Деян Енев
В къщата на Весел Цанков излиза най-новият вестник на българския пазар. Издава го 7-годишната дъщеря на хумориста Ирмена. В началото вестникът тръгнал като всекидневник, но и без това натовареният татко, по съвместителство издател, уредник, коректор и страньор, се видял в чудо и едва уговорил щерка си всекидневникът да стане седмичник. Досега от него са излезли шест броя. Треперете, вестникари!
Кой е Весел Цанков?
На този въпрос снобите трудно ще отговорят, защото той не шуми около себе си. Той пише. За 20-годишния си творчески път 39-годишният автор е произвел такова количество текстове, че спокойно би могъл да постеле магистралата от София до любимия си Созопол. Това са хиляди фейлетони, скечове, хуморески, пародии, гротески, разказчета. Пише на компютър едва от 1993 г. и вече е натрупал над 1000 файла със “смешки”, както скромно се изразява. Тези пък, които излизат в “Сега”, се наричат реконтра. Отделно излетелите в ефира радиоскечове също са над 1000. Има автори, които след стотина публикувани странички отиват на площад “Славейков”, изпикават се в шадравана, после сядат на пейката до бронзовите Славейкови и започват да се бият в гърдите. Весел не е от тях. Като го попиташ какъв се чувства, отговаря: “Дали съм писател? Не съм писател.
Аз съм занаятчия, който пише смешки
Мисля, че си върша работата. Усвоил съм занаята, общо взето. Не се чувствам писател. Писателят е човек, който пише по-трайни неща. А моето минава и заминава. Писателят е учител, той е гуру, той е философ. Докато аз искам да забавлявам хората.”
Явно го прави добре, щом в продължение на 6 години два пъти в месеца целокупното българско население гледаше НЛО и буквално цвилеше от смях при всяка поява на Бат’Сали и Седефчо – да споменем само две от рожбите на Весел, един от основните сценаристи на шоуто. НЛО наистина спря и липсата му зейна в душата на зрителите, признава Весел, но бърза да добави, че шоуто скоро тръгва пак, коренно обновено – с нова драматургия и с нови герои. Титулярният състав остава – и Жоро, и Велко, и Тони, и Чочо, и Мария, но ще гастролират и по-нови лица като Митко Рачков, Тодор Елмазов, Стефания Колева.
Весел Цанков живее в стара коооперация близо до Южния парк.
Домът му е обзаведен скромно и сурово – това е дом на човек, който преживява от къртовски литературен труд. Няма камини, витражи, видеостени, плафони, бонсаи… И?ма бюро с компютър, маса, етажерки, претъпкани с книги, няколко картини на стената, икона на св. Богородица.
И три жени – съпругата му Верина,
щерка му Ирмена и котката Топи. И това напълно му стига. Весел е роден в София, в борческия квартал “Иван Вазов”, на 27 юли 1963 г. Тази дата явно е щастлива за българската литертура – пак на 27 юли, но 30 г. по-рано, се ражда и писателят Дончо Цончев. Първата му публикация е на хумористичната страница на тогавашния “Средношколско знаме” – през 1979 г. Впоследствие редакторът Кръстьо Кръстев, който пуска там първите му текстове, кумува заедно с жена си Рада на сватбата на Весел и Верина на 21 май 1989 г., а от това по-голямо признание, здраве му кажи. Междувременно завършва педагогика, една специалност, с която много се гордее, защото тя му е разкрила огромна част и от психологическите, и от физиологическите тайни на човека – основния му творчески инструмент. Започва работа на хонорар в редакция “Хумор, сатира и забава” на програма “Христо Ботев” на БНР, от 1991 г. е редактор, а от лятото на 2001 г. – отговорен редактор.
През 1989 г. излиза първата му книжка, в библиотека “Стършел” с нейния чудовищен тираж.
Когато след 10 ноември побеждава доброто, той, окрилен от промяната, решава сам да издаде втората си книга с пародии в 10 000 тираж. Заглавието й е “Учение и труд, жизнерадост и дръзновение”. Романтичното бизнесначинание обаче среща в челен сблъсък революционния устрем на масите и освободените валутни курсове и превръщането на Весел в милионер се отлага за неопределено време. Той обаче не се отчайва. През 1998 г. изд. “Иван Вазов” пуска трета негова книга –
“Йо-хо-хо и бутилка бром”
В радиотеатъра има драматизирани две пиеси: “Две бучки лед” – с участието на Георги Кадурин и Ани Василева през 1998 г., и “Просто така трябва” през 2001 г., с Добриела Попова и Атанас Атанасов, режисьор е Емил Манасиев.
На 10 февруари тази година на сцената на “Сълза и смях” бе премиерата на моноспектакъла “Разбира ли ме правилно” в съавторство и с участието на Георги Мамалев и с режисьор Андрей Баташов. Вече доста политици и управници са го гледали, да споменем само най-известните – Огнян Герджиков, Марио Тагарински, Лидия Шулева, Бойко Борисов, ген. Василев. “Вътре са описани самите те и такива като тях”, признава авторът и добавя: “Щом успяват да се смеят на собствените си слабости, може би не всичко още е изгубено.” На политиците Весел би искал да каже, че не правят много весел живота на хората. “Предпочитам да нямам много вземане-даване с политиците; малко съмнителна компания са”, приключва с тази тема той и за да разведри атмосферата, започва да припомня как се е запознал с жена си на една студентска бригада в село Радецки, до ТЕЦ “Марица-Изток”. Между филоложката и педагога пламва чиста и красива дружба. Тежкият физически труд на новостроящата се жп линия отсява зърното от плявата в отношенията им. След 4-годишно опознаване двамата сключват брак. Вече 18 г. са заедно. “18 години не стигат!”, се кани да извика след по-малко от месец хумористът.
Той има една изненадваща страст – яхтсменството,
която го държи от дете. Като ученик всяко свободно време прекарвал заедно с татко си на Панчаревското езеро, където Софийският морски клуб има база. Сега вече няма време за страстта си – макар че пак следи текущата информация и късно вечер разтваря географските карти. В Интернет има специален портал “Яхтнет” за яхтени капитани с най-нова информация, прогноза за времето, обяви. Понякога Весел сърфира чрез Интернет по крайбрежието на Маями.
Навремето ходел с баща си всяко лято на морето. Били си направили самоделен съд – полулодка-полусал, с две огромни автомобилни гуми от КамАЗ, с мачта, с платно, с извънбордов мотор. През 1978 г. цял месец обикаляли с него по крайбрежието. Вечер на плажа опъвали палатка, палели огън и печали миди. Но при Поморие ги настигнала буря. “Бяхме на път да се удавим, салът се обърна. Качихме се отгоре накрая, като корабокрушенци.” Като излизат как да е на брега, “цивилните” спасители ги хващат и с една газка ги карат право в районното на Поморие – какви сте вие бе, защо имате запаси от сладка вода и вафли, бе, вие ще бягате в Турция, бе! Едва се отървали – след телефонни разговори до София и след уверенията на столичното Четвърто РПУ, че бащата и синът са, общо взето, благонадеждни.
Когато Весел излиза за малко от стаята, жена му признава, че открай време той трупа в мазето неща, свързани със старата му страст: там имало котва, морски фенер, макари, талрепи, въжета и още ред пособия, които някога да му послужат за направата на яхта. Понякога в празнични дни слизал в мазето и дълго се бавел там. Но Весел се връща и тя прекъсва разказа си.
На раздяла “Сега” се сдобива с два броя от вестника на щерка му. Вестникът се казва “Мечта”.
