Аз предпочитах лютеницата. Полятата с олио филия някак си не ме привличаше. Години по-късно открих чудесния вкус на брускетите, но сега думата ни не е за тях, а за култовите храни от нашето детство.
Лютеница тогава имаше три вида – домашна, която е неописуема, понеже колкото домакини, толкова и рецепти за лютеница, вторият вид беше лютеница “момиченце” и лютеница “хорце”. На етикета на лютеницата “момиченце” имаше снимка на момиченце с омазана с лютеница уста – така става, когато човек с апетит хапва дебела филия, намазана щедро с лютеница. По всеобщото мнение “момиченце” беше по-вкусната лютеница. На етикета на лютеницата “хорце” имаше рисунка на хоро, обаче танцьорите не бяха с омазани усти, тоест дори и те не хапваха от своята лютеница, та какво да кажем за децата.
Какво хапваха децата навремето?
Навремето имаше чипс, но не като сегашния хрупкав и фин, а груб, твърд като камък продукт, добре омазан с мазнина, пакетиран в целофанени пликчета с логичното наименование “пържени картофки”.
Навремето дъвчехме и дъвки. Най-много се ценяха вносните дъвки, главно сръбски, те бяха сладки, нежни и имаха картинки, които колекционирахме. Наскоро даже намерих част от колекцията си картинки – кучето Рин Тин Тин, патока Доналд, автомобили. Имаше и български дъвки, два вида – “Идеал”, твърди като автомобилни гуми и “Бисер”, отвратителни на вкус пет бели топчета колкото грахови зърна, сложени в картонена кутийка с целофанено прозорче. Такива или онакива, българските дъвки също бяха неизменна част от всекидневието на ретро българското дете.
Сещам се за лимонадата, правеха я със захар и беше много вкусна, години по-късно въведоха евтините синтетични подсладители, които внесоха синтетичен привкус в живота ни. Освен това със захарната лимонада човек можеше да си заглади щръкналата коса, а със съвременната лимонада това не става, напротив, от нейния вкус ти щръква косата.
Не мога да не се сетя и за бозата. Внимание – тя беше без консерванти. Като я докарваха – в големи гюмове от двайсетина литра всеки, тя беше много сладка. На другия ден вече киселееше и към вечерта ставаше резлива, тоест доста кисела. Сегашната боза стои по цяла седмица извън хладилника без да се развали, представям си какво съдържа. Единственото утешение е, че може би, след като непрекъснато поглъщаме консерванти с всички храни, хубаво ще се консервираме и ще станем вечни?
Както и да е, сега ще ви припомня една рецепта от едно време, научих я в казармата. Това е рецептата за локум с обикновени бисквити. Преди още да сме чували за китайска кухня, ние комбинирахме каквото ни падне както ни падне, но все пак по някаква кулинарна логика, помня, веднъж нямаше локум и купих лимонови резанки – не се връзват така добре с бисквитите. Предполагам това е безнадеждно съчетание, щом дори и китайците, които творят чудеса в кухнята, не са ги комбинирали. За слабост ли подсказва това?…
Но да не ги мислим китайците, те се справят чудесно, да помислим за днешните наши деца. Ето един въпрос, който е хубаво да си зададем – какво закуси днес моето дете? Погрижих ли се за него? Такива въпроси можем да си зададем и утре, и в други ден, и през цялата година, като нека подчертаем, че е добре и да им отговаряме…
Снимка © Ayla87
