"Усмихни се, човече!"

Георги Мамалев "Усмихни се, човече!"

Книги

“Голямото БУМ!”. Разказ за още едно приключение на Професора, 11-годишно момче, сътрудник на Специалния отдел за предотвратяване и преодоляване на кризи, 2012.

Свали книгата във формат pdf или fb2

Прочети книгата онлайн
Професора във Фейсбук

Безплатни е-книги за сваляне

Свали безплатната компютърна игра “Numberis” на твоя компютър или за вграждане в интернет страница

Описание на играта
Играй онлайн - play online

Вълнуващата история за един идиот, една жена и още нещо…

Писан изцяло в offline режим, с отмъкнати химикалки еднодневки и огризки от моливи върху гърба на стари рецепти и всякакви други случайни листа, “Блогът на местния идиот” е уникален документ на една кретения. В него е пълно с груб език, нецензурни изрази, вулгаризми, турцизми, сексизъм, политически некоректни тези, ругатни, псувни, натурализъм, чиновнически жаргон, наукообразни теории, но не това е, което би трябвало да ни плаши, а фактът, че 74 процента от съдържанието му е взаимствано от актуалните български новини.

Шутиран от живота в дома за настаняване на психично болни граждани в село, което е рано да назовем, след реституирането на сградата разказвачът естествено става местният идиот. Той плува като пържена риба в горещо олио във ферментиращата обществена ситуация и подпомаган от факта, че никой не обръща внимание на идиотите, наблюдава пряко или с бинокъл както героичното превръщане на селяните в граждани, така и прелестите на една съвършена жена – направо богиня с главно “Б” и великолепни гърди, тоест Богиня ( . )( . )

Освен идиот и сексбомба, в историята са забъркани още сексуален ямакаши, корумпирано ченге с шавлива жена, лакомо прасе, невръстна блудница, млад ром, бодигардове, говедовъд с 37 години трудов стаж в ядрената енергетика, прострелян кон, малък ангел, закърмен с джанковица и още куп други сублимати на нашето време, за които колкото по-малко кажем сега, толкова по-добре после, при четенето.

В един от последните постове местният идиот цитира недоумението на цялото общество кой уби Павлин Пуев – Готиния, стар познайник на полицията. Който обаче прочете целия блог никога няма да се чуди това, а ще се пита и препитва: Кога, по дяволите, ще стисна в жадните си ръце и втората част на книгата, вероятно озаглавена “Завръщането на местния идиот”?! Спокойно, идиоти у нас дал Господ, все някой от тях пак ще седне да пише блог, пък макар и offline.

Прочети блога на местния идиот

Кой е местният идиот?

Другите за местния идиот

Внимание!!!

Декларация

Подкрепи местния идиот  - купи книгата с автограф от автора!

"Да не бъдем кльощави" - каква е тази книга?

Това вляво не съм аз, това е котаракът Мистерия, но за него след малко.

Сега за най-важното – всички мъже харесват дами, към които Творецът е бил щедър, но само някои си го признаваме. Не на тях обаче е посветена тази книга, а на храната – без нея пухкавите дами няма да са така прекрасни. Може би затова и мъжете толкова обичаме хубавото похапване и любовта ни минава през стомаха. А когато човек хапне, той става по-мек, по-спокоен, по-обичлив, душата му поляга на хълбок като един котарак и доволно мърка, а ако наоколо има друга душа, тя се отърква гальовно в нея.

В тази книга съм описал 55 лесни и вкусни рецепти за стомаха и за душата – от препечена филийка с масълце до супа гаспачо (за стомаха) и от смисъла на сутрешната закуска до смисъла на цялото това всекидневно търчане (за душата).

За кого е тази книга? За всеки, който е губил поне един приятел. Който поне веднъж си е казвал “Кога мина това време?!” Който поне веднъж е плакал. Който поне веднъж е правил голям компромис. Който поне веднъж е вършил глупост. Който поне веднъж е бил щастлив просто така, защото е жив. И за всеки, който не е познал всичко това.

А снимката на котарака Мистерия поставих тук, защото той много по-добре от мен знае как да бъде в равновесие със себе си.

* * *

Тази книга не е безплатна. Книгата може да се разпространява свободно (можеш да свалиш книгата във формат pdf или fb2), но за прочитането й е редно да се заплати минимална цена. (Защо е редно да се плати за книга съм се помъчил да обясня ТУК). Подробности ТУК или на www.e-knigi.net

Използваните снимки са public domain и са публикувани в freeimages.com.

Части от текстовете могат да се публикуват свободно ако се постави връзка с ясно указан източник и автор, например така за публикуване в Интернет:

“Да не бъдем кльощави” от Весел Цанков

Или така за публикуване на хартия:

взето от www.veselbg.blogspot.com/

Публикуване на цели текстове в комерсиални сайтове или на хартия става след писмено разрешение.

За връзка с мен използвай формата по-горе вдясно.

Приятно четене и добър апетит.

За писането - почти всичко, което знам за него

Преди да кажа, че съм писател, добре е да дефинирам това понятие.

Според мен писател е човек, който пише не само за себе си, но и за другите. Може да е малка група хора, може да го харесва само един човек (освен майка му, разбира се), но писанията му трябва да са нужни на още някого, освен на него самия. Най-точно това се разбира, когато някой плати за да чете написаното от теб. Което не значи, че ако пишеш за удоволствие, не си писател.

И така, аз съм писател. Пиша за другите. И за пари. Често пъти пиша за пари. Но и за другите.

Писането до голяма степен е занаят. Има и вдъхновение, но то зависи най-вече от самия писател.

Всеки занаят си има своите тайни. Аз съм в този занаят от 1979 година, а някъде от 1984 си вадя хляба с него. Мисля, че съм научил доста неща за писането. Не става дума дали моите писания са хубави или не, а че знам доста за това как се пише. И имам желание да го споделя с другите.

Голямото БУМ!

След като с маймуните оцеляхме в Африка и донесохме в България диаманта (за подробности виж "Спасяването на африканските диаманти" на издателство "Егмонт България"), логично бе да ме очаква едно страхотно лято. Ваканцията тепърва започваше, в джоба ми се криеше златна кредитна карта с 4 милиона евро - какво повече му трябва на едно 11-годишно момче, сътрудник на Специалния отдел за предотвратяване и преодоляване на кризи? Естествено, кризи за предотвратяване и преодоляване! И те не закъсняха...

х х х

27 юли, адски рано сутринта.
Персоналният ми комуникатор звънеше. На външен вид нищо и никакъв евтин мобилен телефон, тази машинка е много яка - съчетава свръхмощен компютър с джипиес система за навигация и сателитна връзка до всяка точка на земното кълбо. Както и по всяко време, за съжаление. Погледнах екрана - беше Генерала. Веднага се разсъних.
- Да, Генерале?
- Професоре, пред входа те чака микробусът. Отиваш на състезание по шахмат във Варна. Забравил си да кажеш на вашите за него.
- И им казвам в... - погледнах часовника на комуникатора - 6 сутринта?
- Професоре, коефициентът ти на интелигентност е над 200.
- Разбрано, Генерале.
Прекъснах връзката. Лесно му е на Генерала! Дава заповед и ти си блъскаш главата как да я изпълниш!