Как Дерменджиев стана селекционер на националите

Усетих ги още щом излязох от блока. Двама. Ускорих крачка, те затичаха, опитаха да ми направят "вилица", обаче аз се совнах през детската площадка и онези, явно бивши спортисти, но понатежали от футболни конгреси, ме изпуснаха. Тичайки им хвърлих презрителен поглед през рамо и в този момент забелязах с крайчеца на окото как иззад контейнерите за боклук изскочи младок и докато да кривна към катерушките, направи образцов футболен шпагат и ме препъна. Двамата успяха да ме сграбчат под мишниците.
- Пом... - опитах да извикам.
- Тихо, бе! - сряза ме единият.
- От късмета си бягаш, ей! - меко добави другият.
Ясна схема - лошо и добро ченге, а третият, който си изтупваше панталона и ме следеше изпод моновежда, бе по силовите изпълнения.
Ударих на молба:
- Бъркате ме с някого!...
- Не, ти ни бъркаш с някакви аджамии! - усмихна се по вълчи суровият.
Другият все така меко ме увери:
- Проверили сме те най-подробно. Ти си човекът!
Неволно свих глава в рамене като пред шамар, но после се засрамих от себе си, опитах да се понаперя:
- Това съм го чувал няколко пъти и винаги после са ми вземали здравенцето!
Те се засмяха, всеки по своему си. Добрият ме погали с поглед:
- Сега не е такъв случаят! Сега ще те пазим като писано яйце!
- А ако контролата с Хаити мине добре, направо ще те... - започна лошият, но явно опитът му с поощрения не бе богат, та не успя да довърши и май се позасрами.
Аз пък се обърках:
- Какво искате от мен бе, хора?!

Прочети целия текст във в-к "Сега"

Да опазим правителството от гейовете!

Слухът, че правителството ще бъде изведено в Норвегия е абсурден! Така му казах на комшията, той обаче кипна като забравено на котлона турско кафе: - Ще ги изведат не, ами оттатък! За норвежкия човек няма разлика дете ли си, министър ли си! Щом си в риск, извежда те като стой, та гледай! - Хайде сега големият риск! - присмях се - От едните псувни никой не е близнил! Виж, ако народът започне да строи барикади и да пее "Марсилезата", тогава пъргаво ще ги изведат в Норвегия да пикаят на син камък срещу уплах, както препоръчва Дядо Вазов в първата глава от "Под игото"! Комшията отпи яка глътка, което по нашите земи замества броенето наум до десет, пък каза по-меко: - Имаш вишо и ти личи на манталитета!... - Всеки е правил грешки на младини! - избухнах - Освен това да си български инженер не е висше, а кръст за цял живот! - Аз те приемам такъв, какъвто си - бащински ме увери комшията. Сетне продължи - Как си представяш ти французите да си зарежат Франция и да дойдат у нас да строят барикади и да пеят с разголени гърди?! А нашенец такова нещо никога няма да направи на сериозно! Особено сега, когато покрай царската туршия всички българи сме роялисти! Комшията мълком ми наля, побутна към мен киселите краставички. Въздъхнах. Прав беше човекът за французите и му го признах гласно, при това не само, защото ракията бе негова, а понеже наистина беше прав. След това обаче настоях: - Нищо не заплашва правителството ни! Заради едните псувни няма да ги настанят при приемни норвежки министри! Комшията все така мълчеше, явно чакаше да ми мине...
Прочети целия текст във в-к "Сега"

"Усмихни се, човече!"

Георги Мамалев "Усмихни се, човече!"

Има какво да открие в Instagram любопитното око...

Животът ни като виц

Първо най-важното - до края на октомври ще сме готови с европредседателството. Това може да стане, като се използва челният опит от строителството на магистрали, при което главното е всеки месец да се реже лента. За съжаление другият опит от строителството на магистралите, горчивият, показва, че най-вероятно шестте месеца на нашето европредседателство ще бъдат пълни с ремонти, движение само по едната тръба на тунела, напуквания, пропадания, свличания... Нейсе, вместо пепел да му турим виц: Вече трябва да се пресича още по-внимателно, понеже децата, израснали с GTA и Need For Speed, започнаха да вземат шофьорски книжки.

Забраната за строежи по Черноморието ще бъде отложена - то светлото бъдеще се отлага многократно, та за една забрана за строежи ли ще правим въпрос. Все пак да не отлагаме прекалено много, че прави лошо впечатление, да се застроява наред и да се свърши тази мъка. Да се застрои, но как? Има как! Отново челен опит, този път от по-далечното минало, от времето на бригадите, съботниците, плавателните канали и ломските ямки. С усилията на цялото население за няколко летни бригади и с не чак толкова много съботници и хотелите ще бъдат издигнати, и обекти от национален интерес като крайбрежните алеи във Варна, дюните в Слънчев бряг и жабуняците на Камчия ще бъдат тържествено ликвидирани за всеобщо облекчение. Подробности за законопроекта с виц: В нашите депутати удивително хармонично се съчетават повишеният социален статус с понижената социална отговорност.

Прочети целия текст във в-к "Сега"

Животът ни като виц

Ненапразно терминал 2 на летище София е символ на спасение и път към по-добър и по-смислен живот. Причината не е само в това, че оттам излитат самолетите по международните линии, към цивилизацията може да се поеме и от терминал 1. Най-ясно символът може да се усети при придвижването към терминал 2, да си го представим - от която и точка на страната да поемем към него, ще минем по път, очевидно изграден от работници със специални потребности, ръководени от инженероподобни, работещи в българска "фирма". Няколкостотин метра преди терминал 2 пътят свива на 90 градуса вляво и изведнъж дупките изчезват, появява се заобленост, та при дъжд водата да се стича встрани, маркировката също е както трябва, бордюрите са здрави и белосани, има тревичка и ако не поглеждаш пейзажа в далечината, сякаш си в цивилизована държава. Каква е тайната на тази коренна промяна? От завоя пътят е строен под контрола на австрийска фирма. Ето тук е мястото пишещият тези редове за пореден път да огласи своя националноотговорна идея, но преди това виц: Водно шоу "Акули и инженери" търси да назначи хора с висше техническо образование, които никой няма да търси.

Прочети целия текст във в-к "Сега"

Все така става

Седях си в купето, влакът летеше по релсите, аз гледах през прозореца как отвън пролетта бе красива като в ученическо съчинение на тема "Пролет в нашата родина". Изведнъж чух как някой вика в коридора:

- Спътници! Мъже! Жени! Селяни! Интелигенти!

После в купето надникна приветлив мъж, усмихна ми се като бебе, видяло дойката си и ми каза:

- Здравейте, желаете ли спътник?

- Какъв спътник? - попитах, макар в главата ми да се бе заформила работна хипотеза за ставащото.

- Какъвто искате! - радушно ме увери той.

- В смисъл?

Прочети целия текст във в-к "Сега"