Сега

вторник, 17 януари 2012 г.

За писането - почти всичко, което знам за него

Преди да кажа, че съм писател, добре е да дефинирам това понятие.

Според мен писател е човек, който пише не само за себе си, но и за другите. Може да е малка група хора, може да го харесва само един човек (освен майка му, разбира се), но писанията му трябва да са нужни на още някого, освен на него самия. Най-точно това се разбира, когато някой плати за да чете написаното от теб. Което не значи, че ако пишеш за удоволствие, не си писател.

И така, аз съм писател. Пиша за другите. И за пари. Често пъти пиша за пари. Но и за другите.

Писането до голяма степен е занаят. Има и вдъхновение, но то зависи най-вече от самия писател.

Всеки занаят си има своите тайни. Аз съм в този занаят от 1979 година, а някъде от 1984 си вадя хляба с него. Мисля, че съм научил доста неща за писането. Не става дума дали моите писания са хубави или не, а че знам доста за това как се пише. И имам желание да го споделя с другите.


Защо правя това? Не за пари, макар тук-там да има реклами, а в долния десен ъгъл - възможност за финансова подкрепа.  Причината е друга...

Някакво смътно желание да пиша като писателите се появи в мен година, две или три преди първата ми публикация. Един ден седнах и написах две, да ги наречем, "притчи" от по половин машинописна страничка. Написах ги на ръка, разбира се и след това ги преписах десетина пъти, докато ми харесаха. Тогава всички ученици задължително се абонирахме за вестник "Средношколско знаме", който имаше хумористична рубрика на половината от последната си страница. Един ден там се появи кратко съобщение, че търсят хумористи за тази рубрика. Отидох в редакцията, попаднах на Кръстьо Кръстев, когото всички наричаха бате Къци, той завеждаше хумористичната рубрика. Кръстьо прочете моите писания, хареса ги, излязоха във вестника. След което започнах да посещавам редакцията.

Събирахме се всеки понеделник вечер, десетина ученици с интерес към писането на хумор. Бате Къци четеше поредните ни писания, казваше къде какво трябва да се оправи, даваше идеи, правеше това, от което има най-голяма нужда всеки начинаещ писател - някой да му показва грешките и да го окуражава да пише. Почти сигурен съм, че ако не бяха тези събирания тогава, сега нямаше да съм писател, а, най-вероятно, компютърен инженер или морски капитан. Не зная дали така щях да съм по-добре, но не съжалявам, писането ме запозна със страхотни хора, писатели, артисти, музиканти и просто чешити, от които научих много.

Мисля, че ако този сайт помогне на поне един човек да осъществи желанието си да пише, не съм го направил напразно. Тъй че, ако искаш да станеш писател, да печелиш пари и слава, и манекенки, и т.н., чети нататък. Пари, слава и манекенки не мога да ти гарантирам, но "и т.н." със сигурност ще има много, ако станеш професионален писател.

Достъпът до информацията, поместена тук е напълно безплатен. Ако някой желае мнение или съвет (доколкото бих могъл да му ги дам), също не ми дължи нищо. За съжаление година след година ставам все по-зает и все по-малко време ми остава да чета чужди текстове и да давам мъдри съвети.

Та като стана дума за пари, прочети внимателно това ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ и вникни в него, преди да продължиш нататък!
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!!!

Ако единствената ти цел е да печелиш много пари, не се захващай с писане! Малцина се прехранват с него, единици забогатяват, тук-там някой става много богат, обаче бедните писатели са ужасно много. Също както неразбраните и непечатаните. Има много други професи, в които влагайки същите като количество усилия, ще получиш много по-големи приходи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар