Нищо не сгрява така добре, както супата. Ненапразно най-хубавата серия книги за нещата от живота се нарича “Пилешка супа за душата”. Освен пилешката супа, която е класика по света, не бива да пренебрегваме и шкембе-чорбата, която е класика у нас. Има и други супи, но коя е най-хубавата ще стане ясно след малко от класацията на супите, тъй че четете по-нататък, гвоздеят в текста предстои.
Между другото, супа става и от гвоздеи, най-питателни са тези, с които едно време са обковавали обувките. Да си спомним класиката “Треска за злато”. Там Чарли Чаплин е затрупан от снега в малка хижа заедно с огромен златотърсач. Глад, много глад и бруталният съквартирант започва да халюцинира, вижда Чарли като кокошка. Всички тръпнем, питаме се – ще попадне ли в казана малкият човек?! В този момент той събува обувката си и сварява супа от нея, така овладява поне за малко положението.
Интересно, как е по-правилно да се каже – супа от обувка или чорба от обувка? Да се обърнем за справка към един класически български специалист – Бай Ганьо. Цитирам “Това какво е, супа ли е? А-а, аз обичам супа. Чорбата е турско ядене. И ний сега повече супа ядем. Ах, пърдон, извинете, оцапах ви бохчата…” Виждаме как Европа е разделена на две – на хапващите супа и на хапващите чорба. Виждаме и какво става, когато чорбарите отидат при супистите. Финалът обаче е щастлив, той не е описан при Алеко, но ние, като чеда на телевизионното време, го знаем – след “Ах, пърдон, извинете, оцапах ви бохчата…” се появява госпожа Иречекова с най-новия прах за пране и бохчата, тоест покривката, отново засиява с белоснежна чистота.
Питам се, а каква ли реклама би станала от описаната под манастирската лоза от Елин Пелин “Чорба от греховете на отец Никодим”? Вие мислете телевизор ли ще рекламираме с нея или някакъв пъпкотрепач, а аз ще ви цитирам какъв фасул е нужен за такава чорба “За всяко мое прегрешение, с дело или с помишление, оставям тук по едно бобено зърно – черно за непростимите и бяло за тия, които хвърлят душата ми в съмнение и мисълта ми не може да разграничи грях ли са, или не.” Такава е чорбата от греховете на отец Никодим, изпълнена с черни и бели бобчета. С нея можем да рекламираме супер коли, мощни джипове, бързи роудстъри и шикозни лимузини. Като гледам нашите улици, претъпкани с какви ли не бели и черни супер коли, луксозни, красиви и скъпи като седналите в тях честни девойки, изрядни бизнесмени и супер политици, това е днешният вариант на чорба от грехове или по-скоро, каша.
Слава Богу, освен джипове и плоски телевизори, у нас има и боб, вярно, вносен е, но сега светът е едно голямо електронно село и ние като изрядни електронни селяни ще се задоволяваме с каквото има. Какво има разбираме от най-нужното в електронното село – Интернет. Там е описана отшелническа чорба, много подходяща за днешното време, когато хората се превръщаме все повече в отшелници, седнали всеки пред своя компютър.
И така, първо накисваме шепа боб и шепа леща в студена вода за една нощ. Слагаме ги в тенджера със студена вода да врат на тих огън. Като поомекнат, към тях прибавяме шепа нарязани на ситно моркови, кромид лук и праз лук, също един нарязан на малки кубчета картоф и малко мазнина, за предпочитане зехтин. След половин час слагаме малко чер пипер и сол, също нарязан на ситно магданоз и готово.
А сега обещаната в началото класация на супите. Претендентите за титлата най-сгряваща душата супа са: пилешка супа, шкембе-чорба, китайска люто-кисела супа, телешко варено и каквато още гореща супа се сетите. Победител е супата, която ви е поднесъл някой в труден момент. Или вие сте поднесли на някого в труден за него момент…
Снимка © shelleycun
