В-к “Кукуригу”, 2006 г.

Установих с изненада, признавам, че ти си единствения автор в “Кукуригу”, който присъства в абсолютно всички броеве –от нулевия до днешния. Читателите те познават добре, но какво не знаят за тебе като човек – къде си изкарваш хляба, какво е семейството ти?
Работя като отговорен редактор в редакция „Хумор, сатира и забава” при програма „Христо Ботев” на Българското национално радио. Там съм от 1991 г. и много от нещата, които знам, дължа на ХСЗ. Женен съм от 1989 г. и сватбата ми така разтърси публичното пространство, че малко след това старият режим рухна. Съпруга ми е богоравната Верина, отличен преподавател по българска литература и добър преводач от английски. Дъщеря ми Ирмена има чудесно чувство за хумор и от няколко години пише весели разказчета, с интерес я следя отстрани за да не й мътя главата с брадати съвети. На снимката сме с котката Топи, която за съжаление вече гони мишки в Рая, но сега си имаме котарак на име Мистерия.

Вече в няколко писма читатели на вестника питат – вярно ли е, че имаш съсед, с който си пийвате редовно ракийката? По-точно ти му я пийваш…

Да, имам един съсед, Кольо Богушев, с който от време на време пийваме от неговата страхотна ракийка. Иначе много обичам при възможност да обърна някоя чашка с хубава салата и сладка приказка в компанията на приятели.

Весел, какво се случи с хумора в България? Предлагам ти да бъдеш максимално откровен. Ще посмееш ли?

Случи се същото, което се случи с всичко останало в България – промени се. Друг е въпросът дали към по-добро или към по-лошо. В цял свят се промени хуморът, не може да не стане това и у нас. В 21 век, когато всеки има достъп до милиарди страници в Интернет и гледа стотина канала по кабелната, хуморът също става конвертируем и компресиран. Автори като Чудомир или Джером К.Джером стават рядкост и лукс, в обръщение са бързите „унисекс” злободневки, така, както заведенията за бързо хранене превърнаха в лукс нормалните ресторанти.

в-к “Сега”, 3.04.2003 г.

“Сега” – с най-добра първоаприлска шега в света!

В статия, озаглавена “Традицията на 1 април бе спазена въпреки войната”, в. “Монд” (“Свят”), или “Льо Монд”, както биха казали франкофоните, посочи Весел Цанков за автор на най-добрата шега. Като поанта на колекцията си от тазгодишни шеги в световните медии “Монд” цитира фейлетона на постоянния автор на “После”, в който той предлага 1 април да стане национален празник. Понеже “Шегата в България е държавна политика – цитират френските колеги, – ние се правим, че работим, работодателите се правят, че ни плащат, правим се, че плащаме данъци, а властта се прави, че ги използва по най-добрия начин.”

Сред другите шеги се откроява официално съобщение на Европейската комисия, че ще бъдат забранени яйцата с единична черупка. Заради катастрофите с петролни танкери, сещате се. В Япония в. “Токио Шимбун” съобщил за открити залежи от 110 милиарда барела петрол, точно колкото са залежите на Ирак. Берлинският “Тагесцайтунг” пък писа, че САЩ са отказали да довършат строежа на новото си посолство на берлинския площад “Париж”, освен ако властите не сменят името на площада. “Известия” извести, че Путин ще назначи за министър на отбраната певеца Николай Расторгуев, който не бил ходил войник, но патриотичните му песни много се харесвали. Пак “Известия”: “Саддам Хюсеин: Свалихме американски самолет”! “Лъжа, отговаря Буш, ние го свалихме”! Кенийският вестник “Ийст Африкън стандарт” (я, какво хубаво име, подходящо и за нас, които сме свикнали на африкански стандарти), възбудил читателите си с новината, че американската армия търсела да назначи хора, свикнали с жегите… Сигурно срещу 100 долара на ден, тарифата е известна.

В-к “Стандарт”, 12.02.2002 г

Моноспектакълът “Разбираш ли ме правилно” тази вечер с премиера в столицата

Мамалев играе без пари в Сълзата

Блестящият актьор от “Клуб НЛО” влиза в кожата на осем герои

Тази вечер Георги Мамалев ще весели зрителите в големия салон на театър “Сълза и смях”. Той ще изиграе премиерно своя втори моноспектакъл “Разбираш ли ме правилно”. В залата няма да има нито един гратисчия – нито журналист, нито артист. Защото 3-те хиляди лева, които би трябвало да бъдат събрани от продажбата на билети, са за многострадалния Младежки театър. “По-добре жив плъх, отколкото мъртъв лъв. По-добре малко пари, отколкото много обещани такива”, категоричен е Мамалев.

Политиците правят толкова много грешки, та човек съжалява, че не са сапьори”, се изцепва Георги Мамалев и всичко живо пада от смях. Това е само една от култовите фрази в монолозите. А те са осем – толкова са героите, в чиято кожа се напъхва изключителният комик. Това са обикновени българи, които са на ръба на разума. В определени ситуации те дори откачат с чиста съвест и никой не е изненадан от това. Текстовете в спектакъла са на Весел Цанков – човека, който пише и за телевизионния “Клуб НЛО”. Двамата с Мамалев са му хванали цаката и шоуто им е веселба от най-висока проба – пиперливи, остроумни и злободневни етюди. Повечето от тях са се пръкнали от действителни истории. “Във ВИТИЗ имахме статуя на Ленин. Средният пръст на едната ръка се мърдаше. И който минеше покрай вожда, всеки му даваше желаната от него посока. В Ямбол пък бяха изтъпанили на видно място статуя, която всеки оприличаваше с някого. Когато хората започнаха да намират общи черти между нея и партийния секретар, я махнаха”, разказва Мамалев за автентични случки, залегнали в монолозите. Актьорът и авторът в началото мислели героите на Мамалев да разказват и тъжни случки. После обаче се отказали. И без това толкова печални неща има в живота ни, казали си те. “Пък и аз съм комедиен актьор. Нямам никакво намерение да се занимавам с драма и трагедия. Не че не ме интересува духа на Хамлетовия баща, но все ме тегли към смеха. Когато запитали Чарли Чаплин защо нито едно от децата му не се е отдало на сатирата, великият мъж отговорил: “Комиците се раждат, господа.” Режисьор на “Разбираш ли ме правилно” пък е Андрей Баташов – актьорът, който от десетина години събира еуфорична публика от всички генерации на своите моноспектакли “Секс, наркотици и рокендрол”, “С глава в стената” и На живо”. “Ние сме приятели. Делим една гримьорна в Народния театър. Имаме си доверие. Андрей знаеше всичко за проекта от самото му начало. Беше излишно да търся друг режисьор”. Всички от екипа са съгласни, че премиерата трябва да бъде благотворителна. “Никой от нас няма да вземе от нея нито един лев. Не може да си щастлив, когато хора около теб страдат”, категоричен е Мамалев. “Жоро предприема гладиаторски жест. Моноспектакъл на голяма сцена не е работа за всеки. Досега само Руси Чанев и Мариус Куркински са се изправяли соло пред публиката съответно в “Швейк” и в “Самия човек”, казва Роза Радичкова, драматург на “Сълза и смях” за Мамалев.

Албена Атанасова

в-к “Сега”, 27.04. 2002 г.

Хумористът Весел Цанков гледа страшно сериозно на семейството

Деян Енев

Вечер литературният баща на Бат’Сали и Седефчо от НЛО, автор на в. “Сега”, на три книги, на две радиопиеси, на един моноспектакъл и на безброй скечове, заспива като пън. Сутрин се окайва, че трябва толкова рано да става, но друг начин няма. Защото Весел живее и гледа семейството си само от литературен труд

В къщата на Весел Цанков излиза най-новият вестник на българския пазар. Издава го 7-годишната дъщеря на хумориста Ирмена. В началото вестникът тръгнал като всекидневник, но и без това натовареният татко, по съвместителство издател, уредник, коректор и страньор, се видял в чудо и едва уговорил щерка си всекидневникът да стане седмичник. Досега от него са излезли шест броя. Треперете, вестникари!

Кой е Весел Цанков?

В-к “Култура”, 17.01.2003 г.

Петък вечер е, 10 януари 2003. Отдавна не сте ходили на театър. Казвате си: “Крайно време е. Проблеми. Работа. Телевизия. Никога не остава време. Сега е моментът. Да започнем другояче тази година. Да отидем на театър.” Речено-сторено. Хвърляте поглед върху програмата. Търсите нещо забавно. Кулеков, автор на текста в представлението на Сатиричния театър, Велко Кънев, режисьор на “Дядо Коледа е боклук” в Народния и Георги Мамалев играе моноспектакъл в Сълзата. Познати имена. В някакъв смисъл, отново телевизия. Но другите предложения звучат малко или много сериозно, а вие искате изкуство, но и развлечение. Залагате на известните ви от медиите имена, а и с основание си казвате: ” В театъра сигурно е съвсем друго.” И отивате на “Разбираш ли ме правилно?” Играе се почти от година. Някъде в пресата интервютата с Мамалев и Баташов съобщаваха, че не, не е само забава, а докато се смее човек, всъщност чува едни много сериозни неща и няма нищо общо с НЛО, разбира се. Това е моноспектакъл. Спектакъл, сиреч, не тв-скечове в шоу-програма.

В-к “Култура, 24.01.2003 г.

Без хляб, без пасти

Всеки делничен ден след 24.00 часа по радиата тръгват националният химн, новините, нощните блокове и поздравителните концерти с порномузика на псевдофолклорни и хип-хоп теми. Както и да го правят – напоително, кресливо или отегчително – те служат за убиване на времето. Предполага се, че времето след полунощ върви в нефункционален каданс, защо да си хабим точно тогава и без друго оскъдната изобретателност за програмиране на нещо по-сериозно от популярна музика и отворени телефонни линии?

Снимки, от пресата…

© Слави Митев, 1992 г. 

Тази снимка, която много харесвам, направи Любомир Пеевски.

Тук съм с дъщеря ми Ирмена и жена ми богоравната Верина. Дивото животно в ръцете й е котката Топи, която сега гони мишките из Рая.

© Велислав Николов, 2002 г. (в-к “Сега”)

Това е котаракът Мистерия, разбойник.




В-к “Култура”, 24.01.2003 г. – всъщност това е преглед на програма “Христо Ботев”, но на финала съм цитиран като явление…

В-к “Култура”, 17.01.2003 г. – супер текст, има и дискурс

В-к “Сега”, 27.04.2002 г. – едно мило представяне

В-к “Стандарт”, 12.02.2002 г. – тук няма дискурс.

В-к “Сега” – 3.04.2003 г. – да се похваля, все пак…

В-к “Кукуригу”, 2006 г. (и там съм писал )