Сега

петък, 26 август 2016 г.

Информационно решение двоен препек

- Въздухът трепери, мирише на пари!

Комшията потрива ръце, очите му светят като на скулптиран български владетел и дори жена му този ден се върти край печката не като Лукреция Борджия, а някак като Наташа Ростова на първия й бал.

Оставям корнишоните на кухненската маса, сядам и за да ускоря процеса, питам:

- Откъде ще изгрее слънцето на нашата улица този път, комши?

Той отпъди с ръце гълъбите, кацнали на перваза на прозореца, снижи глас:

- Просветното министерство ще обяви нова обществена поръчка за информационни материали! Два милиона лева търсят своя собственик! Кой, ако не ние, кога, ако не в указания в заданието срок!

Търпеливо чакам да се оттече интелектуалният първак. Комшията продължава:

- И ние можем да брандираме хавлии! И ние разполагаме с топки, гонещи стреса у учителките!

- А дали това са най-подходящите рекламни материали? - насочих процеса правилно. - Гарантират ли те поръчка?

Комшията заприлича на болен от маралия, сполетян и от алкохолен делириум вследствие на самолечение с народна медицина:

- Какви ги говориш?!

Прочети целия текст във в-к "Сега"

неделя, 21 август 2016 г.

Български летни олимпийски игри - 4

В скарата няма малки и големи народи

По телевизора с изключен звук някакви коментират представянето ни в Бразилия, с комшията обаче нямаме време за глупости, ще реформираме спорта. Започваме, естествено, с носталгия:

- Къде ги железните мъже на България! Къде ги златните ни момичета! - вие комшията.

- Няма го вече българския спорт! - отливам капка от ракията.

Отпиваме кахърно.

- Знаеш ли къде е проблемът? - казвам.

Комшията ме гледа с очите на обнадежден пекинез.

- Храната прави борбата! Това беше тайната!

Той се колебае.

- Сега времената са други. И до клозета ходим с дънки, с жената вечер в леглото си чатим, вместо да си се зъбим както си му е редът!

- Чатиш ти, щото за друго не те бива! - долита откъм печката женският вариант на гласа на Боримечката, изигран от Петко Карлуковски във филма "Под игото".

Комшията мърда с уши, аз приглаждам с длан парче вестник със следи от увиван в него магданоз.

- Тук пише, че поляци са спечелили шампионата по печене на грил, който се е провел - внимавай, комши! - за осми път и са участвали 24 отбора от 18 страни. Е, знаят как да се състезават хората, а пък ние зяпаме и се чудим защо високото спортно майсторство никакво го няма!

Комшията заприличва на току-що топнат във водите на река Йордан, шепне:

- Има надежда, има!

Прочети целия текст във в-к "Сега"

четвъртък, 18 август 2016 г.

Да мислим правилно

Колкото по-близо са президентските избори, толкова повече имена за евентуален български президент се спрягат. И пак, както при всички избори - и парламентарни, и местни - се изпуска от очи най-важното, формулирал го е още навремето Димитър Подвързачов: "Дай на българина власт - и той започва да се разпорежда като в неприятелска държава."

За министър-председател и кметове ще му мислим, като им дойде времето, но сега трябва да си го кажем високо и ясно - бъдещият президент на България не бива да е българин! След Освобождението как си докарахме вносен княз, че и цар? В тази посока трябва да мислим.

В българската политика вносни много. Думата ни обаче не е за обслужване на чуждестранни интереси, а за човек, формирал се в чужбина. В този ред на мисли някои се сещат за Симеон Сакскобургготски. Самият той май помръдна вежда в посока "Дондуков" 2. И като спрягаха миналия месец името му в БСП за евентуален техен кандидат, само той не се смя с глас. Това обаче явно се размина, не ще имаме президент, към когото да се обръщаме с "другарю цар". И имаме още един довод, че президент трябва да стане някой, който няма нищо общо с нас, българите.

Качваме се навръх Балкана да огледаме докъдето поглед стига.

Прочети целия текст във в-к "Сега"

понеделник, 15 август 2016 г.

Български летни олимпийски игри - 3

Здраво зеле в здрава каца

Спортен привет от българския отговор на бразилските олимпийски игри! Да, бразилците ги боли! Да са се подготвили! Какво са четири години за подготовка?! Ние сме се готвили десетилетия, столетия, повече от хилядолетие! Но замълчи, сърце, предстои олимпийската надпревара в маратона!

В далечните времена прашен вестител е дотичал с вестта за победата над персите, след което е издъхнал от умора. В наши дни вестителят е баба Пенка от квартал "Баталова воденица", която доприпква с вестта, че на зеленчуковата борса в "Дружба" са пуснали камби с 5 стотинки килограма по-евтини, след което сяда на сянка пред блока да си поеме дъх. Минути по-късно чуваме началния съдийски сигнал и баба Пенка с плътна група опитни състезателки хукват към зеленчуковата борса, повлекли пазарски чанти на колелца. Слънцето спряло неспортсменски пече, ала това не им попречва да изчакат под стоманения навес на спирката рейс 204, след което да го щурмуват така, както древногръцките войни са щурмували само в сънищата си! Рейсът с маратонките потегля, да се пренесем на следващата спортна площадка.

Прочети целия текст във в-к "Сега"

четвъртък, 11 август 2016 г.

Знаете как е

Ако сутринта късметчето ми с кафето не бе "Предпазливия и Господ го пази!", никога нямаше да спра на светофара. Аз в тези неща не вярвам, но предпочитам да не споря със Съдбата, знаете как е.

Стоя, чакам - червено. Теглих, на който е по светофарите, една засукана с подчинени изречения, лирически отклонения, хипертекст и неочакван финал - филолог съм, знаете как е, и чух до мен:

- Търпение му е майката!

- Ако не светне зелено, ще кажа и за майка му!

- Новото трудно си пробива път у нас!

Погледнах го - среден на ръст, поодъвкан, стремеше се да е в сянката от стълба на светофара.

- В София светофари има открай време! - казах с гласа на потомствен софиянец, някои от вас знаят как е.

- Обаче умни светофари има отскоро!

Мерна ми се в главата вестникарско заглавие. Огледах светофара:

- Този не ми се вижда много умен!

Мъжът въздъхна:

- Оглупяха на родна почва, не издържаха и ден!

Прочети целия текст във в-к "Сега"

понеделник, 8 август 2016 г.

Български летни олимпийски игри - 2

Който бие, обича спорта

В кабинета на силовата министърка цареше строга секретност - пердетата бяха дръпнати, светлината на лампионите бе приглушена с розови воали, парфюмът бе мускусно тайнствен.

- В тези кратки срокове няма как да се справим, без да използваме наличната обстановка - докладва главният секретар. - Всъщност това може да стане основният ни коз срещу онези в Рио.

- Нашата екзотика срещу бразилската такава? - вдигна вежда министърката.

- Е, можем да опитаме да ги бием в тяхната игра - и плажове си имаме в България, и травестити....

Нейната преценка бе мигновена:

- Не.

- В такъв случай ще ви зачета работния вариант на операцията с кодово наименование "Който бие, обича спорта"... - той разтвори папка - Талисманите на нашите олимпийски игри по аналогичен начин са два. Ганиус е смесица от всички българи - той се ослушва, мърмори, налита на чуждо и бяга от отговорност. За другия талисман дълго се чудихме, все пак онези избраха ягуар, но ние мисля, че ги надскочихме с Пешо Изверга, 112 висящи дела, като го видят, свидетелите припадат, прокурорите застават мирно, а със съдиите отдавна е на "ти".

- Ягуара не го ли застреляха преди време? - припомни министърката.

- Нашия също го застреляха онзи ден. Стойне Авокадото...

- Авокадото?

- Където има престъпление, рекет ли ще е, проститутки ли ще са, контрабанда ли, наркотици ли - той все е вътре. Пълнеж, един вид. Та, Авокадото гръмнал Изверга пред бара си, твърди, че го е помислил за покемон, което звучи достоверно - знаете го Изверга каква физиономия има, но следователят е уверен, че става дума за спор за паркомясто, обострен от неизпълнено обещание за женитба...

- Продължете с олимпиадата.

Прочети целия текст във в-к "Сега"

петък, 5 август 2016 г.

Антиправителствена пропаганда

Бурката бе на път да се пръсне по шевовете си. "Явно е тамошен супермодел", помисли си собственикът на фирмата за бързи кредити. После забеляза широките рамене и разбра, че това е дегизиран мъж.

- Не на мен тия! - подвикна и понеже онзи можеше да е чужденец, добави - Ей, чш!

Миг колебание и бурката бе махната. Лихварят ахна:

- Господин...

- Тихо! - прекъсна го посетителят. - Без имена! Политическите ни противници само дебнат какво да използват в антиправителствената пропаганда!

Домакинът припряно отстъпи стола си:

- Заповядайте!... Какво ви води при нас?

- Идвам да ме подстрижеш!

Погледът му се плъзна по голата глава и лихварят разбра, че това е проява на прочутото чувство за хумор. Засмя се учтиво, с уважение. После стана сериозен: 

- Натопили са ме за данъците и вие лично ще ме санкционирате? Лъжат!

Посетителят махна с ръка:

- Остави данъците! Чакаш ли на данъци, спукана ти е работата! Заем ми трябва!

- На вас?!

- Не съм ли човек?!

- Е да, даже може да се каже, че сте най-човек... Но заем от фирма за бързи кредити?!

Прочети целия текст във в-к "Сега"