Аз се сещам за “Златният Орфей”, много ранен детски спомен ми е той и затвърждаван всяка година, сега и насън да ме сбуташ и да ми кажеш “Златният Орфей”, веднага ще отговоря Анита Хегерланд. За по-младите читатели нека да дам допълнителна информация – Анита Хегерланд е от Норвегия, тогава беше 8-9-годишно дете, което симпатично изпя на фестивала песента “Арлекино”, очарова всички, а пък аз, нека да разкрия сърцето си, тогава също 8-9-годишен, бях влюбен в нея.
Между другото на “Златният Орфей”, пък и в естрадата изобщо, най-много се пееше за любов. Изсвири оркестърът първите акорди, изпее изпълнителят “обичам те” и започва да уточнява “твоите очи, твоите ръце, твоите коси” и така нататък орган след орган и крайник след крайник, на части се изпяваше влюбеността, за да не вземе случайно на към секс да отиде работата.
Не това обаче е голямата грешка на естрадата, която я прати в златния архив на музиката, а неправилният инструментариум, с който боравеше тя относно любовта. То си се знае – любовта на мъжа минава през стомаха. Не през очите, не през ръцете, да не говорим за косите, веждите и мустаците. Трябваше дейците на естрадата да се посъветват с готвачите и тогава вместо да пеят “твоите очи, твоите коси”, щяха да пеят “твоите сърми, твоята мусака” и естрадата щеше да пребъде. Доказателство – попфолкът, респективно чалгата.
Защо това е най-жизнената музика? Защото там любовта се трактова правилно, пример песента “всичките прасета на мезета”, суперхит и ненапразно, не може да не е хит песен, в която влюбените разфасоват де що има прасета, следва консумация, два стомаха в един се сляха и накрая влюбените се озовават на седмото небе, глухи за останалия свят и най-вече за подканите да платят сметката.
Сега “Златният Орфей” го няма и не защото е забранен, просто сега времето е друго, сега времето е за бира, секс и рокендрол. Виждате колко прямо е всичко, няма ръце, очи, коси, направо върху секса се съсредоточава работата, но за него ние сега няма да говорим, който се интересува за подробности, има купища литература по въпроса, най-често богато илюстрирана. И за рокендрол няма да отварям дума, той не е за тълкуване, той е за слушане. Сега ще отворя дума за бирата.
Освен чудесен релаксант – когато е в умерени дози, бирата е и страхотно допълнение за ред ястия. Класика, която е гениална в своята простота е пилето с бира. Сега ви предлагам варианта пилешки бутчета с бира, понеже, поне според моята кулинарна школа, бялото пилешко месо не върви с бира. И така, как се приготвя това кулинарно вълшебство? Първо, надувате парчето “Бира, секс и рокендрол” на Георги Минчев. След това измивате бутчетата, които може да са само долни, може да са само горни, а може и да са смесени от двата вида. Слагате ги в тава, сипвате малко вода, сипвате и повечко бира, посолявате, слагате дафинов лист, много чесън на едро и мятате във фурната, това е цялата философия, пече се бързо и ако ви се занимава, последните петнайсетина минути често-често обливате бутчетата с вълшебния сос, за да стане кожата им хубава като на добре поддържана манекенка. А, ето къде се крие подводен камък – да не се изпари сосът, следете го зорко и ако количеството му застрашително намалее, долейте гореща вода. Това е то, какво му трябва на човек – една проста, но мераклийска рецепта и бира, секс и рокендрол, в умерени количество, все пак…
Снимка © marxus
