Сега

петък, 24 март 2017 г.

Ще отминат изборите...

- Кажете, болният? - доктор Иванов повдигна глава, а след това и вежда. - А, вие не сте ли депутатът, как ви беше името...

- Не съм, не съм! - замаха с ръце посетителят. - Докторе, помагай, подувам се!

- Е-е, защо им вярвате на медиите? Лъжат ви... Леко, че ще се търкулнете към бюрото, Здравната каса не дава пари за ново!

Депутатът сякаш се засрами:

- Аз от тревога... Вижте, докторе, подуваме се, затова и не присъстваме на пленарни заседания - зала за 240 депутати, а вътре я се поберем 10 човека, я не, няма място за повече!

- Защо смятате, че се подувате? - захапа химикалката си лекарят.

Прочети целия текст във в-к "Сега"

четвъртък, 2 март 2017 г.

Ама и история!

Сега много се говори за учебниците, за часовете в училище, за тяхното съдържание и все в посока опростяване, съкращаване. Това сигурно е правилно и не то ме вълнува, вълнува ме защо аз още не съм се включил в тези процеси. Казано е, че трябва да се опростява и значи "всякоя възраст, класа, пол, занятье" и така нататък (чели сте го, преди да опростят съответното учебно съдържание) трябва да се включи, редно е да взема и аз "участье в това предприятье". 

Хващам напосоки един учебник - оказва се, че е по история. Винаги ми е правело впечатление, че в училище прекалено много се набляга на историята. Години наред кой какво прави, аз току се възмутя:

- Абе, много се набляга на историята в това училище!

Пък хората ме успокояват:

- Спокойно, като му дойде времето, ще намалят часовете по история!

Знайно е, че ако достатъчно дълго стоиш край училището, рано или късно ще намалят нещо. Е, този момент настъпи.

Интересно обаче как да стане това намаляване?

Дали да разредя материала? Да речем, царете - на всеки четирима царе трима се учат, един не се учи, примерно Луи XIII, Луи XIV и Луи XV се учат, обаче за Луи XVI и дума не се обелва в час по история.

Възможен е и друг подход

Прочети целия текст във в-к "Сега"

петък, 20 януари 2017 г.

Номера

Студ, сняг, виелици, заледявания, навявания и оскотявания в цялата страна! Как да пътуваш в такова време?! И уж според сезона най-сигурен е железопътният транспорт, а медиите такива неща тиражират, че най-добре човек да се престори на мечка и така, в летаргия, да оцелее до пролетта! Ала налага ли се, уви, ще се пътува...

Подреждах разни гащи в сакчето и си мислех в какъв ли вид ще пристигна в крайната гара - дали обвит в необработени зверски кожи, с подострена тояга в ръцете и с висулки по мустаците, или красив и спретнат европеид. И звънна звънецът на входната врата. Отворих - жепеец, със служебна шуба и поизмачкана фуражка, ведър:

- Добър ден!

Отговорих подобаващо, гледайки въпросително.

- Онзи ден сте купили превозен документ?

Потвърдих.

- Е, вашето пътуване може да започне! - зарадва се униформеният.

Пообърках се, но ми хрумна обяснение:

- Заради метеорологичните неща извозвате пътниците от врата до врата?

- Нещо такова - уклончиво отговори той и усетих, че трябва да го поканя вътре.

В антрето той се огледа:

- Уютно жилище! А, и аз имам пукнатина на стената! Оттатък е асансьорната шахта, нали? Ех, типово строителство!

Събу се. Седнахме в хола.

- И сега аз какво, трябва да тръгна по-рано за сутрешния влак? - казах. - Ей сега ще нахвърлям багажа и...

- Не се притеснявайте - прекъсна ме жепеецът, - ще тръгнете навреме. А вещите си по-добре поставете обратно по местата им, по-удобно ще ви е да ги ползвате, докато отсъствате.

Прочети целия текст във в-к "Сега"

понеделник, 16 януари 2017 г.

Животът ни като виц - 16.01.2017 г.

Голотата ще спаси света или поне българската му част! Не красотата, защото не всеки човек изглежда добре гол, ненапразно голотата е наказуема - не защото съответният индивид е гол, а защото наранява очите ни с шкембето си, примерно. Това се потвърждава и от факта, че към красивата голота се отнасяме снизходително, даже някак толериращо - да вземем голите снимки на онази мома от Външно министерство. Страничен ефект с виц: 

- Имаш ли голи снимки на годеницата ти? 

- Не. 

- Да ти дам няколко? 

Български учители рипнаха да се снимат голи в подкрепа на свой колега. Като чу това, пишещият тези редове бе споходен от ярки спомени за своите учители - като изключим една преподавателка по физкултура и - парадоксално, но факт - няколко преподавателки по пеене, останалите хич не бяха подходящи за разголване. Това по спомени, де, но и инак - да си представим гола на календар онази преподавателка по математика от седемдесетте години на миналия век, която при неприлежание или недисциплинираност "шокаше" по главата с огромния си пръстен с рогца провинилия се, което предизвикваше у останалите обесници в класната стая див възторг и веселие... Не, категорично не! Грешка ще е, подобна на тази от вица: 

Съпругът заварва гол мъж на спалнята и жена си в гардероба. Крещи: 

- Колко пъти да ти казвам?! Ти стой в леглото, а той да се крие в гардероба! 

Прочети целия текст във в-к "Сега"

петък, 13 януари 2017 г.

Да му мисли енергийната мафия

Седим с комшията край отворения хладилник да се топлим - навън е минус 13, в хладилника е плюс 4, и ни е уютно, нищо че жена му мърмори за сметката за тока и как хората се топлят с енергийно ефективни климатици.

- Това е хладилник енергиен клас А ++++! - успокоява я комшията, а аз си мълча, нищо че той надписва някой и друг плюс. - По света тепърва ще дораснат до тази революция в отоплението!

Жената някак ругателно захваща шумно пържене, с комшията се отдаваме на същественото - аз замезвам с каквото ръка докачи из хладилника, той развива теорията си:

- На България не са нужни нови ВЕЦ-ове, ТЕЦ-ове, АЕЦ-ове и други такива, нужни са СВИНЕЦ-ове!

- Хляб или свинец! - промълвих с пълни уста. - И ние днес така!

Прочети целия текст във в-к "Сега"

неделя, 13 ноември 2016 г.

Животът ни като виц - 13.11.2016 г.

Имаме си нов президент, честито. Древни мъдреци са казали: "И това ще мине". А докато минава, виц за разтуха, че не само у нас нещата вървят дявол знае как: В Америка експериментът за предаване на президентската власт по полов път се провали.

Как се получиха тези изборни резултати? Не у нас, у нас дори и най-изчанчените изборни резултати са закономерни, базират се на народния вот (продажбата на гласове също е вот, съчетан със социологическо проучване колко им е акълът на избирателите). Защо бе тази изненада в Америка? Докато умните се наанализират, останалите пускат вицове: Обама споделил: "Исках да отстъпя мястото си на възрастната дама, но дядката се оказа по-пъргав".

И сега какво? Положението в Америка може да се опише с едно изречение, по-точно виц: Доживяхме! Милиардери се настаняват в безплатно държавно жилище, обитавано преди това от семейство афроамериканци. Положението в България също може да се опише с едно изречение, по-точно нецензурен израз, който започва с "Е сега си" и завършва няма да напишем как. Впрочем у нас този израз е съвсем на място почти винаги след взимане на някакво управленско решение, особено от суверена.

Прочети целия текст във в-к "Сега"

понеделник, 31 октомври 2016 г.

Животът ни като виц - 31.10.2016 г.

София е преживяла англо-американските бомбардировки и копаенето на плавателния канал Панчарево-Павлово, към тези човешки епопеи се добави и концертът на Слави Трифонов в събота. Професионалният патриот и служителите в неговата фирма за съответни услуги на населението поднесоха на събралото се множество недвусмислено послание, но какво е то, мнозина не разбраха; за да достигнеш подобни висоти, или може би дълбочини, трябва искрено да приемаш чалгата - музикална и политическа. Още за искреността с виц: Невестата се преструва, че е девствена, женихът се преструва, че е намерил единствената, сватовете се преструват, че се харесват, и само гостите са искрени - дошли са да хапнат и пийнат и хапват и пийват.

В случая с тази, а и с други патриотични дунанми хапват и пийват организаторите, публиката също не остава с празна уста - както ни учи житейският опит, тя най-често остава с пръст в уста. Но стига за това, да оправим, така да се каже, вкуса в устата с рязка смяна на жанра в съответната стилистика, разбира се:

Концерт класическа музика. Зрител се обръща към съседа си вляво, шепне:

- Извинете, вие ли казахте "Ваш'та мама"?

- Не.

Зрителят задава същия въпрос на съседа си вдясно, но онзи също отрича. Зрителят въздъхва:

- Ясно, музикалното изпълнение го е инспирирало...

Прочети целия текст във в-к "Сега"