не ме ли познаваш?
    - Говори направо!
    - Добре. Знаеш, че бях пиксел 1D45C3...
    - Четох досието ти! Не си пиксел 1D45C3!
    - Вече не съм. Но доскоро изпълнявах служебните задължения на пиксел 1D45C3, значи съм бил пиксел 1D45C3. Но ти си прав, освен това има още нещо.
    - Че си агент под прикритие.
    - Това също е вярно, но освен него има още нещо - 1D45C3 отпи от водката и го погледна - Това е голяма тайна и ако се изпуснеш пред неподходящи хора, ще има много лоши последствия за теб, за мен и за Града. Аз ти имам доверие за да ти я кажа. Ти обаче имаш ли си доверие?
    - Не се прави на интересен, казвай!
    - Добре, ще ти кажа. Аз съм двойник. Оперативният агент и пикселът са прикритие.
    - На кого си двойник?
    - Ето това в никакъв случай не трябва да ти казвам.
    - Щом си започнал, ще караш до край!
    - Двойник съм на Главният секретар. Отначало съм бил евентуален двойник и естествено нищо не знаех. Когато ти дойде във видеопаметта вече бях резервен двойник. После се наложи да стана активен двойник и изчезнах.
    1D4C00 въртеше с пръсти чашата си. Отпи.
    - Защо не ми каза нищо?
    - Ясно ти е, че не можех. Станеш ли активен двойник, вече не си ти.
    - Тогава как си тук?
    - Рискувам. Доста хора рискуват за да се срещнем.
    1D4C00 се огледа.
    - Пълно е с копои, нали?
    - Тук е твоят скенер, тук е и моят скенер, има и още няколко човека от AntiVirus Scaner System. Те са нашите ангели-хранители.
    - Хайде, де?! Значи не слухтят какво правим, а ни пазят? И от кого ни пазят?
    - От нас самите. Представи си, новобранец, колко ужасен би бил живот, в който няма кой да те спре миг преди да направиш някоя глупост.
    1D45C3 повика бармана и той без излишни въпроси им подаде нови питиета.
    - Защо уреди тази среща? Затъжил си се за мен?
    - Може да ти е смешно, но наистина исках да се срещнем. Смятам, че сме приятели. Липсваш ми.
    - Каква заповед изпълняваш?
    - Това е друго. Ще стигнем и до него. Преди това да пийнем по глътка - 1D45C3 вдигна чашата си - Наздраве, новобранец. Радвам се, че пак сме заедно.
    Чукнаха се, отпиха.
    - Ще започна от човека, който ме смени във видеопаметта. Съгласен съм, че не бе най-подходящият. Но нещата се развиваха бързо. Някой избива двойниците на Главният секретар и трябваше за кратко време да бъдат подменени няколко.
    - Ама пък да сложат точно мустакатия на твоето място?!
    - Него са имали, него са сложили. Нали ти казах, някой яко притиска Главният секретар.  Това бе първата трудност. Втората си ти.
    - Защо аз?
    - Защото си мой приятел. Двойниците не трябва да имат приятели за да могат да изчезнат по-лесно. Аз обаче имах теб. И когато изчезнах, ти започна да ровиш. Моят заместник опита да те заглавичка, но не успя напълно, защото явно ти имаш нужда не просто от приятел, а от мен. Не ми казвай нищо, знам, че е вярно.
    1D4C00 не каза нищо. Знаеше, че онзи е прав. Пийна водка.
    - Всичко обаче ми изглежда съшито с бели конци - каза той.
    - По-скоро е набързо сготвена манджа. Убити са дванайсет двойници за месец и половина при положение, че според най-песимистичния вариант разходът е един двойник месечно. Системата се клати и определени хора ме помолиха да се срещна с теб.
    - Аз ли ще я спася?
    - Трябва да дадеш показания пред Управителния съвет.
    - Откъде-накъде?
    - Ето, че тези хора са напълно прави - дърпаш се. Като твой приятел те моля да отидеш. Ако всичко се развие както трябва, след това ще можем да се виждаме. Както преди.
    - Никога няма да бъде както преди.
    - Защо?
    - Не е същото както преди.
    - Аз съм същият. Ти вече не си същият.
    - Нищо не е същото.
    - Тогава ще я караме по новому. И не забравяй още нещо - намираш се в Recycle bin и не можеш чак толкова да избираш.
    - Значи съм притиснат?
    - Всички сме притиснати - каза 1D45C3 и се огледа.
    1D4C00 също се огледа. Купонът в "RGB" бе наближил критичната маса. Певиците бясно танцуваха и пееха "Sledge-hammer's dream" на The Soul Hackers. Дансингът бе изпълнен с мятащи се тела като деветия кръг на Ада в час-пик. Купонджиите от "West Pointer" явно бяха решили да блокират алкохолния синтезатор, трупаха се зад тях и над главите им поръчваха най-разнообразни питиета. Срещу тях зад бара стояха почти всички бармани, бясно превключваха селекторите на маркучите си и пълнеха чаша след чаша. Двамата пиксели бяха като затрупани от човешка лавина. За щастие бедствието продължи само няколко секунди, после курсантите се пръснаха из бара да свалят мадами, барманите отидоха да обслужват другите клиенти и пикселът се обърна към 1D45C3. На мястото му обаче седеше скенер 1D4C00.
    - Извинете, но беше доста шумно. Какво ми казахте преди малко, пиксел?
    1D4C00 се огледа.
    - Къде е 1D45C3?
    - Добре, няма да се правя на интересен, но моля ви, не реагирайте остро, защото ни гледат не само доброжелателни очи. Наложи се вашият приятел да напусне спешно бара. Ще ви правя компания аз, още повече, че тъкмо аз ви поканих тук на вечеря. Какво ще кажете за малко пушена пъстърва?
    - Не съм гладен.
    Пикселът глътна на един дъх останалата водка.
    Скенер 1D4C00 взе чашата на 1D45C3 и каза:
    - Хората вярват, че като пиеш от чашата на друг, ще научиш тайните му. Винаги съм искал да знам тайните на Главният секретар. Сега мога да науча поне тайните на двойника му.
    Скенерът отпи и се замисли.
    - Вероятно трябва не само да научиш, но и да разбираш чуждите тайни. Но водката бе хубава.
    Това беше добър повод да поръчат по още една.
 
 
    Спряха пред вратата на стаята.
    - Не мога ли да се прибера в жилището си? - попита 1D4C00.
    - Засега не.
    - Нали избрах Restore?
    - Има технологично време за задействане на Сървъра.
    - Кога ще мога да се върна в жилището си? И във видеопаметта?
    - Ще разберем това утре, след съвещанието на Управителния съвет.
    - Значи, ако отида на това съвещание и дам показания, ще ме възстановите? Такава ли е сделката?
    - Нещо такова. Но, драги ми 1D4C00, аз лично бих отишъл на съвещанието поради още една много важна причина. Във файла с двойниците на Главният секретар на последно място сте вписан вие.
    - Аз съм вписан като двойник на Главният секретар?!
    - Евентуален двойник.
    - Тук вече прекалихте! Той е чернокож! И по-стар!
    - Казвам ви какво знам от много авторитетен източник. Ако не вярвате, утре можете сам да попитате Главният секретар.
    - Ей, явно много ви трябвам!
    - Така е. Утре ще ви взема оттук в девет сутринта. Наспете се добре.
    Скенерът отключи вратата, отвори я и му пожела лека нощ.
 
 
    Съблече костюма и ризата и внимателно ги постави на облегалката на стола. Утре скенерът сигурно ще му донесе костюм, но за всеки случай трябва да пази този. Щом ще се явява пред Управителния съвет, нека да е спретнат, ако изглежда като подгонено животно, по-вероятно е да се отнасят с него като с подгонено животно. Макар че ако изглежда като джентълмен, може и да не се отнасят с него като с джентълмен, а като с подгонено животно.
    Легна по бельо върху леглото и се загледа в тавана.
    Управителният съвет. Най-вероятно са група надути празноглавци. Беше ги мяркал в новините, но никога не им обръщаше внимание. Защото са група надути празноглавци.
    Няма начин да не отиде. Скенерът ще дойде, любезен и свеж, ще го хване с желязната си ръчичка и ще го отведе там, където трябва да го отведе.
    Може да мълчи. Никакво съдействие. Да правят, каквото искат, обаче той не участва.
    Виртуалният му компютърен екран се активира. Беше без обичайните прозорци, изпълнен бe с картина от бараката на дядо Матей. Явно хакерът седеше пред един от компютрите на голямата маса, гледаше в екрана му и тракаше по клавиатурата за да настрои образа. Камерата очевидно бе поставена върху монитора му, зад гърба на хакера се виждаха Ячко и Шефа, които с интерес наблюдаваха действията му.
    Дядо Матей явно стана доволен от резултата, защото избута встрани клавиатурата и впери очи в камерата.
    - Здрасти, новобранец - каза той.
    Отзад Шефа се ухили и му помаха с ръка, Ячко го загледа хищно.
    - Из Мрежата се носи слух, че утре ще даваш показания пред Управителния съвет.
    - Още не съм решил дали да отида.
    - Вече е решено.
    - Мога да откажа.
    - Това нито е възможно, нито е нужно. Иди. Отговори на въпросите им. И за да не се чудиш какво да говориш, ще ти дам един съвет - говори истината.
    - Зависи какво ме питат.
    - Каквото и да те питат. Ти знаеш това, което трябва да знаеш, затова говори смело. Разбрахме ли се?
    Пикселът кимна.
    - Добре, новобранец, утре ще стискам палци за теб.
    Хакерът се облегна назад в стола си, Шефа се намъкна пред него и набута лице в камерата, така че то изпълни целия екран.
    - Как си, братче? Липсваш ми! Успех утре! Не им се плаши на големите клечки, пълен въздух под налягане са!
    Шефа се отдръпна, хакерът придърпа към себе си клавиатурата, но Ячко го спря:
    - Чакай, дядо Матей! - той впери жестоки очи в камерата и процеди през зъби - Ако утре объркаш нещо, ще се разправяш с мен! - и го заплаши с юмрук.
    - Е, де! - Шефа пак навря олисяващата си глава пред камерата - Не го слушай! Неговата го храни с кървави пържоли за да трупа мускулна маса и съвсем е оскотял!
    Шефа му намигна, за миг лицето му замръзна на екрана, след което връзката се разпадна и виртуалният компютърен екран на 1D4C00 се деактивира.
 
 
    Кабинетът бе просторен като жилище, от което са конфискували мебелите.
    Около продълговата маса се надуваха  десет баровци, от тях 1D4C00 познаваше само шефа на видеопаметта. Единайстият бе Big Boss, изглеждаше съвсем като по новините. Той седеше на пластмасов стол по-встрани, до стената и най-вероятно бе активирал виртуалния си компютърен екран, защото очите му мърдаха насам-натам. Третият отляво на масата страшно приличаше на 1D45C3 (вариантът му с коса от последната им среща), но най-вероятно това бе истинският Главен секретар.
    Пикселът седна на твърд стол, поставен на около два метра от тясната страна на масата. Отсреща седеше Oldfish.
    - Колеги, всички сме тук и сутрешната петминутка на Управителния съвет може да започне. Първата точка от дневния ред днес е изслушване на свидетелски показания. Ще ги даде пиксел 1D4C00. Господин Главен пиксел, запознайте ни с този човек, моля.
    Шефът на видеопаметта се сепна, забърка из джобовете си и сравнително бързо намери сгънат на четири лист. Разгъна го, приглади го с длан върху масата пред себе си и зачете, като в това време пак бъркаше из джобовете си:
    - Пиксел 1D4C00. Последен пиксел долу вдясно на екрана. Във видеопаметта работи от половин година.
    Той най-сетне измъкна от джоба си голяма омачкана кърпа и спря да чете. Издуха си подробно носа, вперил воднисти очи в 1D4C00.
    - От девет работни дни не посещава работното си място - продължи да чете Главният пискел. - Служебните му задължения изпълнява нов пиксел 1D4C00, изпратен от Централното  бюро по труда. Понастоящем пиксел 1D4C00 се намира в Recycle bin - той сгъна листа и го прибра в джоба си заедно с кърпата. - Крайно време е да решим ще изпразним ли кошчето или ще възстановим пиксела за да знам какво да правя със заместника му.
    - Ще решим това съвсем скоро - каза Oldfish и се обърна към 1D4C00. - Бихте ли ни казали къде бяхте през тези единайсет денонощия?
    Пикселът се зачуди какво да каже и какво да премълчи.
    - Длъжен съм да ви предупредя, че ние знаем всичко, но искаме и от вас да го чуем.
    Дядо Матей му каза да говори истината. Е, добре.
    - Бях при хакерите - каза 1D4C00.
    - При кои от тях и къде по-точно?
    - Главният се казва дядо Матей.
    - Какво е местоположението на тази група, господин Главен водопроводчик?
    Онзи до стената се размърда:
    - Лагерът им е разположен на най-долната палуба на сервероизточния поплавък на Града. Легално работят за металопреработвателния синдикат, но дядо Матей е един от най-злостните хакери от близкото минало. В момента се е укротил, вари ракия и само слухти из Мрежата без да вреди активно. Моите хора нямат проблеми с тях и препоръката ми е да не ги закачаме, защото на тяхно място може да дойде някоя радикална група, та да се чудим после какво да правим.
    - Благодаря, Big Boss. Какви са вашите впечатления от тях, пиксел 1D4C00?
    - Никому не пречат. Мирни хора.
    - Разкажете ни за дядо Матей.
    - Наистина вари ракия. Но не я продава, за собствена консумация е. Опитах я, хареса ми. Доста е силна, но...
    - Стига с тази ракия! - Главният счетоводител тръсна прическата си, която се разлюля като на пружини, без да се развали - Това са малки количества, без влияние върху икономиката! Кажете ни какво крои!
    - Щом е нарушил закона, да си понесе заслуженото! - обади се шефът на периферията.
    Главният счетоводител я изгледа ядно. Oldfish все не можеше да разбере двете съюзници ли са или врагове. Че не се харесват - това е ясно. Но да предвиди кога едната ще подкрепи другата или ще я ухапе не бе в състояние дори той. Вероятно тук се намесваха някакви женски неща, все още неописани от науката. Затова спрямо тях прилагаше изпитания управленски похват да очаква всичко.
    - Всички знаем, че главният проблем не е в нелицензирания алкохол за лична употреба!  Много по-голям негативен ефект върху финансите на Града оказват атаките върху Сървъра! Да не говорим за бомбените атентати!
    - Ами диверсиите върху водопровода, канализацията и климатика? - обади се Главният водопроводчик - Едно поправиш, две са повредили! Как се оправяме с този мизерен бюджет аз си знам!
    - Колеги! Нека изслушаме свидетеля! Той ще ни даде сведения от първа ръка, които ще ни помогнат да вземем най-адекватното управленско решение спрямо тази хакерска група - Oldfish впери поглед в пиксела - Според вас що за човек е дядо Матей?
    - Трудно ми е да кажа. Били сме заедно само няколко дни.
    - Но почти денонощно. Разговаряли сте много.
    - Сигурен съм, че е добър човек. Умен е. Не вреди никому.
    - Това ще преценим ние! - обади се Главният секретар - Не сте тук за да давате оценки, а показания!
    - Уважаемият колега е напълно прав - каза Oldfish. - От вас се искат факти, случки, разговори. Разкажете ни за близкото обкръжение на дядо Матей.
    1D4C00 мълчеше.
    - За да опресня паметта ви, ще спомена, че според нашите данни това са лицата, наречени Ячко и Шефа.
    - Така е - каза пикселът.
    - Ячко наистина ли е телохранител на дядо Матей?
    - Самият той се смята за такъв. Макар че дядо Матей няма нужда от охрана.
    - Щом има телохранител, значи има нужда! - каза Big Boss.
    - По-скоро Ячко има нужда...
    - Оставете го този Ячко засега. Разкажете ни за Шефа.
    1D4C00 се замисли.
    - Шефа си почива - каза той. - Мисля, че основната му цел в живота е да не работи повече.
    - Какво е работил преди да отиде при хакерите?
    - Не зная.
    Oldfish извъртя големия плазмен монитор върху бюрото си така, че да го виждат всички. Натисна клавиш на клавиатурата и върху монитора се появи снимка на Шефа, само че избръснат, подстриган и сресан, а костюмът му бе чист и изгладен.
    - Познавате ли този човек? - попита Oldfish.
    Той бързо огледа членовете на Управителния съвет. Всички бяха заболи очи в екрана. Главният секретар бе озадачен. Главният счетоводител също. Очевидно и двамата мислеха бързо. Останалите се наслаждаваха на увисналия във въздуха въпрос.
    - Питането ми е към вас, пиксел 1D4C00.
    Разбира се, че го познаваше. Като лице. Но кой е? Приличаше на 1D45C3 в ролята му на двойник на Главният секретар. Костюмът беше като на Шефа. Който приличаше на пиксел 1D45C3.
    - Не съм сигурен...
    Oldfish щракна клавиш на клавиатурата и чрез морфинг снимката се промени - косата се удължи и разроши, лицето брадяса, костюмът се измачка и замърля.
    - А сега?
    - Това е Шефа.
    - Сигурен ли сте?
    - Да.
    - В интерес на сигурността от този момент съвещанието се засекретява. Благодаря ви, пиксел 1D4C00, моля, изчакайте при секретарката.
 
 
    Пикселът седна на големия кожен диван до скенер 1D4C00.
    - Желаете ли кафе, чай, разхладителни напитки? - попита секретарката на Oldfish.
    - Не, благодаря.
    - В такъв случай изчакайте тук - каза тя с тон, който подсказваше, че за неопределено време ставането от дивана не е здравословно.
    Двамата кимнаха.
    Докато секретарката вървеше към бюрото си, 1D4C00 тайно я проследи с поглед. Въпреки садистичното излъчване и стоманобетонния вид, в тази жена имаше някаква разновидност на сексапил. Поне би било интересно да се разбере дали в леглото дава високи и ясни команди или напътства партньора си с камшик.
    Секретарката седна на стола си, постави длани върху бюрото, впери сиви очи напред и замръзна в секретарския еквивалент на йогистката поза "лотос".
    Пикселът се зачуди в тавана ли да се загледа или в пода.
    - Просто се отпуснете - обади се скенерът. - Почивайте си, доколкото ви е възможно.
    1D4C00 се облегна назад и се отпусна, но мозъкът му превърташе непрекъснато казаното пред Управителния съвет.
    - Как беше вътре?
    Пикселът сви рамене.
    - Вътре винаги е така, драги ми 1D4C00.
    Скенерът също се отпусна назад.
    Тримата чакаха.
 
 
     Погледите на всички бяха отправени към Oldfish, но вниманието им бе насочено към реакцията на Главният секретар.
    Щом вратата на кабинета се затвори зад гърба на пиксела, той каза:
    - Интересен казус.
    Членовете на Управителния съвет извърнаха глави към него. Бяха готови да го изслушат с внимание.
    - Този човек прилича на мой двойник.
    - Той е ваш двойник - каза Oldfish. - Бивш.
    - В такъв случай не разбирам как е попаднал при хакерите. Да не би да е изпратен със специална мисия без да бъда уведомен?
    - Знаете, че това е невъзможно.
    Главният секретар усещаше, че са го метнали в блатото. Чудеше се коя посока да избере за да се измъкне.
    - Явно ти... вие знаете как е попаднал там? Осведомете ни, Oldfish.
    - Този човек е от резервните ви двойници. Прикритието му е било дилър на е-борсата. Бил е добър дилър и перспективен двойник, но един ден е загинал при бомбен атентат в метрото. Това е първият убит ваш двойник.
    Главният секретар набързо прехвърли през ума си убитите двойници. Бе преглеждал досиетата им много пъти и ги знаеше почти наизуст.
    - Очевидно има някаква грешка. Сред убитите двойници няма е-дилър.
    - Инцидентът с него е станал преди половин година. Няколко месеца по-късно започна черната серия от убийства на двойници на Главният секретар.
    - Има ли данни за връзка между тях? - попита шефът на рекламата.
    - Според анализаторите от AntiVirus Scaner System има. Хипотезата им е следната: двойникът, известен по-късно като Шефа, се свързва с хакерите и срещу ценна информация, която може да им даде, купува изчезването си. Хакерите правят бомбен атентат, двойникът е сред безследно изчезналите, заживява нов живот извън закона.
    - Това би било вярно, ако двойникът разполагаше с ценна информация. Само че този е-дилър не е знаел нищо съществено, което да изтъргува.
    - Не е знаел, ако наистина е бил двойник.
    Главният секретар усети как тинята докосва брадичката му.
    - Какво имаш предвид, Oldfish? - удобно попита диетологът.
    - Преди половин година двойникът организира своето преминаване при хакерите, но при бомбения атентат изчезва не той, а истинският Главен секретар.
    - Протестирам! - извика Главният секретар.
    - Хайде няма нужда! - сряза го Big Boss. - Казвай нататък, Oldfish!
    - Двойникът заема мястото на Главният секретар. Събира информация и я праща на шефа си за да я търгува с хакерите.
    - Те могат да си я набавят и сами!
    - Но им е много трудно! Благодарение на нашите антивирусни служби това е почти невъзможно!
    - Какъв е смисълът от тези действия на Главният секретар? - попита внимателно Главният счетоводител.
    - Дестабилизира Града. Иска да доведе положението до избор на нов Управителен съвет. От негови хора. А той да го оглави.
    - Значи си имаме плъхче в леглото! - озъби се водопроводчикът.
     - Всичко това е абсурден сценарий! - Главният секретар се опита да улови погледа на някой от седналите около заседателната маса - Вие ме познавате. Знаете, че работя единствено и само за доброто на Града!
    - Стига - меко каза Oldfish. - Господине, нима не разбирате, че когато онзи човек изпълни плана си, ще ви премахне? Колеги, кажете и вие своето мнение!
    - Ние ти спасяваме живота!
    - Добре, че уловихме нещата навреме!
    - Някой хора се мислят за свещени крави!
    - Аз знам как да се оправям с плъхчета!
    - Нещо обаче не пасва! - каза Главният секретар - Добре, вредя на Града. Защо обаче избивам двойниците си? Така вредя само на себе си! Това е зле скроен план за моето дискредитиране!
    - Стига с този театър! - Oldfish стовари дланите си върху масата - Вие не сте Главният секретар! Защо ги избива знае само онзи маниак, дето се въргаля при хакерите! Може пък да е решил да изчезне и да си харчи парите на спокойствие! Може да е решил да стане хакер! Знае ли човек какво се върти в гнусния му мозък! Колеги, трябва да действаме! Става въпрос за спасението на Града!
    - Да махнем Главният секретар! - предложи шефът на рекламата.
    - Това е само един двойник.
    - Ще пратим командоси при хакерите да ни доведат онзи мръсник!
    - Някои хора се мислят за свещени крави!
    - Колеги, не е разумно да раздухваме случая! Медиите само това чакат, за да ни глозгат кокалите с месеци! - Oldfish се наслаждава за един миг на всеобщото внимание, правейки се, че си събира мислите - Предлагам ви да действаме разумно. Този човек ще продължи да носи самоличността на Главният секретар. Ще пожелае да бъде пенсиониран по здравословни причини. Запомнете, господине, ако си държите езика зад зъбите, ще получавате пенсията на Главен секретар и ще запазите цялото имущество и банкови сметки на вашия шеф. Препоръчително е да заминете на продължително лечение в Хималаите. И там има къде да харчите богатството си.
    - Това ли е лесният начин? - опита се да се усмихне Главният секретар.
    - Не, лесният начин е Управителният съвет да гласува, че по целесъобразност се закрива длъжността Главен секретар - търпеливо обясни Oldfish.
    Бившият Главен секретар мълчеше като риба в тиган. Беше на дъното на блатото и трябваше да свикне с това.
 
 
    След като вратата се затвори след бившия Главен секретар и съпровождащите го двама служители на AntiVirus Scaner System, тишината в кабинета се пръсна като взривено яйце.
    - Какъв човек!
    - Някои хора се мислят за свещени крави!
    - Плъхче е той, плъхче в килера!
    - Леко му се размина!
    - Този е само маша, онзи е за бой, дето се е скрил при хакерите!
    - Няма да му се размине!
    - Колеги! - като рибар, който изтегля препълнената си мрежа Oldfish успя да събере погледите им - Този случай е печален, защото показва, че дори и сред нас може да има саботьори. Но този случай е и радостен, защото показва, че ние имаме сили да се справим с тях. Аз съм щастлив, приятели, защото за пореден път се убедих, че ние сме не само колеги, ние сме един отбор. Огромната ни сила е, че сме съмишленици и усилията ни са насочени в една посока - за доброто на нашия град.
    Всички започнаха да ръкопляскат, Oldfish също. После продължи:
    - Сега обаче сме изправени пред ново предизвикателство - избор на Главен секретар. Уверен съм, че ще успеем да отсеем най-точния кандидат. Какъв Главен секретар е нужен на Града? Нужен е човек, доказал с дела своята лоялност към нашите общи цели. Нужен е млад, енергичен, знаещ и можещ професионалист. Нужен е човек с опит, който години наред е наблюдавал отблизо работата и я познава в детайли. Колеги, позволете ми да ви представя един такъв човек! Вярвам, че ще подкрепите неговата кандидатура.
    Вратата, водеща към стаята за почивка се отвори и в кабинета влезе секретарят на бившия Главен секретар. Бе развълнуван и решителен.
    - Поздравявам уважаемия Управителен съвет с успешното разрешаване на един толкова заплетен проблем. За мен това бе ценен урок по професионализъм. Голямото ми желание е да работя в този страхотен екип за благото на Града.
    - Колеги, моля който подкрепя този кандидат за поста Главен секретар на Града да гласува.
    Oldfish обходи с поглед присъстващите. Всички гласуваха.
    - Благодаря ви. Позволете ми от името на Управителния съвет да поздравя нашия нов колега. Честито, господин Главен секретар!
    Вторият, който стисна ръката на новия Главен секретар бе Главният счетоводител.
 
 
    Oldfish се бе облегнал назад в удобния си стол зад бюрото. Кабинетът му бе празен, но в него сякаш продължаваха да кънтят репликите от отминалото заседание.
    Чувстваше мозъка си като консервена кутия, издържала седем рунда срещу професионален боксьор тежка категория. Имаше нужда от глътка чисто уиски. И най-вече от масаж, дълъг и подробен. Но преди това имаше да свърши още нещо.
    Той натисна бутона на старовремската разговорна уредба на бюрото си и каза:
    - Нека да влязат.
    Затвори очи, вдиша дълбоко и после бавно издиша въздуха.
    Вратата на кабинета му се отвори. Влязоха пиксел 1D4C00 и скенер 1D4C00.
    Oldfish стана и радушно тръгна към тях.
    - Заповядайте, герои мои! - той стисна ръката на скенера - Градът няма да забрави направеното от вас!
    - Просто си върша работата.
    - Не, вие извършихте чудеса! - шефът на Управителния съвет се обърна към пиксела - Вие също се представихте блестящо. Приятно удивен съм от хладнокръвните ви действия в една така рискована за вас ситуация.
    - Какво стана с Шефа?
    - Вие го харесвате? Навярно имате основания за това. Той остава при хакерите, една атака срещу тях в този момент не е препоръчителна.
    - Той не е лош човек. И не би навредил на Града.
    - Напълно е възможно да е добър по душа. Но това не значи, че не може да причинява зло.
    - Мисля, че го опознах и гарантирам...
    - Упорит сте! - прекъсна го Oldfish - Вие сте роден копой. Извинете грубата дума, но тя е най-точната. Харесвам хората, които гонят до дупка целта си. Градът се нуждае от вас. Предлагам ви работа при мен.
    - Аз съм пиксел.
    - Искате да попълвате по цял ден безсмислени доклади? Не ми се вярва да го правите пак, вие вече усетихте тръпката на преследването. Но изборът е ваш. Обмислете предложението ми, не бързайте, вратата е отворена.
    Oldfish още веднъж топло се ръкува с тях и те си тръгнаха.
 
 
    Двамата седяха на бара, пиеха ледена водка и слушаха момичетата от вокалната група, които изпълняваха акапелно старовремското парче "Fragments in the drive".
    - И откъде ми дойде това чудо на главата? - каза пиксел 1D4C00.
    - Това е основният житейски въпрос - отговори му 1D45C3. - За съжаление няма доказано верен отговор. Аз смятам, че древните гърци са най-прави. Техните богове са седели на Олимп и са си правели номера един на друг, използвайки хората. Винаги има едни индивиди, които за удобство наричам "древногръцки богове". Те седят в палатката на вожда или в замъка на хълма, или в кулата на Управителния съвет и гледат как да се прецакат един друг, използвайки хората. Ти беше пионка в тяхната игра, новобранец. И което е най-важното, продължаваш да си пионка.
    - Ами ако се изнеса при хакерите?
    - И там пак ще си в играта. Ако искаш иди в някой хималайски манастир, пак си вътре.
    - На теб харесва ли ти да си пионка?
    - Интересно ми е. Освен това мисля, че не съм пионка, аз съм нещо по-така, офицер сигурно.
    1D4C00 се сети, че онзи е ченге и не му възрази. Гаврътна последната глътка от чашата си, поръча по още една водка и каза:
        - Наистина ли Шефа е Главният секретар или е двойник?
    - Няма значение, той вече е никой, Градът има нов Главен секретар.
    - Щом няма значение, защо беше нужно това разпознаване?
    - Защо Oldfish ходи всяка последна събота на месеца да раздава сандвичи на маргинализирани граждани в църквата на Програмистите от безкрайния цикъл? Защото такива са правилата на играта.
    - Аз Шефа го познавам. Той не може да убива, той по цял ден лежи и мързелува.
    - Може да не убива лично, но да дърпа конците. Да наредиш да убият някого също е убийство. Между другото, като заговорихме за убитите двойници и се сетих - ти знаеш ли, че беше включен в списъка с двойниците на Главният секретар?
    - Чух я тази глупост. Обаче аз не приличам на него. И освен това съм бял.
    - Една операция за избелване на кожата, няколко леки корекции на лицето и готово, най-доброто прикритие на Главният секретар е като белокож пиксел. Интересното за теб е какво би се случило с истинския пиксел при този вариант.
    - Ще изчезне.
    - В буквалния смисъл, физически, а Главният секретар ще заеме твоето място.
    - Защо? Нали Шефа е искал да дестабилизира града за да оглави Управителния съвет?
    - Вариант за бягство ако работата не стане. Ти си бил неговият спасителен пояс. Става напечено, той заема твоето място, Главният секретар изчезва, търсят го, не го намират, избират нов и цялата система от двойници се сменя. Онзи ще поработи известно време като пиксел и когато нещата утихнат, ще се вдигне нанякъде - в някой град-казино в Хималаите или на скандинавските плажове, за да си харчи парите на спокойствие. Между другото открихме няколко негови анонимни сметки в китайски банки.
    - Как разбрахте, че са негови като са анонимни?
    - Имаме си начини. Новобранец, ние ти спасихме живота като разобличихме навреме Главният секретар, тъй че дължиш услуга на Oldfish.
    - Искаш да приема предложението му?
    - Аз бих го приел.
    1D4C00 взе от кутийката на бара клечка за зъби и погледна дръжчицата й - на нея имаше три точки. Многоточие. Нещо премълчано? Очаквайте продължение?
    1D45C3 викна барман #15 за да поръча по още една водка.
 
 
    - Готово, господине! - каза масажистката.
    Тя го покри с чаршаф и си тръгна.
    - Благодаря ти - каза й Oldfish и се загледа след нея.
    Някой път непременно ще й скочи... Доспа му се...
    В стаята влезе иглотерапевтът.
    - Добъл ден, господин! - каза радушно той.
    - Здрасти - промърмори Oldfish и се разсъни. После се сети - Чакай, не бяха ли десет сеанса?
    - Десет за да отказе цигали. Ваша зена казала осте десет за да не цука чуздо!
    - Какво?!
    - Така казала! Няма стласно! Ляга по колем да боцка-боцка!
    - Ама как така... - изведнъж се сепна - Къде ще забиваш иглите?!
    - Има си тоцки! По клака, лъце, глава! Ляга по колем, моля!
    Китаецът заби първата игла и Oldfish стисна зъби за да не изпъшка.
    - Цука-цука, а? - каза китаецът и заби втората игла.
    Oldfish успя да не изпъшка.
    - Няма цука цуздо! - каза китаецът и заби третата игла. - Цука цуздо - не!
    За да издържи на гнусната болка Oldfish започна да мисли за приятелката си. Припомни си малките й, нежни гърди... Тънкият кръст... Колко е гъвкава... Сети се, че така може да се повреди, ако свърже момичето с болката. Бързо я махна от главата си и започна да мисли за жена си...
    - Стои милно и цака, моля!
    Китаецът седна на стол в ъгъла и май заспа.
    Oldfish отпусна изтръпналото си тяло.
    Новият Главен секретар изглеждаше управляем. Засега. Старият също беше управляем в началото, но после реши той да дърпа конците. И това му изяде главата. Oldfish бе наблюдавал стотици кариери и най-честата грешка бе точно тази - да се опитваш да дърпаш конците, докато друг ги държи. В този живот си има ред - за да плюеш от високо, първо трябва да се качиш горе. Иначе като подадеш глава, някой над теб може да те препикае.
    Никога няма да се умори да гледа как другите се провалят. И да оцелява. Трети мандат е Председател на Управителния съвет. Ще направи всичко възможно да изкара поне още три. Това ще е рекорд. Предишният Председател изкара пет мандата преди Oldfish да му уреди тържественото пенсиониране...
    - Готово, господин. Моля не мълда!
    Китаецът ловко махна иглите и намаза кожата му с ароматно масло, което приятно го затопли. Покри го внимателно с чаршаф.
     - Моля, господин, нека сега поспи. И няма цука цуздо!
    Oldfish затвори очи и заспа.
 
 
 
    Дядо Матей тракаше по клавиатурата без много-много да поглежда в екрана на монитора. До стола му стърчеше Шефа и чакаше. Зад тях Ячко помпаше бицепси с две бирени бутилки, пълни с вода.
    Хакерът се намърда в скоростния информационен канал, оттам се шмугна във видеоканала на AntiVirus Realtime Auto-Protect System и започна да пресява данните от охранителните камери.
    Откри го в коридор Р104, недалеч от ъгъла с коридор S19. Крачеше, елегантен и замислен, а в ръката си държеше червена роза.
    Дядо Матей се завъртя на стола си към съседния компютър, който бе постоянно включен към Сървъра и активира виртуалния компютърен екран на 1D4C00.
    Както си вървеше, пикселът се закова на място. Крачещите зад него избегнаха сблъсъка и започнаха да го заобикалят от двете страни.
    Хакерът се усмихна към уебкамерата върху компютъра си и каза:
    - Здрасти, новобранец! Премести се към стената, че така правиш впечатление като муха в бира.
    1D4C00 отиде до стената и застана нелепо.
    - Стресна го, дядо Матей - каза Шефа и подвикна - Не се стряскай, мой човек, ние сме!
    - Добре поне, че не застана с лице към стената! - обади се Ячко.
    - Не стой там като препил с формалин, ами се прави, че търсиш нещо по джобовете си!
    - Ама не прекалявай да не те съдят за джобен тенис на публично място!
    - Трай малко, Шефе! Новобранец, как си след щастливия финал?
    - Финалът явно е щастлив, но дали и за мен? - проговори 1D4C00.
    - Какво повече искаш?! Жив си, здрав си, герой си и имаш примамливо предложение. Между другото, добре ще е да го приемеш.
    - Защо, дядо Матей?
    - Още един наш човек около Oldfish никога не е излишен.
    - Той просто иска да ми затвори устата.
    - Дори и така да е, пак ни трябваш.
    - Излиза, че съм много ценен човек, щом трябвам и на вас, и на тях!
    - Използвай момента, новобранец, утре може и да не е така!
    - Абе, ей! - намеси се Ячко - Какво се пазариш?! Кой те спаси като те гонеха свинете, а? Чий хляб яде и чия ракия пи като невидял, а?
    - Стига, Ячко! - Шефа впери поглед в уебкамерата - Мой човек, прави каквото ти казва дядо Матей, досега който го е послушал, не е сбъркал.
    - Хайде, време е да прекъсвам...
    - Чакай, дядо Матей! - спря го 1D4C00 - Шефе, вярно ли е всичко това, което казаха за теб?
    - Кое всичко?
    - Доста е, някой ден ще ти го разкажа.
    - Значи някой ден ще ти отговоря.
    Връзката прекъсна.
 
 
    Пиксел 1D463F бе облечена в голяма бяла псевдопамучна фланелка, която й стигаше до средата на бедрата. Отпред на фланелката пишеше "Мога да мъркам, мога да хапя." Отзад пишеше "Беше предупреден." На краката си бе обула шарени чорапи от изкуствена камилска вълна.
    Докато отиваше към вратата активира виртуалния си компютърен екран и отвори прозореца на охранителната система. Пред вратата на жилището й стоеше пиксел 1D4C00. Тя спря. Виждаше го от четири гледни точки - отляво, отдясно, отзад и отпред. Беше той. И носеше червена роза. Стоеше пред вратата й, а зад гърба му течеше оределият в този късен час поток от минувачи.
    Дали трябва да му отвори? Тя понечи да се свърже с адвоката си, но спря. Деблокира защитата, затвори виртуалния си компютърен екран и отвори вратата.
    1D4C00 се стресна.
    - Здравей - каза й той.
    Тя мълчеше. Той й подаде розата. 1D463F я взе и я помириса. Въпреки, че сега бяха модерни изкуствените цветя с неутрален аромат, получен вероятно от смесването на миризмите на дъвка, шампоан и убита с бомба риба, тази роза ухаеше на роза.
    - Получи ли имейлите ми?
    Тя отстъпи навътре. Той влезе, затвори вратата и когато пак се обърна към нея, разбра, че сега ще става, каквото има да става.
    1D463F постави розата при люляка във вазата върху масата.
    Тръгна към леглото, като пътем съблече фланелката и я пусна на пода.
    Мускулите на бедрата й се изпъваха като корабни въжета пред идващия ураган.
    Завивката върху леглото й бе зелена поляна, покрита  с безброй бели маргаритки.
    Тя легна върху поляната.
    Очите й блестяха безсрамно.
    Гърдите й стърчаха гаменски.
    Пъстрите чорапи я правеха още по-гола.
    Пикселът почуства, че отиде ли там, може и да не оцелее. Той вече знаеше какво означава "страшна като войнство със знамена" (Песен на песните, 6:4)
    - Какво чакаш? - каза му тя с променен глас.
    1D4C00 плонжира в леглото и цвилейки я облада.
 
Внимание!
   Този текст е написан под непрекъснатия мониторинг на Американската асоциация за хуманно отношение към компютрите и софтуера (ААХОКС). Нито компютри, нито периферия, нито софтуеър са унищожени, повредени или малтретирани по време на работата над тази книга.
 
 Благодарности:
 
    Благодаря ви, благодаря ви много, че прочетохте тази книга.
    В този толкова значим за мен момент, когато предстои да поставя последната точка в текста, искам да благодаря и на хората, които населяват моя свят:
    Благодаря на моите родители. Без тях света нямаше да го има за мен.
    Благодаря на съпругата ми. Без нея светът нямаше да е толкова хубав.
    Благодаря на дъщеря ми. Без нея светът нямаше да има смисъл.
    Благодаря на приятелите ми. Без тях светът нямаше да е толкова интересен.
    Благодаря на всички останали. Без тях светът нямаше да е така непредсказуем.
    А ето я и споменатата по-горе последна точка

Няма коментари:

Публикуване на коментар