И аз я гледах. Пищна работа. Също като китайската кухня – феерия от вкусове, миризми, цветове и въображение, става дума за китайската кухня, пък и за закриването на игрите. Смело мога да прогнозирам, че тържествата на следващите олимпийски игри, които ще бъдат в Лондон, няма да са така пищни. Добрата стара Англия не си пада по пукотевиците, въздържани са англичаните и съм сигурен, че те добре знаят как трябва да живеят и затова Великобритания си е Великобритания и паундът си е паунд. Китай е източният тигър, който все повече е световен тигър, а Великобритания е европейският дъб, който все така си е и световен дъб.
Разликата между двете страни много добре личи и в техните кухни.
Китайската ни е добре позната, споменах за нея току-що, феерия е тя и тържество на небцето и ума.
Английската кухня е въздържана, ястията се приготвят по най-опростен начин, набляга се на хранителността и биологичната стойност. Един пример – сандвичите с краставица, те се поднасят обикновено със следобедния чай във файф о’клок и представляват филийки от бял хляб с обелена кора, намазани с краве масло и отгоре са наредени търкалца краставица. Звучи семпло и особено за нас, балканците, които веднага ще предпочетем китайската кухня с нейните пържено-люто-страхотни пикантерии. Да, но тези сандвичи с краставица са доста вкусни, макар и да не атакуват директно сетивата, те са това, което са – сандвичи с краставица и нищо повече, това се иска от тях и толкова. Това е големият урок на английските сандвичи с краставица, който е добре да запомним.
А сега за Сара Брайтман. Английската красота е като сандвич с краставица – трябва да имаш ум, за да я забележиш. Английската красавица е точно това, което трябва да бъде – красива жена, а не гейша, танцьорка в китайска опера, фолк певица, мажоретка или нещо още по-секси. Сара Брайтман пя на откриването на олимпиадата, но не затова я споменах, а заради красотата й, а също и защото тя ходи с наше момче, българче от Германия на име Луи Оберлендер, което, казват, по кръщелно е Любомир.
Какво можем да намажем ние покрай наш Любчо? Казано е – откъдето снахата, оттам родата, значи бихме могли да поприхванем някои английски табиети, няма да е вредно за населението и от това българщината ни най-малко няма да пострада, даже напротив. Аз си мисля, че няма да е лошо да прихванем английската закуска – първо, защото закуската е най-важното ядене за деня, а английската закуска е здрава и засищаща, и второ, защото английската закуска е бавна, никога не се претупва и на нея се водят разговори, добре е вкъщи да се водят разговори. Но да пием вода от английски извор, ето как Агата Кристи описва английската закуска, видяна през очите на един белгиец на име Еркюл Поаро:
“На следващата сутрин слезе за закуска в девет и трийсет. Закуската бе сервирана както преди войната. Върху електрическата печка имаше цял куп топли блюда. Сър Джордж се справяше с истинска английска закуска от бъркани яйца, бекон и бъбреци. Мисис Оливър и мис Бруис се бяха задоволили с по-опростен вариант. Майкъл Уейман бе си взел пълна чиния със студена шунка. Само лейди Стъбс бе пренебрегнала месните блюда, хрупаше тънък препечен хляб и пиеше черно кафе. На главата си бе сложила огромна светлорозова шапка, която изглеждаше не на място на масата за закуска.”
Какви изводи можем да направим от цитирания текст?
Първо, никога не закусвайте по английски с огромна светлорозова шапка. И второ – английската закуска освен обилна, е и скъпа, не е за всеки народ. Оттам нататък има два варианта – или да се промени английската закуска в посока демократизиране и свеждане до чаша шипков чай без захар, или да се промени съответният народ в посока забогатяване. Въпрос на личен избор, избор не от страна на закуската, която е просто сбор от различни храни, а избор на народа, който е сбор от различни индивиди…
Снимка © ronny7362
