Сега

понеделник, 26 септември 2016 г.

Животът ни като виц - 26.09.2016 г.


Отпразнувахме Съединението, после Независимостта, но ние си знаем доколко сме съединени и независими. На кого му пука, като има 4+4 почивни дни! Всъщност на гърците им пука - според статистиката все повече българи ходят натам по празниците. Пак според статистиката този туристически сезон у нас е много успешен. Може би броят мигрантите като туристи?! Или някой пере пари? За това статистиката мълчи, ето други данни с виц: Всеки втори мъж смята, че той е първият.

Още статистика -10% от местата в СУ остават незаети и след допълнителния N-ти поред прием, подобно е положението и в останалите български университети, макар за тази година одобрените от държавата места да са с 9000 по-малко спрямо миналата. Боли! Добре, бе, имате вишо, и на това ли да ви учим - правете "делчо"! Записва се да учи и част от субсидията в плик - и за вас има, и за него. Обаче висшисти, увират ли им главите! Пак държавата ще трябва да се намеси и вместо задължителна военна служба, да се въведе задължително висше образование за младежите и девойките, може и да се почерпи здрав опит от системата на запасняците - всеки неосвободен по уважителни причини българин до 55-годишна възраст да подлежи всяка година на до три месеца университетски запас, по време на който да доразвива знанията си по специалността, която е завършил, а ако не е завършил, в шестмесечни курсове да придобива специалност и съответно, звание "висшист от резерва". Ех, променят се академичните неща, резултатите във виц: Преди хуманитарист беше този, които се занимава с литература или знае езици, а сега - който е забравил таблицата за умножение.

Прочети целия текст във в-к "Сега"

понеделник, 19 септември 2016 г.

Животът ни като виц - 19.09.2016 г.

Крайно време е да признаем - емигрантите, мигрантите, нашествениците, натрапниците, или както там ги наричаме, са възможност за спасение на България. Парадокс? Не, парадокс е друго, пример с виц: Мнозинството от жените имат гениални деца от мъже идиоти. 

А мигрантите са реалност. Какво, ще ни вземат работата? Дай Боже, та да я свършат! Ще разпънат шатрите си или в каквото там живеят на нашата земя? Да ги разпънат, та да не пустее! Ще се настанят в къщите ни? А как инак изоставените ни къщи няма да рухнат? Ще... Как да кажем... Забременят жените ни? Ами ние като гоним покемони наместо фустите, друг трябва да вземе присърце прираста на населението! Но замълчи, сърце, нещата са твърде сериозни, за да не ги подплатим с виц: 

- Мамо, защо страната ни е бедна?

- Защото "мозъците" изтичат в чужбина.

- А защо "мозъците" изтичат в чужбина?

- Защото страната ни е бедна.

Това дали беше парадокс? Със сигурност обаче е действителност. Действителност парадокс. И ти трябва да живееш в нея! Ако се вслушаме в западняците, които, знаем, са еврогейове, но инак са поизмислили това-онова, спасението е, като променяш това, което не харесваш. И някои нашенци не вегетират, променят - един драсне клечката на тютюневите складове, друг самосрути някой паметник на културата, трети напук на закона за запазване на енергията изобрети перпетуум-мобиле от тип "ще строим - няма да строим АЕЦ "Белене". А останалите? Те, също както във вица, са над тези неща: Не се смея на джуджетата, аз съм над тези неща.

Прочети целия тексст във в-к "Сега"

неделя, 11 септември 2016 г.

Животът ни като виц - 12.09.2016 г„

Нищо ново от изминалите дни - все така в света сме като малкия Иванчо сред батковците и какичките. Следва виц, но понеже вицовете за Иванчо са, знаете, твърде блажни, този няма да е за него: Изпивайки развалено мляко, разбрах, че не можеш да заповядаш не само на сърцето, но и на червата си.

Тези дни Северна Корея взриви атомна бомба, Русия тества успешно междуконтинентална балистична ракета, а в България от наплива от мигранти се изтощиха батериите на термокамерите на границата ни. Няма да споменем дори твърде елементарното обяснение "Кой за каквото учил", а ще се заровим в дълбочина - и Северна Корея, и Русия имат велики кормчии, всеки по своему авторитарен, докато нашият ръководител е обикновен човек, един от нас. Я си представете да заповяда той: "Народе мой, изстреляй междуконтинентална балистична ракета!", особено сега, когато всяка налична тенекия е покрита с чушки за печене и всеки оцелял умствен потенциал калкулира релацията свободни пари - налични буркани - необходими зеленчуци! Завършекът на тази хипотетична ситуация е с виц: Звъни зрител в студиото на дискусионно публицистично предаване: "Здравейте! Имам въпрос във връзка с темата за изборите - каква бира да избера, светла или тъмна?".

Нас с атомна бомба или междуконтинентална балистична ракета не можеш ни уплаши, но, виж, за мигрантите по границата сме безкомпромисни. Спокойно, обявена е обществена поръчка и след два месеца който иска най-евтино, ще рециклира батериите. А дотогава, питат барикадирали се в мазетата си пригранични нашенци. Дотогава ще се възродят стари, но златни практики - граничарите ще патрулират със съответните кучета, внесени от Северна Корея, местното население и пионери (пак оттам) ще тичат в заставата, колчем видят подозрителни лица. Страничен ефект - шпиономания. Сефте комендантски, както казваха навремето граничарите! Подробности с виц: 

- С какво се занимаваш в свободното си време?

- Шпионирам.

- Сериозно?! Аз пък обичам да се разхождам в парка.

- Зная.

Прочети целия текст във в-к "Сега"

петък, 9 септември 2016 г.

Боб ли бе да го опишеш

Сипах си бобена чорбичка, пък седнах да си я изсърбам, но не забравях да хвърлям по едно око на телевизорчето върху хладилника в кухнята, за да не пропусна любимото ми телевизионно предаване за разследваща журналистика и балет "Срещу косъма". А, то започна!

- Здравейте! - каза любимата ми разследваща журналистка, бивша балерина. - Намирам се на митницата, където българските митничари са разбили най-големия на Балканите, в Европа и в света контрабанден канал за боб!

Веднага ми стана интересно! Сипах още стрити сухи люти чушки в бобената чорбица и наострих уши.

- Защо най-големият - въпросът ми е към митничар Петров, - продължи любимата ми разследваща журналистка.

Напет граничен служител отговори бойко:

- Защото никъде другаде няма контрабанда на боб, само в България.

Тя го засече ловко:

- А защо в България има контрабанда на боб, питат милионите телевизионни зрители?

- Причините са икономически. Опитът ни учи, че където има икономически причини, контрабандата веднага надига грозната си глава.

Прочети целия текст във в-к "Сега"

четвъртък, 1 септември 2016 г.

Така си живеем

Като разбра, че съм журналист от медийна империя, онзи пребеля като ханъма без бурка.

- За учебниците ли? - изхъхри.

- За учебниците - казах съпричастно и мъжът тръгна да се беси с вратовръзката си на стоящата закачалка.

Овладях го с поглед, седна си зад бюрото. Заговори така, сякаш се прощаваше с близките си, седнали някъде там, пред телевизорите:

- Новите учебници по история са шест...

- Защо точно толкова?

- Шестобална система, знаете.

Кимнах, той продължи:

- И шестте варианта отговарят на учебната програма, а различното е подходът на излагане на учебното съдържание...

- Как така различно? Историята си е история! - прекъснах го пак.

Той метна поглед към стоящата закачалка, но вратовръзката му бе в мен, та каза:

- Това не е математика, където двойката или стотицата вари я, печи я, все си е двойка или стотица. Тук има нюанси, има тълкувания.

- Да поговорим за тях.

Казах това с онзи радушен тон, който е запазената ми журналистическа марка и от който министър-председатели припадат, а босове на силови структури се изпускат, та се наложи да го изчакам около минута да премине животът му като на филмова лента пред очите му, преди да заговори като зомби:

- Има групи хора и цели общности, които взимат историята присърце и всяко нейно тълкувание извън тяхното им действа зле. Нима трябва да нараняваме хората, кажете?

Прочети целия текст във в-к "Сега"

неделя, 28 август 2016 г.

Животът ни като виц

Истината е, че на почти никого не му пука. Вярно, има хора, дето се тревожат, интересуват се, изискват, настояват, протестират, но тези "почти" са толкова малко, че все едно ги няма. Който не вярва, да се огледа в какъв свят живеем. Междувременно виц: Никога не обвинявай себе си за това, за което можеш да обвиниш системата.

Какво нещо! Светът очевидно свършва, народи мигрират, войни бушуват, икономическите неща никакви ги няма, за морал да не говорим, а ние ловим покемони! И даже се радваме - да не седят децата пред компютрите, да излязат навън, че и ние покрай тях. Със сигурност след 30 години този виц ще е реалност: 2046 година. Бащата: "Какво мързелуваш по цял ден?! Аз на твоите години вече ловях покемони!".

Сякаш всичко ни е наред, та основната ни грижа са смартфонът, колата и нейл артът. Да теглиш заем, за да си с най-модерния телефон! И този виц скоро ще е реалност: Пропилях по теб най-хубавите проценти от батерията на телефона ми! И всичко това се прави не с пистолет в гърба, а по желание, даже стръвно. Къде си, Макаренко, да видиш реализирана тезата си, че висшата форма на дисциплина е да вършиш нужното не по принуждение, а по вътрешно убеждение! Не че някой се опечалява от всичко това, напротив, налице е даже гордост, илюстрирана с виц: Кой казва, че българите сме с робска психика?! Вижте колко хора пушат до табелките "Пушенето забранено"!

Прочети целия текст във в-к "Сега"