Това дали една жена е баба или не е баба е твърде деликатно. Ето, София Лорен е на 71 години и има внуци, значи е баба. От друга страна се снима гола за календара на “Пирели” и казват, че била все така вълнуваща както преди 50 години и на никой мъж не му хрумва да й каже “Бабо Софийо, сéдни, пóчини малко”, а по-скоро “Мадам, желая да се удавя в очите ви” или нещо такова. Както се казва – повече такива баби.
А сега друг казус – моята съученичка Ирина. Тя има две внучета и е баба, въпреки, че е едва на 43 години, работи яко, върти къщата, тренира айкидо и танцува като вакханка. Както се казва – дай, Боже, всекиму.
Поколения българи като чуем за баба и се сещаме за баба Илийца, героична жена, която с едната ръка държи внучето си, а с другата вади от земята кола. Само който не е учил литература, само той не е зубрил теми за баба Илийца. Как ли не се обяснява нейния образ, какъв ли не ключ се търси за разбирането й, даже четох, че борбата с кола имала еротичен смисъл – кол, тя го дърпа, бори се, сещате се за какво става дума, за едни работи, дето не ги свързваме с понятието баба и гордо можем да заявим, че нашата Илийца е предтеча на секссимвола София Лорен, в онези тъмни времена, когато в Италия са нехаели за бабите, в малка България те са се борели еротично с колове.
Да, но баба Илийца наистина е символ на българската баба. Като махнем шамията и цедилника, като сложим малко червило и не много високи токчета, ето ви я българската баба: с хиляда грижи в глава, с много обич към децата – и не само своите, но и чуждите, а отгоре на всичко трябва да вади кола, в смисъл да преодолява безброй пречки за да й е чиста съвестта и да изпълни задълженията, които сама е поела, бидейки баба. Всеки знае да бъде немска или английска, или американска баба, ти стани българска баба, пък да видим бива ли те!
Каква е тайната на нашите баби? Не зная, те не казват това, сигурно са прекалено заети, за да им остане време за споделяне. Добре, обаче София Лорен казва тайната си – живот, спагети и от време на време вана със зехтин. Да вникнем в думите й.
Това за спагетите според мен е по-скоро реклама, жената е италианка, не може да не спомене спагетите.
Това за зехтина обаче е много сериозно. Вана със зехтин в български условия е трудно осъществимо разкрасяване, но зехтин вътрешно е напълно достъпно за всеки. Сред многото рецепти аз ви предлагам една ненаучна, но проверена от живота разтоварваща рецепта за вечеря, в която зехтинът е важна съставка.
Препичат се филийки – не се плашете от тях, сега има такова разнообразие от хляб, такива диетични вкусотии, от които даже колкото повече ядете, толкова по-добре. Докато филийките изстиват, в дълбока чиния се нарязва туршия, за предпочитане царска. Полива се щедро със зехтин. Започва се едно чупене на залчета и топене в сместа от зехтин и кисел сок от туршията, същевременно се хапва и по парченце зеленчук.
С какво се прокарва цялата тази работа? Като чуем за царска туршия, ние обикновено се сещаме за ракия. Не, рецептата изисква чаша хубаво червено вино. Три-четири препечени филийки, добре поели зехтин, малко туршия, чаша вино и човек е готов да си легне, както препоръчват диетолозите от памтивека, леко гладен. А тъй като силното червено вино ни е казало категорично “лека нощ”, тази лекота в стомаха няма да ни попречи да заспим, виж, на другия ден първата ни мисъл ще е за хладилника, но за закуската ще поговорим друг път, сега да не забравим първото правило на София Лорен – живот. Родителите са така заети, тъй че кой, ако не бабите, ще покаже на децата, че животът ни е даден не за да го проживеем, а за да му се радваме, да откриваме във всеки един ден по нещо, което да ни накара да очакваме с нетърпение следващия…
Снимка © bjearwicke
