Сега

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Огън и лед

В класическата басня за щуреца и мравката на кого симпатизирате – на щуреца или на мравката?

Откакто свят светува хората са раздвоени в отношението си към щуреца и мравката. Официално везните клонят в полза на мравката, обаче всички искат да са като щуреца, преследват го за автографи, а около него винаги е пълно с фенки, а пък в наши дни и с фенове, които го преследват със същите намерения, както фенките. Мравката е правилна, обаче щурецът е готиният.

Само че разумният човек никога не забравя един основен въпрос: „А когато сняг забръска що ще чиниш ти зимъска?” В класическата басня отговорът на щуреца е: „Срам не срам ще поискам от твойто житце събрано”. И мравката съвсем правилно му отговаря: „Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан”.

Това – в класиката. Иначе често пъти щурецът дава на мравката под формата на помощи или на финансиране, обикновено на траншове, на траншове, обаче първо мравката трябва да напише проект, с помощта на щуреца, разбира се.


Да видим каква е реалността. Когато навън сняг е забръскал и хубаво е навалял, какво ги влече да правят и щуреца, и мравката? Разбира се, да излязат някъде сред природата, да газят бял пръхкав сняг, може нещо снежни топки, може някой снежен човек, може ски или шейни. Идилия.

А когато щурецът или мравката се приберат някъде под покрив и двамата гледат да седнат на маса, човешко е. В такова време, на забръскал сняг, най-много на маса върви нещо там цър-пър, а ако става дума за „на маса” в прекия смисъл, значи трябва да поговорим за флам-бирането.

Откакто човек е открил огъня, все го влече да насяда около него и да си приказва, загледан в пламъците. А пък често пъти разговорът може да секне за малко и тогава всички мълчат, просто загледани в пламъците. Огънят не само топли тялото, той топли и душата. Може би този ни стремеж да се съберем около огън прави така популярно фламбето.

Фламбето е нещо просто, но си има своите тънкости и най-тънката от тях е човек да не запали къщата докато смайва гостите си с огнени ястия.

За фламбиране са необходими огнеупорен съд, най-добре тиган и спиртник за подгряване, който подпомага фламбирането, но не е задължителен. Алкохолът, който ще се използва, зависи от продуктите за фламбиране – за пикантни ястия уиски или водка, или дори джин, за бяло месо – коняк или ракия. За плодове подходящата напитка е съответният плодов ликьор. Майсторите смесват два или три вида напитки. Алкохолът под 40 градуса не гори добре и затова винаги се смесва с чист спирт.

Основното правило при фламбирането е, че алкохолът не бива да изгори напълно, а пламъкът се угася като се покрие с капак.

Докато търсех интересна рецепта за фламбе, открих, че всичко става за фламбиране, включително разни супи и сладолед. Да не се правим на прекалено интересни обаче, нека да фламбираме банан:

В тигана за фламбиране стопяваме масло и леко запържваме обелените банани за по 2 минути от всяка страна, като ги въртим непрекъснато. Поръсваме бананите с малко захар. Наливаме алкохол около плодовете, най-добре силен плодов ликьор и запалваме. След няколко секунди похлупваме пламъците, после прехвърляме бананите в чинийки и ги поръсваме с настърган шоколад или захарни пръчици, може и сметана да сложим. Супермайсторите готвачи в този момент пак заливат порциите със силен ликьор и отново ги фламбират, но и ако пристъпим към директна консумация не е грешка, даже напротив.

Една подробност – за какво да мислим, докато сме се събрали около пламъците на фламбето? Може би за старите басни, които днес вече не са такива, каквито бяха. Също и за новите басни, но фламбирането трае толкова кратко, че за това надали ще ни остане време. Нищо, всъщност ние живеем в новите басни и ако се огледаме, може би ще разберем какви са те…

Снимка © kenhamrock

Няма коментари:

Публикуване на коментар