Аз лично го усещам, ама не съвсем както е в сводките.
Да ви кажа честно, цялата работа не е в сводките, ами в състоянието на човека. Както се казва, зависи на какво дередже си.
Случвало се е: зима, студ, дърво и камък се пукат и изведнъж попаднеш на една от тези сергии, дето продават греяно вино и печена наденица, точи се червено вино, пуши скарата, а наоколо винаги има по някой, дето хич не усеща студа, ами лапа наденица, пие вино, разгърдил се е чак и снежинките се топят със съскане по гърдите му. В такива моменти минус 5 градуса се усещат като плюс 29, дори и топлинен удар може да получи човек, ако прекали с червеното вино.
В жегите пък като си види сметката за нещо си човек, чак тръпки го побиват, уж е 33 градуса на сянка, а се усещат като най-много плюс 5-6 градуса.
Да бъдем обективни – не всеки може да пие червено вино, не всеки иска да яде наденица. Затова човешкият гений е сътворил техни заместители. Например сок от касис, съвсем като червено вино е, а пък наденицата може да се замени с кренвирши и други вегетариански продукти. Изконна мечта на поколения вегетарианци и трезвеници е да пиеш сок от касис и да ядеш салам от гъби и ориз, а да се усеща като “алжирка” и суджук. Уви, досега това не е постигнато, хората покорихме космоса, разбихме атома на пух и прах, разчетохме ДНК кода и клонираме овци сякаш на ксерокс, обаче да ядеш марули, а да се чувстваш все едно нагъваш пържоли – това не е възможно. Защо – защото едно са космосът, атомът, ДНК кодът и овцете, друго сме ние, себе си не можем да покорим, себе си не можем да заблудим.
Предполагам, че това е защитен механизъм, за да не ни пробутват марули за пържоли и обратното, съгласете се, че колкото и да са ни лъгали и колкото и да ни лъжат, винаги усещаме това, правим се, че не усещаме и не разбираме, обаче истината е, че усещаме и разбираме.
Тъй че да не се залъгваме, имам предвид кулинарно, няма да ви кажа рецепта за нещо постно, дето се усеща като блажно, ще ви кажа рецепта за нещо вкусно, дето се усеща като вкусно. И за компенсация, ще ви кажа даже две рецепти, е, една, но в две разновидности, които се усещат като съвсем различни ястия.
Ще се движим от по-простото към по-сложното. Първо нарязваме 2-3 зелени ябълки, от тези дето са твърди, хрупкави и киселки, правим ги на малки кубчета. Добавяме 2-3-4 кисели краставички, също нарязани на малки кубчета. Слагаме и малко праз лук, на ситно нарязан. Поливаме хубаво със зехтин, още по хубаво с лимонов сок, слагаме и сол и това е.
Сега за една модификация, която си е съвсем различна салата. Зелени, хрупкави, кисели ябълки се нарязват на малки кубчета. Сварява се червено цвекло, нарязва се на малки кубчета. Сваряват се картофи – хайде и те на кубчета. Малко смачкан чесън, зехтин, лимонов сок, сол и готово.
За мен специално втората салата е много ценна, понеже с нея мога да ям червено цвекло, аз цвеклото не го обичам, обаче в това му проявление го ям, може би защото то си е цвекло, обаче се усеща като нещо друго, няма да ви кажа като какво, защото може да се окаже, че вие пък не харесвате онова, другото. Нека всеки сам да опита и да реши като какво усеща нещата…
Снимка © dimitry_c
